Извън този свят от Невил Годард
Един от най-великите философи в човешката история е казал: „Битието определя съзнанието!“. Но напоследък се навъдиха всякакви гурута, проповедници и „лайф коучове“, обясняващи на масите как не били бедни и нещастни, защото някой си присвоява част от труда им, а защото не били развили съзнанието си. Т.е. шепата милиардери не били щастливи и доволни, защото имат много пари, а имали пари, защото се чувствали щастливи и доволни…
Оставих те да си отидеш от Клеър Макинтош
„Оставихте да си отидеш“ е едновременно напрегнат трилър с неочаквани обрати…
Авторът на рецензията или има странно чувство за хумор, или просто се подиграва с читателите. Това е роман, в който поне до средата абсолютно нищо не се случва — описано е как в продължение на една година след като неизвестен шофьор блъска и убива дете и избягва, майката на детето се размотава по брега на морето, прави снимки, които продава, взема си куче, един женен полицай флиртува с колежката си и това е. 220 страници, които могат да се резюмират точно с едно изречение. Не смятам да губя повече време с тази писателка.
Черен понеделник от Ники Френч
Отегчителна история с няколко повърхностни, безкрайно скучни британски невротици.
Космоеколози от Олга Громико
Изречението:
На техните услуги (разбира се, и кредитни карти) бяха и баровете, и магазините, и игралните зали, и даже „Майка Зайка“ беше скътала…
също не ми звучи добре, не е много ясен смисълът… Може би по-удачен вариант би било:
За тяхното обслужване (разбира се, и с техните кредитни карти) работеха и баровете, и магазините, и игралните зали, и даже „Майка Зайка“ беше скътала…
И „изпуска звукови вълни в диапазон от 75 до 1250 гигахерца“ трябва да е „херца“ (в оригинала е „Гц“, което е руският вариант на „Hz“).
Нарушение на т. 2 от правилата за писане на коментари.
Модератор
Да, права сте, трябва да се преведе като метър и 40. На едното място е правилно, но на другото все още е:
[i]— Най-обикновена. — Станислав направи сверка със записите от комуникатора. — Четиридесет метра, с корени, в сандъче с питателна среда.[/i]
И още една малка поправка: „взрывчатка“ е по-правилно да се преведе като „експлозив“, а не като „взрив“, защото последното буквално означава процеса на взривяване и се използва като синоним на „експлозив“ само в разговорната реч от неспециалисти. В учебниците по сапьорно дело например винаги се пише ВВ (взривно вещество), но това звучи тромаво.
Между другото, елхата, чието натоварване от Земята е описано в началото, явно е висока 40 сантиметра, а не 40 метра, след като механикът Михалич успява да я внесе в товарния отсек сам, докато останалите членове на екипажа се разправят с екозащитничката. Знам, че и в оригинала е 40 метра, но явно е печатна грешка, която е добре да бъде коригирана в превода.
Благодаря Ви за чудесния превод!
Напълно побъркан! от Жил Льогардиние
Обилно захаросанo „коледно“ любовно романче; ама толкова обилно, че да ти се доповръща.
Тайната на забранената книга от Карън Мари Монинг
Ти продължаваш да ме удивяваш :) Само като видя подзаглавието „книга за любов без предразсъдъци“ (или ако си погледнал снимката на авторката) би трябвало веднага да разбереш, че става въпрос за „розов роман“ (или да си го кажем направо — софт порно), омешано с малко крими и фентъзи елементи за цвят. [...]
Убийства в Шведската академия от Мартин Олчак
Книгата, така да се каже, върви с баничка ;) Нелепа история с абсурдна мотивация на героите и чисти глупости от техническа гледна точка. Например RFID чипове, които престъпникът може да засича от десетки и стотици километри, обаче най-добрите правителствени служби за охрана не могат да ги засекат при основен преглед на бъдещата жертва. А глупости като тази, че цевта на карабина от висок клас трябвало да се почиства всяка седмица, за да не корозира, дори ми е неудобно да коментирам…
Интимно от Джудит Майкъл
Извинявай, но коментарите ти ми напомнят вица за стария морски вълк и внучето му:
Младо моряче ще тръгва на първото си плаване. Дядо му, стар морски вълк, го поучава:
— Две неща са най-важни за един моряк: хапчета против повръщане на кораба и презервативи, когато акостирате на пристанище.
Отива момчето в аптеката, купува си пет хапчета против повръщане и пет презерватива и ги показва на дядо си.
— До никъде няма да ти стигнат, повече трябват! — отговаря дядото.
Момчето пак отива в аптеката и си купува 20 хапчета против повръщане и 20 презерватива.
— Пак са малко! — отсича дядо му.
Момчето отива за трети път в аптеката и заявява:
— Дайте ми сто хапчета против повръщане и сто презерватива!
Аптекарката, възрастна добронамерена жена, поклаща глава и отговаря:
— Моето момче, не искам да ти се бъркам, но все пак ми е любопитно: като ти се повдига от нея, защото продължаваш да я чукаш?
Та и ти така — като не ти харесват тези бози, защо продължаваш да ги четеш? Аз само като видя обложката с поредния назобен с анаболи пе… (така де, лице с алтернативна сексуална ориентация) и прескачам автора.
