• 1. един читател (27 август 2018 в 20:49)

    @emko8

    До известна степен си прав. Не е редно човек да се подиграва на умствено ограничени индивиди, точно както не бива да се присмива на инвалиди. Защото те не са виновни за състоянието си. Все пак, nmarchev не е в състояние дори да направи разлика между „арогантност“ и „сарказъм“… За информация — „арогантност“ означава да раздаваш оценки и да изказваш мнение за произведения, които не си в състояние да схванеш. А „сарказъм“ е, когато хиперболизираш гледната точка на арогантния невежа и чрез reductio ad absurdum демонстрираш неговата некомпетентност. Но, от друга страна — ако една хърба 50 кила с мокри дрехи влезе във фитнес зала и започне да обяснява на нацепените батки какви грешки правел Арнолд Шварценегер при тренировките си и защо той нямало да следва системата му — вероятно също би си спечелил нещо повече от снизходителна усмивка, нали? ;)

    Относно обсъждания роман — ИМХО, това е най-силното произведение на братя Стругацки. Точно както „Малки богове“ за мен е най-дълбоката книга на Тери Пратчет — под забавната фабула за приключенията на един млад послушник се крие трактат за същността на религията като социален феномен. Да, в „Хищните вещи на века“ липсва онази проекция на чистата руска душевност, която прави „Пикник край пътя“ толкова въздействаща. Липсва тънката ирония на „Ниичаво“. Липсва динамичният сюжет на цикъла за Максим Камерер. Но с този роман авторите си спечелват място в плеядата на екзистенциалистите. Тръгвайки в точно противоположна посока — докато Камю разглежда състоянието на човек, лишен от всичко в живота си и губещ илюзиите си пред лицето на смъртта, братя Стругацки изследват психиката на съвършено задоволения индивид, който в крайна сметка достига до осъзнаванвето на същия екзистенциален абсурд.

    Да не говорим, че романът се оказва пророчески в не по-малка степен от „От Земята до Луната“ и „Капитан Немо“ на Жул Верн или цикъла „Шок от бъдещето“ / „Третата вълна“ / „Трусове във властта“ на Алвин Тофлър. Написан през 1964 година, той невероятно точно пресъздава действителността, която можем да наблюдаваме след половин век във всяко курортно селище — и като форми на забавление, и като психология на масите… За изкушения читател отделен интерес би представлявало разглеждането на елегантния начин, по който братята заобикалят съветската цензура и прокарват в романа си идеята за т.нар. „технотронно общество“, до което ще достигнат както капитализма, така и социализма под влияние на науно-техническия прогрес. Теория, напълно противоречаща на социалистическата парадигма за неизбежността на класовата борба и революцията като единствена възможност за промяна на обществения строй.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.