Читателски коментари (за „1Q84 “ от Харуки Мураками)

Е, дойде денят без колебание да се поклоня пред Харуки Мураками.

Домо аригато, Мураками сан, どうもありがとう!

През годините съм чел много от книгите му — все на английски, така ми тръгна — и винаги съм имал едно колебание: харесва ми как пише, но често ми се струваше, че няма какво да ми каже. Въпреки това, веднъж срещнал Мураками, дори и да съм изоставял някои от романите недочетени, всеки няколко години изпитвах нужда да почета още малко Мураками (с или без Cutty Sark). Както с Чет Бейкър — не е любов от пръв поглед, а бавно ти става любим — расте в теб и с теб, и накрая осъзнаваш, че Чет е титан, от най-най-големите. Така и с Мураками: имам възражения, но нямам съмнения.

Препрочетох „Норвежка гора“ — любима негова книга — и реших да продължа с „1Q84“. Отзивите за нея са противоречиви, обемът — голям. Дадох си 7–8 години, докато почувствам че е дошъл моментът да я разтворя.

Началото е възхитително. Почти нищо не се случва в първата глава, но тъй прекрасно е написана.

След това нещата се завъртат… Харесва ми темпото; харесва ми монтажа. Гузно признавам — харесва ми преднамерения пост-модернизъм. Нужен ли е? Не знам.

Но всички сме деца на времето си и реагираме на съответните стимули. Може и да е евтино, но създава чувство за автентичност и споделеност. Зелазни също го прави. Тогава, през 90-те, когато четях „Амбър“ за пръв път това така ме беше впечатлило! Сега съм подозрителен, но въпреки това, поне за моето тегло, дозата е адекватна.

Винаги съм си мислил, че Мураками има нужда от по-безскрупулен и агресивен редактор, който да изхвърли в кошчето 1/3 от материала, за да стане романът по-стегнат и по-фокусиран. Но ето: в „1Q84“, с редактор или без, зрелият Мураками се е справил брилянтно с всичко. Стъпката е прекрасна.

А историята?

Ако си мислите че е пост-модерната версия на „1984“ на Оруел, сте дълбоко заблудени. Не е. Това тук е пост-модерната версия на „Тигърът на Трейси“ от Сароян.

Дали авторът знае за това или не е без всякакво значение. Great minds think alike, казват англичаните, и аз приемам цялото нещо за едно ефемерно метафизично съвпадение.

Приятно четене!