Затворническата планета на варварите от Руби Диксън
Ха добрутро! Аз това можех да ти го кажа само като погледна корицата.
Към себе си от Марк Аврелий
Чета възторжените коментари преди моя и се чудя — всички ли са писани от тийнове, прочели през живота си двуцифрен брой книги и напълно неспособни да мислят самостоятелно, или действително средното ниво на интелигентност вече е толкова ниско? С какво толкова успя да ви впечатли тоя изтъркан стоицизъм, предназначен да осигури бягство от осъзнаването на екзистенциалния абсурд на индивиди, родени със сребърна лъжичка в устата? Които се задоволяват с толкова малко в живота — покрив, постеля, дреха, храна, домашна прислуга(6.30). Напомня ми за философията на Панглос от „Кандид“ с неговия комичен оптимизъм, че „живеем в най-добрия от всички възможни светове“. Или за един цитат от „Пътеводителя…“:
- Искаш ли да си прекараш добре? - чу се глас от един вход.
- Доколкото мога да преценя - отговори Форд, - вече си прекарвам добре. Благодаря.
- Богат ли си?
Това накара Форд да се разсмее. Той се обърна и разпери широко ръце.
- Изглеждам ли богат? - каза той.
- Не знам - каза момичето. — Може би да, може би не. Може би ще забогатееш. Предлагам много специална услуга за богати хора.
- Така ли? - попита Форд заинтригуван, но с повишено внимание. - И каква е тя?
- Казвам им, че е о’кей да си богат.
От прозорец високо над тях изригна картечен огън, но само застрелваха един басист, защото беше изсвирил грешен пасаж три пъти по ред, а басистите в Хан Долд Сити вървят по два за цент.
Форд спря и впери поглед в тъмния вход.
- Ти какво? - попита той.
Момичето се засмя и излезе малко извън сянката. Беше високо и притежаваше тази самоуверена свенливост, която е страхотен трик, ако я умееш.
- Това е коронният ми номер - каза тя. - Имам научна степен по социална икономика и мога да бъда много убедителна. На хората им харесва. Особено в този град.
В резюме — бъди доволен от всичко, което ти се случва, благодари редовно на боговете, за да не ти отнемат това, което имаш, насявай се и в задгробния живот да се уредиш така, мисли и действай за общото благо (както ти го разбираш, например като победиш и избиеш някои вражески племена) и не си обременявай мозъчето с размисли на тема, че в свят с ограничени ресурси, какъвто е нашия, „доброто“ за един винаги е „зло“ за друг…
Между другото, обработката на произведението е под всякаква критика. Бележките под линия не са оформени като такива, стиховете — също. Пълно е с правописни и пунктуационни грешки. Отне ми повече от три часа само да форматирам правилно FB2 файла.
Коледно желание от Керелин Спаркс
Извинете, Вие член ли сте на кралското семейство, че говорите за себе си в множествено число? Или страдате от раздвоение на личността (което често върви в комплект с парафренни фантазми за благороден произход)? ;)
Кратък наръчник на сънуващия от Амидару Тохара
Започнах да го чета, Отказах се след няколко страници. Видях коментарите тук и прегледах по диагонал останалите творения на Янко Трендафилов. Поне разбрах етимологията на израза „Кура ми Янко!“…
Фантомът на паметта от Александра Маринина
Вземи го научи тоя пълен член кога се ползва бе, моето момче!
Що се отнася до произведението — да обясняваш колко добре пишела „руската Агата Кристи“ е като да застанеш на плажа в горещ летен ден и да тръгнеш да разправяш на околните колко прекрасно грее слънцето. Не че не е вярно, но е леко излишно…
Да раснеш на топло от Андрей Рубанов
Невероятно силен роман! Четейки го, се докосвате до същината на славянската душевност. С цялата и дива сила, жажда за живот, моментна жестокост и безкрайно благородство… Често проявявани от един и същ човек в един и същ момент…
„Може би в някакъв друг комикс младото банкерче нямаше да живее в Азия, ами в Европа. В малка спретната страна, където жените в празнични дни обличат колосаните рокли на своите прабаби и танцуват техните танци.
Там, в Европа, банкерчето щеше да бъде настанено в стерилно заведение с добра храна, със спортен салон, с работилници за желаещите да работят и с телефонни кабини за редовни делови разговори. В европейски затвор.
Обаче там, в европейския затвор, той никога не би се озовал в мазето, в мръсния коптор, и сиромашкият надзирател, подкупен от още по-сиромашки затворник, не би донесъл на нашия банкер в този коптор бучка захар и цигарка.
И банкерът нямаше да се наслади на бучката захар. И нямаше да изпафка тази цигарка. И така и нямаше да научи как човек може да постигне свободата си.
Добре, че живеем в Азия.“
(корекциите в превода на пасажа са мои)
Идиот от Фьодор Достоевски
Препоръчвам Ви да гледате и новата екранизация на „Идиот“ — „Даун Хаус“, с гениалния Сергей Бондарчук в ролята на княз Мышкин. Интерпретацията вероятно е накарала Достоевски да се обърне в гроба си, но духът на произведението и всички ключови моменти са предадени с невероятно майсторство и изключителен черен хумор.
