Читателски коментари (за „Из предговора „Книгата гори, но не изгаря…“ “ от Румяна Узунова)

domino1,

Много неща ми се прииска да ви напиша в отговор, но ще се получи дълъг offtopic пост със спомени и разсъждения, на който мястото му наистина не би било тук.

Единствено за ’колективната амнезия’ — тъй добре намерено от вас словосъчетание — ще кажа в слаба защита на ’нашето’ общество, че то никак не е уникално в това отношение. Изумителният, главоломен упадък на Запада през последните 20 години, на който съм свидетел от първо лице, е съпътстван от тотална колективна амнезия и загуба на посока.

Да, аз също често се сещам и за тримата скъпи покойника — всеки от тях оставил свой дълбок отпечатък у мен. В едни драматични, но като че ли по-ясни и прости времена, имаше едни скромни титани, които живееха между нас или чиито гласове можехме да чуем по заглушаваното радио. Смели, честни и талантливи до самия край.

Ако не сте попадали на стихотворението „Дъждобранът“ от Далчев, ето — https://chitanka.info/text/12140-dyzhdobranyt — може да ви допадне.