Благодаря на автора, припомних си отминали усещания, когато мечтите бяха красиви, а спомените — щастливи! :)
Интересно и искрено. Благодаря!
Романтично, без да е сладникаво. Авторът умее да те впрегне да съпреживееш случващото се. Усеща се истинска тръпка.
Хубаво повествование, автентичен мъжки свят. Не всичко ми се изчиства като психология, но се чете с удоволствие.
Роман за армията от антимилитарист?! Но, недостатъчно последователен противник на войсковия живот. Покрай интересната интрига, се замислих за света на парашутистите, макар че, никога не бих скочил с парашут. Качествено като литература.
Стигнах до пета глава и се отказах. Не за друго, но мъж, който е бил в казармата по соц. време веднага схваща, че авторът през живота си партнка не е помирисвал. Случките от произведението са компилация от обичайните истории, разказвани между мъже над 50 в бара след N-тото поредно пиене. Но — уви — имат твърде малко допирни точки с реалността. А като прочете човек, който скача от 35 години, как самолетът набирал височина с отворена врата, а пилотът потупвал по рамо седящия на пода до вратата парашутист и си бъбрел с него, тутакси му става ясно, че пишещият хал хабер си няма нито от шума на двигателя, нито от разстоянията в самолета. Така че — хайде да отиде Владко да прочете какво е написано на Руски паметник, ако обича… :)
Съгласен съм . Още в началото започват абсолютно невъзможни неща . Авторът се прави на оригинален , но който е служил в Българската Народна Армия добре знае , че до клетвата не те разпределят никъде и единствените дисциплини с които се занимаваш са строева , физическа , огнева и политическа подготовка . Миенето на чинии се извършва не от който му падне , а от денонощният наряд , и е невъзможно да те зачисляват всеки ден наряд, най-малко защото ще пропуснеш останалата подготовка , да не говорим че е противоуставно по ред други причини . Така че няма как да попадне в парашутна служба преди да напусне новобранския център . Като прочетох и глупоста за брома направо ми се доплака . Ако ни слагаха бром нямаше да сме непрекъснато н ….и . Може да се върна някой ден към книгата , за да се посмея , но в момента съм прекалено ядосан , защото определено очаквах повече .
По повод коментара на „един читател“. Познавам автора, беше ми инструктор. Има подготвени стотици парашутисти. С около 3000 скока, майстор на спорта, „master klas“ по FAI и т.н. Още помня как наблюдавахме от земята релативния скок на инструктора с един „новобранец“ на 200 скока. Класата му просто е извън съмнение. А тандемните „сдвоени“ скокове се изпълняват понякога с открит ляв борд, както е описано в книгата. Ако „анализаторът“ не знае тия технически „подробности“ поне да не дава акъл. Може би разбира поне от партенки… Колкото до романа, заслужава си шестицата. Интересен ми беше, има тръпка.
Чете се за една нощ. Дребни детайли правят сюжета интригуващ. Да си на 20 и да скачаш с парашут, вероятно е интересно изживяване?! Извън парашутизма също има увличаща, искрена фабула. И последно — великолепен усет за самоирония.
Чете се на един дъх.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.