Що се отнася до романа — той е велик, разбира се. Но преводът е истински кошмар! Не зная чии задници е лизал некадърникът Н. Голчев, когото и малкото си име го е досрамяло да напише, за да му бъде поверен подобен превод. Дори Google Translate би се справил в пъти по-добре. На всеки няколко страници се среща поредната нелепост, която унищожава цялото удоволствие от четенето. Кажете ми, какъв идиот трябва да си, за да преведеш примерно „Настасья Филипповна, можно рекомендовать вам, это предрагоценный субъект, хоть я и сам только с утра знаком.“ като „Настасия Филиповна, мога да ви го представя, това е един много ценен субект, макар че и самият аз го познавам едва от тая сутрин.“?!? Количеството неотстранени грешки от OCR обработката във файла няма да кометирам…
А относно последпвателността, в която да се четат романите на Достоевски — аз започнах със „Записки от подземието“. Който, ИМХО, си остава най-силното му и най-тежко произведение.
Създадена от дим и кост от Лейни Тейлър
Възхищавам ти се на оптимизма, колега :) Аз само като видях снимката на авторката се смях 10 минути и после без никакво колебание добавих името и във файла „bokluci.txt“…
Войната се връща… от Анри Пози
Коментарите са изтрити поради нарушение на т. 2, т. 4 и т. 5 от правилата.
В биографията на автора е написано мнгоо точно: „Анрѝ Позѝ е френски политик, дипломат и публицист. Дълги години работи за френските и английските тайни служби на Балканите и в Източна Европа.“.
Франция и Великобритания никога не са искали да има силна държава на Балканите. Целта им винаги е била да унищожат славяните. А най-добрият начин за това е да насаждат взаимна образа между братските славянски народи, за да ги накарат те сами да свършат мръсната работа по взаимното си избиване. И политиката им не се е променила в последните 100 години. В момента по същия сценарий накараха украинците да се избиват взаимно и им насаждат омраза към най-бизкия им народ — руския.
Папагалът на Флобер от Джулиан Барнс
Да не говорим за „значките за фуражки“. Кокарди се наричат! Ама да не стреляме по преводача, той явно толкова си може…
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта от Алън Пийз, Барбара Пийз
Мдаааа… С покачването на температурите състоянието на пациентите с психични отклонения се изостря… От фройдистка гледна точка — честата неправилна употреба на пълен член показва липсата на такъв в реалния живот на нашия третополов фантом от операта ;)
П.П. Аз съм Фракс: малък, мек и сплескан.
Пичове! :))))))))))
Мъжете, които мразят жени, и жените, които ги обичат от Сюзън Форуърд, Джоан Торес
Аз съм Фракс — малък, мек и сплескан.
Мило Дневниче от Вартоломей Кузмов
Пълна скука… Авторът хванал една сравнително свежа идея, подходяща за разказ от двайсетина страници максимум. И като я хванал, така се зарадвал, че забравил да я пусне. Върти, суче, разтяга, прелива от пусто в празно, повтаря едно и също в 1001 варианта като сценарист на „Дързост и красота“ или като Нора Робъртс в 88-мия си любовен роман… Прочетох по няколко изречения от глава, по диагонал, да видя до къде ще я докара. И най-лошите ми очаквания се оправдаха — отворен край, демек „очаквайте продължение“. Което ще пропусна.
Историята на едно мило хаотично семейство от Емилия Екерман
К’во си говорим! Всичкото родолюбие в нея се събрало! Авторката вчера излязла от родното си село Карабунар и отишла да яде хамбургски салами, днес вече се колебае дали щяла да успее да преведе книгата си на български език, разби’йш ли!
Незавършеният роман на една студентка от Любен Дилов
За бъдещето не зная — в последните 30 години поне българите деградират и оглупяват с такава скорост, че скоро сигурно и в Тангра ще започнат пак да вярват… Но в близкото минало със сигурност всички бяхме атеисти. И действително се гордеехме с това, че не вярваме в религиозни глупости от преди хиляди години.
Групата от Ада от Снежана Ташева
Edit: Нормалният радиационен фон е 0.2 микросиверта в час, което е 200 микрорентгена в час, т.е. грешката на авторката е само с един, а не с три порядъка.
Успях с мъка да стигна до средата на книгата. И ако трябва да резюмирам съдържанието и с една дума, тя би била „кифленска“. Не само заради вопиющата неграмотност на авторката, която уж била завършила магистратура по Физика на ядрото в Университета, а не е наясно с основни понятия от физиката и химията — нормалният радиационен фон е 20 микросиверта в час или 20 милирентгена в час, а не 20 микрорентгена в час; царската вода не се „синтезира“, а се получава чрез просто смесване на солна и азотна киселина, при което не протича химична реакция; същата тази царска вода няма как да разяде мензура, освен ако последната не е направена от алуминиево фолио; ако човек е виждал поне на клип в YouTube реакцията на натрий, пуснат във вода (да не говорим за учител по химия) и през ум няма да му мине да търси остатъци от натрия след реакцията… Не само заради непознаването на основни факти от митологията, като например този, че демоните нямат власт над свободната воля на хората, следователно не могат да предложат на един човек друг да се влюби в него принудително… не си губете времето дори да започвате да четете това литературно недоразумение.
Читателски коментари от един читател