Илия Иванов
Карлос Кастанеда, учението на дон Хуан и вярата на светите мъченици Киприян и Юстина (1)

Въведение

Обгърналият се в тайнственост антрополог Карлос Кастанеда е роден през 1931 година в католическо семейство. Както твърди самият той по-голямата част от детството си е прекарал в Буенос Айрес, Аржентина. През 1960 година, по време на следването си в университета на Лос Анджелис (Калифорния), пожелал да научи нещо повече за лечебните растения, използвани от индианците. Решаваща за него била срещата му с дон Хуан Матус — индианец от племето яки. Това станало на една автогара в пограничен град в Аризона, където ги запознал приятел на Кастанеда.

Сред познатите си дон Хуан бил известен като брухо или йерберо, т.е. като лечител, знахар, магьосник. Роден е през 1891 година в югозападно Мексико, по думите му също в семейство на католици. През 1900 година племето му било заточено от мексиканското правителство в централната част на страната. Почти целия си живот прекарал в родината си, без да я напуска.

В процеса на общуването му с дон Хуан интересите на Кастанеда се пренасочили. Любопитството му се превърнало в чиракуване. Първите си наставления получил през юни 1961 година. Отначало чиракувал в Аризона, където и живеел тогава. По-късно започнал да се среща с дон Хуан за по няколко дни в град Сонора (Мексико). Неговото обучение продължило до 1965 година, когато се отказал, за да започне отново през 1968 година. Тъй че чиракуването му се дели на два периода: от 1961 година до 1965 година и от 1968 година до смъртта на дон Хуан.

По време на разговорите им Кастанеда си водил бележки, които след това систематизирал. Той разделил данните на групи от сродни идеи, като ги подредил по важност според субективното им значение и ги класифицирал по следния начин:

1. Употреба на халюциногенни растения.

2. Процедури и формули, използвани в магьосничеството.

3. Придобиване и манипулиране на предмети на силата.

4. Използване на лечебни растения, песни и легенди.

Впоследствие започнал да ги издава като книги: „Учението на дон Хуан“, „Една отделна реалност“, „Пътуване към Икстлан“, „Приказки за силата“, „Вторият пръстен на силата“, „Дарът на Орела“, „Огънят отвътре“, „Силата на мълчанието“, „Изкуството на сънуването“.

В качеството си на наставник дон Хуан бил водач на група ученици: Сесилия, Делия, Хермелинда, Кармела, Нелида, флоринда, Зюлейка, Зуала, Марта, Тереза, Висент, Манюел, Хенаро, Емилито, Джон Тума. Освен тях имал и една друга група от десет чирака: Соледад, Ла Горда, Лидия, Жозефина, Роза, Паблито, Нестор, Елихио, Бениньо и Кастанеда.

Знанието, което им преподавал, дон Хуан придобил от своя учител — артиста Хулиан, когото наричал диаблеро^[1]. Той на свой ред бил обучен от Елиас, Елиас от Росендо, Росендо от Лухиан, Лухиан от Сантистепан, Сантистепан от Себастиан. Преди тях имало още десет наставника до т.нар. „предизвикател на смъртта“ — един няколкохилядолетен нагуал (наставник). Тази верига от магьосници води началото си от древен народ, който съществувал по времето на Толтекската империя, която е изчезнала много преди испанската Конквиста. Дон Хуан наричал себе си и своите последователи „толтеки“, но не в смисъл на обикновени хора, които са живели в централно и южно Мексико, а като хора, които притежавали тайно окултно знание.

През 1723 година кланът от наставници на дон Хуан претърпял радикална промяна. Последните осем нагуала били много по различни от предшестващите ги. Те коригирали грешките на учителите си, но основите на учението все пак си останали в толтекската епоха.

В общи линии по-същественото от учението се състои в следното: Първо, за да избере някого за чирак, нагуалът трябва да има свидетелство от Духа чрез поличба. Както се разбира от книгите, така е станало с нагуала Хулиан, самия дон Хуан, Кастанеда и всички останали. Не може някой да премине курса на обучение по собствена воля. Веднъж посочен от Духа, ученикът трябва да бъде подмамен от нагуала да тръгне по пътя на магьосника и не след дълга подготовка да се превърне в човек на знанието. Чиракувайки, той трябва да се усъвършенства, като спазва наставленията на учителя. Трябва да се зарежда с енергия от растения, животни, хора, места и предмети, докато стане цялостен, т.е. докато придобие достатъчно сила, с която да може да осъществи крайната цел на обучението. А тя се състои в съзнателно преминаване в отвъдния свят, за да осъществи връзка с Духа.

Възлови точки в обучението са състоянията на необикновена реалност, които са предизвикани от поемането на психотропни растения. При подготовката на Кастанеда Дон Хуан си служил с три от тях — с джимсънова или дяволска трева (Datura inoxia), с вид халюциногенна гъба (Psilociybe mexicana) и пейот (Lopophora williamsi) — вид кактус, наричан още с мистичното име Мескалито. Дон Хуан ги използвал самостоятелно и при различни случаи. С джимсъновата трева и гъбата целял придобиване на сила, а с пейота — постигане на знание за правилен начин на живот. Според него значимостта на растенията се състои в свойствата им да предизвикват в човека състояния на особени възприятия. Кастанеда ги нарича „състояния на необикновена реалност“. За дон Хуан тези състояния са единствената форма на прагматично познание и придобиване на сила. Джимсъновата трева, халюциногенната гъба и пейотът били използвани от индианците за лечение, магьосничество и за достигане до състояния на свръхекстаз много преди нашествието на западноевропейците.