Не виждам нищо осъвременено в текста и не разбирам защо ни връщате 100 години назад. Целта е децата да приобщим към четенето, но това не е техният български език. Хората над 70 години може и да разбират този български, както и някои специалисти, но учениците… едва ли. Лично аз съм разочарована от избора на екипа на сайта.
Еми, това което казвате е пълна глупост!
Има деца, които обичат да четат и такива които не обичат.
Тези, които обичат, се научават и четат дори на чужди езици.
Без никой да ме задължава каквото и да е, нито да ме учи, на 10-годишна възраст четях историите за Тарзан и за Джон Картър от библиотеката на пра-баба ми, всичките издавани като подлистници в периодичния печат на времето си, и подвързани от нея в томове с твърди корици. По онова време на развития соц издания на съвременен български на тези, а и много други прочути произведения, нямаше.
Децата учат много по-бързо и по-лесно от възрастните.
Нищо по-лошо няма от това да бъдат постоянно предпазвани от сложни думи и сложни текстове. Това само забавя интелектуалното им развитие, а в някои случаи за винаги им отнема възможността да научат неща, които биха ги интересували на по-ранна възраст.
Освен това „Моята библиотека“ не е читалище за подрастващи, а именно това — библиотека.
Опитайте се да го проумеете.
Екип?! Ама има ли такъв. Да не би да управляват и те от ФейсбукЪ Еми?!
Вие сте една смела жена Еми, моите уважения и респект. Да кажеш истината такава, каквато се вижда, си се иска онова пламъче, което отдавна залезе в нас, мъжете. Навремето Моята библиотека беше кораб, не побираше желаещите да се качат, сега… е едно корабче, а с това виждане за бъдещо развитие, определено отива към сал, е… поне за няколко човека ще има място.
Скъпа Еми, не бъдете така жестока. Имате право — деца не биха посегнали към тази книга в настоящия ѝ вид. Но „Моята библиотека“ не се посещава само от деца. Ако трябва да сме честни, съвременните млади хора рядко посягат към книги от този жанр, даже и да са издадени в наши дни. Ако се водим от предпочитанията на мнозинството млади хора, би следвало да четем само еротична литература, автобиографията на Криско, SMS съобщения с характерния им „правопис“.
Ще си призная, че и при мен четенето на книги със стар правопис върви бавно. Но бавното четене ме кара да осмислям в по-голяма дълбочина прочетеното. Пък и никакъв стар правопис не може да ме спре да прочета книга от любим автор.
За мен четенето на книги със стар правопис не е по-трудно, отколкото четенето на „съвременния правопис“, практикуван от повечето ни сънародници.
Тази книга е част от историята на българското книгоиздаване. Вероятно тази творба на Джек Лондон няма следващи издания на български език. И с това тя е ценна, включително и с остарелия си правопис, който е част от автентичната атмосфера на времето. Вероятно екипът на сайта ще предостави в бъдеще и осъвременения ѝ вариант, както е правено и с други подобни ретро издания.
Не вярвам да доживея 70 години (твърде далеч съм от тях), затова се заемам с четенето на книгата още сега :)
Благодаря на A. Б. и Karel за споделената поредна доза щастие! Поздрави и на Вас, Еми!
— Тази повест е изключително интересна ; правописа не е проблем — и друг път съм чел подобни книги, с правопис, какъвто се е ползвал до (ако не ме лъже паметта) 1948 година…
— Интересна е, защото тя представлява историята на Ситка Чарли, разказана в „Мъжеството на жената“, с други имена, но същата история, в по-подробен (ранен) вариант….
— Чел съм всичко от Джек Лондон, но не и това, изначално, и непреработено издание на „Мъжеството на жената“.
Оказва се, че това е един ранен превод на български на част от романа „Белю Пушилката“, по-известна у нас като „Величието на жената“, също качена в „Моята библиотека“. Любима моя творба, която с удоволствие препрочетох за пореден път.
Segoi, съгласен съм с Вас, че сюжетът е доста сходен с този на друг велик разказ на Лондон — „Мъжеството на жената“. Но в случая наистина става дума за „Белю Пушилката“. Всичко съвпада — както сюжетът, така и имената на героите.
Изключително е полезно това, че е качен и английският текст на творбата. Съпоставяйки двата варианта на българския превод (от 1934 и 1976), не мога да не се възхитя отново на по-късния превод на великия Сидер Флорин.
Колко много културтрегери, раздаващи квалификации и акъл на килограм. И като погледна какво са допринесли за сайта… ясна е работата.
Нима има нещо общо между приноса към МБ и изразяването на мнение в коментарната секция на кое да е произведение?
Благодаря на всички, че изказахте мнението си за тази книга със стар правопис. Това ме насърчава да продължа да подготвям такива книги, особено в по-редки издания.
Скоро книгата ще се появи и в осъвременен правопис и двата текста ще могат да се сравняват — чрез паралелно съпоставяне по абзаци, за тези, които се интересуват. За да се осъвремени правописа са ползвани няколко речника и граматики от онова време и всяка дума внимателно се проверява и в други книги. Но ще бъда признателен за всяка открита грешка и всякакви други забележки.
Според мен, това е доста полезно за млади хора, който искат следват българска филология или да се занимават задълбочено с българския език. За по-стари ентусиасти също. Ако има и по-стари варианти може да се проследи и усети развитието на езика. Доста интересно и изисква доста труд. Полезно и за хора, които обичат да се ровят из архиви и четат стари текстове и дори вестници.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.