Когато токът спря от Тихомир Димитров
На твореца, deaf, или, ако трябва да бъдем точни — на не достатъчно способния и талантлив творец — му остават два варианта: или да си намери нормална работа и да бачка като всеки друг по 8 часа на ден, а в свободното си време да твори за забавление, или да се връща в родното си село да копа житото, за да не умре от глад. Това, че някой искал да намаца за 3–4 часа някаква картина и да я продаде после за 5-6-цифрена сума си е лично негов проблем! Познавам много художници, които рисуват сносно, продават картините си на улични сергии по 40–50 лева, в свободното си време дават уроци по рисуване и свързват двата края. Не виждам с какво един „творец“ е нещо повече от един обикновен работник или служител, че да изкарва повече пари с по-малко труд.
Фантом от Ю Несбьо
Павлинке, моме учена! Като си учила редактиране, не си ли се научила да използваш обикновен текстов редактор? Щом не ти харесва думата „свако“, отвори книгата в FB2 формат в любимия си текстов редактор и я замени с „чичо“. Точно за пет клика работа е. Отделен въпрос е, че подобна замяна води до загуба на информация, защото приравняваш кръвна връзка с такава по сватовство. Но ако в този вариант ти харесва повече, действай. Аз така замених „Билбо Торбинс“ с „Билбо Бегинс“ във „Властелина на пръстените“, за да се придържа целият цикъл към имената, използвани в първия превод на „Хобит“ на български.
Двете Европи от Борис Проницин
Изключителна простотия! Спрях да чета след пасажа:
„По въпроса с биотехнологиите за пръв път така ясно проличава безсилието на материалистичната цивилизация и въобще на светския хуманизъм. Светският хуманизъм, който преди двеста години зае мястото на християнския (истинския хуманизъм може да бъде само религиозен) не може да проумее, че правата на творението не могат да стоят над правата на Твореца, че правото на Твореца да създава формите на живот стои над правото на здраве и живот на човешкия индивид. Единствено религията и религиозността могат да спасят човечеството от попълзновенията на генното инженерство.“
Искам да видя тоя умник като се разблее дали отива на лекар и пие медикаменти, получени чрез методите на генното инженерство, или ходи в църквата да бие чело в пода и да се моли на въображаемия си господ да го излекува :D
Нарко-маневри София — Бургас от Константин Рашков
Почти ми хареса… Някакъв балкански вариант на смес между Керуак и Бъроуз… :) Но с една „малка“ разлика — че за разлика от споменатите автори, г-н Рашков очевидно през живота си не е помирисвал хероин и от една миля разстояние. В противен случай нямаше да описва пълни дивотии — как хероинова абстиненция се копирала със спийд! Това е като да влезеш в сауната, за да се лекуваш от слънчево изгаряне! В такова състояние всичко те боли зверски — стави, мускули, дори костите болят нетърпимо… А амфетите само повишават нервната проводимост, респ. чувствителността и биха усилили болката, ако някой е толкова луд да ги пие или смърка абстинентен.
Кроватова България от Ганчо Ценов
ДНК анализът нищо не може да изясни. Защото ние живеем на кръстопът, откъдето който не е минал, той не си е оставил семето… Факторът, който най-малко се променя с времето и дава най-точни резултати за близостта между два народа, е майчиният език.
Спокойствието на хаоса от Владимир Колев
Стигнах до пета глава и се отказах. Не за друго, но мъж, който е бил в казармата по соц. време веднага схваща, че авторът през живота си партнка не е помирисвал. Случките от произведението са компилация от обичайните истории, разказвани между мъже над 50 в бара след N-тото поредно пиене. Но — уви — имат твърде малко допирни точки с реалността. А като прочете човек, който скача от 35 години, как самолетът набирал височина с отворена врата, а пилотът потупвал по рамо седящия на пода до вратата парашутист и си бъбрел с него, тутакси му става ясно, че пишещият хал хабер си няма нито от шума на двигателя, нито от разстоянията в самолета. Така че — хайде да отиде Владко да прочете какво е написано на Руски паметник, ако обича… :)
Морт от Тери Пратчет
Поправи си я сам(а)! FB2 форматът е обикновен текстов файл с добавени метатагове. Докато четеш, слагай bookmark на всяка страница, в която откриеш грешка. Като свършиш книгата, отвори файла в любимия си текстов редактор, намери всяка от страниците в boobkarks на четеца си и поправи грешките. Аз поне така правя. След което променям името на файла, за да не се подведа и да го изтегля отново с грешките и готово.