Малката лодка от Филип Пулман
Книгата е чудесна, но, за съжаление, т.нар. „превод“ на Катя Перчинкова има твърде малко общо с оригиналния текст :( Още в първия абзац се натъквам на пропуснати подчинени изречения, променящи целия смисъл:
На брега на река Темза, на пет километра от центъра на Оксфорд, където колежи като „Джордан“, „Гейбриъл“ и „Балиол“ организираха състезанията си по гребане…
вместо правилното
На брега на река Темза, на пет километра срещу течението от центъра на Оксфорд, далеч от оживения участък на реката, където „Джордан“, „Гейбриъл“ и „Балиол“ и още две дузини известни колежи организираха състезанията си по гребане…
Малкълм не учи в основно училище „Ълвъркоут“, а в ълвъркоутското начално училище (бележка под линия пояснява, че Ълвъркоут е село на брега на Темза, намиращо се приблизително на 5 километра северо-западно от центъра на Оксфорд и северно от Порт Медоу). Името на лодката „Красивата дивачка“ е изписано на френски — „La Belle Sauvage“ и познатият многознайко променя само една буква — „v“ на „s“, превръщайки го в „Красивата наденичка“, а не в „Красивата токачка“. Думите, с които Алис дразни Малкълм, не са:
- Как се казва гаджето ти, Малкълм? Нали си имаш гадже? С кого излиза снощи? Целуна ли я вече? Целувал си се, нали?
а
- Как се казва гаджето ти, Малкълм? Какво значи „нямам гадже“? А с кого се разхожда снощи? Целуна ли я вече? Ти какво, никога ли не си се целувал?
Да не говорим, че липсва посвещението от автора — „Посвещава се на Джуд“. А епиграфът е от произведението на Луис Макнийс „Сняг“ и правилният му превод не е:
Светът е невъобразимо побъркан, непоправимо противоречив…
Светът е побъркан, още по-побъркан, отколкото си мислим.
Непоправимо пъстър…
Ако английският ви е достатъчно добър — прочетете романа в оригинал. Ако не — има прекрасен превод на руски с подробни бележки под линия от Анна Иосифовна Блейз и Алексей Г. Осипов. Но, при всички положения, стойте далеч от този орязан преразказ.
Вълшебната планина от Томас Ман
Бих проявил разбиране, ако всички написани по-горе негативни мнения (или, както е модерно сега да се казва, „хейт“) се отнасяха примерно за „Одисей“ на Джеймс Джойс или някое друго произведение, написано в стил „поток на съзнанието“ (т.е. напълно лишено от сюжетна линия, фабула и какъвто и да е смисъл, авторът просто изпълнява в епистоларна форма тест по метода на свободните асоциации). С две ръце бих ги подкрепил, ако се отнасяха за кой да е роман на Маргарет Атууд, Виктор Пелевин или кой да е друг постмодернист.
Но наистина не разбирам как може някой да не харесва „Вълшебната планина“. Това е един толкова лек и приятен роман! Една релаксираща „шътокуа“ (както би казал Робърт Пърсиг), която води читателя стъпка по стъпка, с типично немски педантизъм и викторианска деликатност, по стръмните пътеки (които обаче награждават търпеливия катерач с невероятни гледки), прокарани от търсачите на смисъла на живота, вселената и всичко останало ;) Мисля, че конкретното произведение е една прекрасна „игра на стъклени перли“, доставяща в еднаква степен както интелектуално, така и естетическо удоволствие.
Отново и отново от Клифърд Саймък
Чел съм романа, когато излезе в библиотека „Галактика“, а сега си го препрочетох. В никакъв случай не може да се нарече „най-доброто произведение на автора“. На светлинни години е от „Градът“ — наистина великия роман на Саймък — и е доста по-слаб от другите му два изключително добри романа — „Резерватът на таласъмите“ и „Гробищен свят“. Но като цяло е съвсем поносима, приятна за четене фантастика, превъзхождаща значително най-слабите му произведения — „Всичко живо е трева“, „Магистрала на вечността“, „Времето е най-простото нещо“, „Заложници в рая“…
Глупости! Текстът е обработен изключително добре и почти няма грешки.
Свирепия от Ричард Марчинко, Джон Вайсман
Не съм запознат с номенклатурата на НАТО, „май френд“. Скачал съм с доста американски парашути — от Parafoli през 80-те, та до съвременните Troll за B.A.S.E. jumping. Ако ми посочиш марка и модел, ще ти кажа дали имам опит с него. Но след като дори съветските УП-9 и УТ-15 от 50-те години имаха отцепки, не виждам как НАТО-вските десантчици ще режат върви и колани при частично неразтваряне.
Интересна гледна точка… За мен, като човек, служил в парашутно-десантни войски по времето на активна служба на Марчинко, написаното изглежда точно като сценарий за холивудски бълвоч. И нарушава повече физични закони от най-евтините китайски кунг-фу екшъни. Но, както казал котарака — въпрос на вкус ;)
Хроника на една предизвестена смърт от Габриел Гарсия Маркес
Господи мили боже, и това минава за добър роман, при това на нобелов лауреат?!? Прочетох първите няколко глави — не намирам никаква разлика с криминалната хроника от Столипиново! Някакви латиноси се колят, защото жената на единия след сватбата (типична, 100%-ова циганска сватба, продължаваща няколко дни, на която всички се напиват като талпи и всеки се мъчи да се направи на най-големия мъж) се оказало, че не е девствена! И бита на героите, и поведението им, и манталитета им, и суеверията им — типично цигански. Единственото, за което съжалявам е, че няма по-ниска оценка от 1.
Читателски коментари от Ивайло Христов