Читателски коментари (за „Спокойствието на хаоса “ от Владимир Колев)

Стигнах до пета глава и се отказах. Не за друго, но мъж, който е бил в казармата по соц. време веднага схваща, че авторът през живота си партнка не е помирисвал. Случките от произведението са компилация от обичайните истории, разказвани между мъже над 50 в бара след N-тото поредно пиене. Но — уви — имат твърде малко допирни точки с реалността. А като прочете човек, който скача от 35 години, как самолетът набирал височина с отворена врата, а пилотът потупвал по рамо седящия на пода до вратата парашутист и си бъбрел с него, тутакси му става ясно, че пишещият хал хабер си няма нито от шума на двигателя, нито от разстоянията в самолета. Така че — хайде да отиде Владко да прочете какво е написано на Руски паметник, ако обича… :)