Летящите чинии на Илюминатите от Владимир Терзийски
Двете кули на Световния търговски център се сринаха по един и същ начин, защото бяха минирани и взривени от едни и същи специалисти :) А ако те интересува причината да ги взривят — през 2000-та година Садам Хюсеин започна да продава иракския петро в евро. Като резултат — доларът се срина с 1/3 от стойността си за няколко месеца и все още не се е оправил (преди това беше с курса на еврото). И на краварите им трябваше средство да обработят общественото мнение и да оправдаят война, в която избиха над ЕДИН МИЛИОН невинни цивилни!
Един ден в София от Янко Трендафилов
Слез, Господи, си прибери вересиите!
Карлос Кастанеда, учението на дон Хуан и вярата на светите мъченици Киприян и Юстина от Илия Иванов
Куп християнски глупости, написани по повод куп наркомански глупости… За тези, които не са наясно — Карлос Кастанеда умира от чернодробна цироза, следствие на наркотичните и токсични растения, които „учителят“ му дон Хуан го кара да яде в продължение на години. А наш Илия решил и той да изкара някой лев, сравнявайки наркоманските бълнувания на Кастанеда с простотиите, писани от N на брой поколения юдео-християнски откачалки и обединени в сборника „Библия“.
Хищните вещи на века от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
@emko8
До известна степен си прав. Не е редно човек да се подиграва на умствено ограничени индивиди, точно както не бива да се присмива на инвалиди. Защото те не са виновни за състоянието си. Все пак, nmarchev не е в състояние дори да направи разлика между „арогантност“ и „сарказъм“… За информация — „арогантност“ означава да раздаваш оценки и да изказваш мнение за произведения, които не си в състояние да схванеш. А „сарказъм“ е, когато хиперболизираш гледната точка на арогантния невежа и чрез reductio ad absurdum демонстрираш неговата некомпетентност. Но, от друга страна — ако една хърба 50 кила с мокри дрехи влезе във фитнес зала и започне да обяснява на нацепените батки какви грешки правел Арнолд Шварценегер при тренировките си и защо той нямало да следва системата му — вероятно също би си спечелил нещо повече от снизходителна усмивка, нали? ;)
Относно обсъждания роман — ИМХО, това е най-силното произведение на братя Стругацки. Точно както „Малки богове“ за мен е най-дълбоката книга на Тери Пратчет — под забавната фабула за приключенията на един млад послушник се крие трактат за същността на религията като социален феномен. Да, в „Хищните вещи на века“ липсва онази проекция на чистата руска душевност, която прави „Пикник край пътя“ толкова въздействаща. Липсва тънката ирония на „Ниичаво“. Липсва динамичният сюжет на цикъла за Максим Камерер. Но с този роман авторите си спечелват място в плеядата на екзистенциалистите. Тръгвайки в точно противоположна посока — докато Камю разглежда състоянието на човек, лишен от всичко в живота си и губещ илюзиите си пред лицето на смъртта, братя Стругацки изследват психиката на съвършено задоволения индивид, който в крайна сметка достига до осъзнаванвето на същия екзистенциален абсурд.
Да не говорим, че романът се оказва пророчески в не по-малка степен от „От Земята до Луната“ и „Капитан Немо“ на Жул Верн или цикъла „Шок от бъдещето“ / „Третата вълна“ / „Трусове във властта“ на Алвин Тофлър. Написан през 1964 година, той невероятно точно пресъздава действителността, която можем да наблюдаваме след половин век във всяко курортно селище — и като форми на забавление, и като психология на масите… За изкушения читател отделен интерес би представлявало разглеждането на елегантния начин, по който братята заобикалят съветската цензура и прокарват в романа си идеята за т.нар. „технотронно общество“, до което ще достигнат както капитализма, така и социализма под влияние на науно-техническия прогрес. Теория, напълно противоречаща на социалистическата парадигма за неизбежността на класовата борба и революцията като единствена възможност за промяна на обществения строй.
Напълно съм съгласен с горното мнение. Колега, ти направо трябва да почерпиш! Разминал си се на косъм. Един френд прочете три книги на братя Стругацки и последствията бяха ужасни. Мозъкът му започна да се набръчква! Вече не го пускат в никоя чалготека, щото не е ФЙЕШЪН!
Пък един друг получи мейл с някакъв нов вид спам. Чух, че лично злият Путин наредил на руските хакери да спамят така, за да разлагат моралните устои на Запада. Заглавието на писмото уж съвсем нормално — „кво си прайш бе копеле ти еба майкята“. А вътре — „Записки от подземието“ на Достоевски! УжасТ!!! Докато се усети, пичът запчнал да чете. И не станал от компютъра, докато не стигнал до края на книгата. После беше пълна развалина, за нищо не ставаше… Разви трайна зависимост към въпросния автор и към четенето по принцип. Взе да използва неразбираеми думички с повече от две срички. Престана да гълта амфети и да пуши трева всяка вечер. Последно като го видях ми се доплака — седнал на една пейка в парка с отнесен поглед и чете „Братя Карамазови“!
