Читателски коментари (за „Войни започват неудачниците “ от Вадим Панов)

Четох целия цикъл на руски, когато излезе преди няколко години. Поредицата е една чудесна илюстрация на стихотоворението на Робърт Бърнс — как „и най-добрите планове на мишките и хората понякога посока грешна хващат“… Авторът започва с чудесна, нестандартна идея. Бързо и умело изгражда свят, който с нищо не отстъпва на световете на Лукяненко от „Патрулите“, на света на Хари Потър или дори, ако щете — на „света на диска“. Пише няколко (около 15–20) книги, първата от които е тази, в които може да се каже, че запазва началното ниво. След което рязко се изчерпва откъм идеи. Започва да се повтаря, героите му стават все по-еднотипни и предсказуеми, а поредицата бавно започва да се изражда в безкрайна латино-сага… За съжаление на Вадим Панов твърде много му се усладжат писателските хонорари и няма вътрешната сила и доблестта на Лукяненко или Джоан Роулинг, за да сложи край на цикъла и да започне нещо ново. Вместо това изпада до там, че обявява конкурси сред начинаещит писатели за произведения, развиващи се в неговия свят. Подбира най-добрите и ги издава като съвместен роман на двамата автори, съответно с разделяне на хонорара… Така че след 22 книга изобщо не стават за четене…