Аз затова нв ползвам телефон и компютър, без предварително да съм сложил Google Glass. А тяхната последна версия има вграден антивирус KMHE (Keep My Head Empty). Засече ли пред погледа на собственика текст на братя Стругацки, Волтер, Камю, Сартр, Достоевски, Херман Хесе или някой друг от списъка с опасни автори, чието четене предизвиква поява на гънки по огледално гладката повърхност на мозъка, антивирусът мигновенно затъмнява до чисто черно стъклата на очилата и така предпазва собственика им от тежки психически травми.
Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година от Елена Чудинова
Т’ва ми го съобщи лично най-младият от четиримата богове на хаоса, известен също като „Принца на мрака“, след като отнесе един възпитателен шамар зад врата :))) Ти би трябвало да стоплиш за кого иде реч ;)
Ако четеш само „вкусни“ заглавия, придържай се към произведенията на Нора Робъртс и Паулу Коелю :)))
За информация — изграждането на Европейския халифат вече е в доста напреднала фаза. В повечето страни от Западна Европа, вкл. и във Франция, могат да те уволнят от работа, ако носиш на шията си кръстче. Защото това представлявало „демонстрация на религиозна нетолерантност и обиждало представителите на други вериозповедания“. А в повечето от парижките предградия ако бяла жена излезе сама на улицата дори по обед, веднага ще бъде отвлечена и изнасилвена от глутница мургави унтерменши.
А ако не ти се четат измислени правила, а книгата на Елена Чудинова, можеш да си в изтеглиш от тук в .FB2.ZIP и в .EPUB формат :)
Маниту. Кошмар в Манхатън от Греъм Мастертън
Ти пък си намерил какво да четеш… Само като видях под колко псевдонима е писал тоя рептил и веднага добавих името му във файла „bokluci.txt“ :)
Хекс Хол от Рейчъл Хокинс
Верно е СТРАШНО ЯКА, да го webа! Напра’о кон да и го набие — не мръдва! Определено я препоръчвам с две ръце, два крака и две глави!
Героите са много добре разиграни — като циркова мечка със стаж 20 години на манежа.
Страхотен стил на писане на коментар — без препинателни знаци, за съжаление все по-често срещан сред неграмотните младежи…
Гола в смъртта от Нора Робъртс
Мдаааам, невероятно удоволствие е! Почти като да си пуснеш чалга на Ивана, Преслава или ДесиСлава… Или да седнеш и да си блъскаш топките между две тухли… :D
Войни започват неудачниците от Вадим Панов
Четох целия цикъл на руски, когато излезе преди няколко години. Поредицата е една чудесна илюстрация на стихотоворението на Робърт Бърнс — как „и най-добрите планове на мишките и хората понякога посока грешна хващат“… Авторът започва с чудесна, нестандартна идея. Бързо и умело изгражда свят, който с нищо не отстъпва на световете на Лукяненко от „Патрулите“, на света на Хари Потър или дори, ако щете — на „света на диска“. Пише няколко (около 15–20) книги, първата от които е тази, в които може да се каже, че запазва началното ниво. След което рязко се изчерпва откъм идеи. Започва да се повтаря, героите му стават все по-еднотипни и предсказуеми, а поредицата бавно започва да се изражда в безкрайна латино-сага… За съжаление на Вадим Панов твърде много му се усладжат писателските хонорари и няма вътрешната сила и доблестта на Лукяненко или Джоан Роулинг, за да сложи край на цикъла и да започне нещо ново. Вместо това изпада до там, че обявява конкурси сред начинаещит писатели за произведения, развиващи се в неговия свят. Подбира най-добрите и ги издава като съвместен роман на двамата автори, съответно с разделяне на хонорара… Така че след 22 книга изобщо не стават за четене…
Град от кости от Касандра Клеър
Авторката е крадла от малка. Започнала е с писане на фен фикшън, т.е. безсрамно плагиатстване на чуджи литератирни светове и герои поради неспособност да създаде собствени. Когато е решила, че е време да фискализира напъните си в литературното поприще, започнала е да създава някаква смесица от чиклит и софт-порно, маскирано като фентъзи. Не случайно почти всички коментирали преди мен са жени. Прегледах цялата серия по диагонал — с нищо не е по-добра от бози като нюансите сиво или тези на Дебора Харкнес за вещицата.
Читателски коментари от един читател