Читателски коментари от Ивайло Христов

Интересна гледна точка… За мен, като човек, служил в парашутно-десантни войски по времето на активна служба на Марчинко, написаното изглежда точно като сценарий за холивудски бълвоч. И нарушава повече физични закони от най-евтините китайски кунг-фу екшъни. Но, както казал котарака — въпрос на вкус ;)

Като цяло поносим превод, въпреки че пак има набиващи се на очи грешки. Като се започне от заглавието, което в оригинал е „Медиум на полставки“, а не „Медиум по вызову“. Освен това няма „Чеширска котка“, а „Чеширски котарак“. Но в общи линии става…

Лошото на демокрацията не е това, че дава право на всеки да бъде прост колкото си иска. Лошото е, че му дава и самочувствие, че той не е прост, а „свободен гражданин на демократична република с различна гледна точка“…

Родионе, за да разбереш този роман, трябва сумата от възрастта и IQ-то ти да е над 160. Иначе ще прелистваш до края и ще търсиш напразно „кулминацията“, като оная баба, дето изгледала цял порно филм, за да види дали накрая ще се оженят ;)

Невероятни глупости, писани от и за „диваненкомандоси“, които партенка не са помирисвали, а АК са пипали само в CS. Достатъчно ми беше да прочета първите няколко изпълнени с абсурди абзаца, за да се откажа да си губя времето с тоя измислен „тюлен“, цял живот усвоявал средства от бездънния армейски бюджет на краварите. За информация на възторжените почитатели:

— десантните парашути не се изработват от коприна, а от памучен плат или от синтетика;

— парашутите се отварят с изтегляне на ръчка (или при спортните модели — на изтеглящо парашутче от джоб в долния десен ъгъл на раницата), а не с „издърпване на въженце“;

— максималната височина, от която се скача без кислороден апарат, е 3500 метра; при скок от 5700 метра парашутистът гарантирано ще изгуби съзнание от кислородна недостатъчност още при отделяне от самолета;

— при частично неразтваряне на главния парашут (което не се дължи на „свита от напречния вятър клетка на парашута“, а на преметнати върви вследствие неправилно скатаване) не се режат вървите (поне не и от края на ВСВ насам), а се използват монтираните на коланите „отцепки“, с които парашутистът се откача от главния купол и отваря запасния парашут;

— вероятността за оцеляване при неразтваряне и на двата парашута е по-малка, отколкото да спечелите 6-ца от тотото, без да сте… онодили… Ирен Кръстева;

— по време на нощен скок нямате никакъв шанс да видите купола на парашута над главата си, освен ако не го осветите с фенерче (с което пък се превръщате в ярко светещо петно в небето, добре видимо от земята);

— общото тегло на екипировката на един десантчик рядко надхвърля 10 кг и никога — 15 кг; 50 кг екипировка може да бъде носена максимум един километър, и то с почивки на всеки 100 метра :)

Уважаема авторке, нищо уникално няма в твоите произведения, освен че са уникално наивни, плоски и захаросани — нещо като захарен памук, накиснат в захарен сироп :) Ако човек иска „да се пренесе в измислен свят, където няма напрежение и драма“ — може да чете Удхаус, Джералд Даръл, Кир Буличов… А ти, за да не бъдеш отново „смазващо разочарована от свои близки“, научи се да живееш според три основни принципа:

1. Няма вечни приятели, има вечни интереси.

3. Който и да ти говори, каквото и да ти казва — всъщност става въпрос за пари.

Тогава изненадани или разочаровани могат да останат другите, а ти ще си щракаш с пръсти и ще си живееш живота щастлива и доволна.

Имах предвид „снимка на корицата“, разбира се… Но така става, когато човек свикне да използва електронни варианти на всичко… ;)

Да, съгласен съм, че авторите са имали предвид пренебрежително отношение към поставяне на лимона. Но тук има една тънкост — глаголът „кидать“ има и преносно значение, напр. „его кидает в жар и холод“. Докато „хвърли“ или „метне“ нямат такова, поради което използването им създава усещане за нелогично действие — хвърлено в чая парче лимон ще предизвика изплискване на течност от чашата. Мисля, че „пусне“ вместо обичайното „постави“ също предава, макар и отчасти, въпросното пренебрежително отношение. Не съм сигурен, но ми се струва, че използването на „зор“ като наречие е архаизъм или диалектна форма…

Относно синтактичните грешки — за мен обикновеният spell checker на MS Word или Libre Writer не е достатъчен. Обикновено когато обработвам текстове, след това ги минавам и през IDI Spell Checker — чудесна българска програма, но авторът и очевидно страда от остра форма на цифромания, така че мога да Ви пратя линк за сваляне на „излекуваната“ portable версия, ако желаете.

И една лична молба: бихте ли ми дала линк към снимка на обложката без надписи (или, още по-добре, към .PSD, .PDF, .CDR или .AI файл, в който надписите са на отделни слоеве)? Защото аз все пак предпочитам заглавието „Космобиолъци“ и бих желал да си персонализирам електонния си екземпляр за лична употреба. Благодаря предварително!

Имам леки забележки по превода — например „се задави с лимоновото резенче (да го хвърли в чая“ би трябвало да бъде „да го пусне“, защото никой не хвърля лимона в чая, „Нали ти останаха приятели на военните бази?“ би трябвало да бъде „Нали ти останаха приятели във военните бази?“, „а тел от никелид титан на външните планети зор ще намеря“ би трябвало да е „със зор ще намеря“ (в оригинала „хрен достанеш“), или, ако превеждаме по смисъл — „познай кога ще намеря“…

Но като цяло преводачката се е справила много добре, бих оценил труда и с 5 по шестобалната скала, а по-претенциозен критик от мен в сайта надали има ;) Така че — благодарности от мен за положения pro bono труд!

Приказките на Шехеразада са качени и в оригиналния си вид, с брилянтния класически превод на Светослав Минков:

https://chitanka.info/book/285

Но по неизвестна причина двете издания не са свързани и отваряйки страницата на едното, човек не разбира за съществуването на другото.

А мен ме изумява, че Гогол се изучава в 10-ти клас. А по соц. време човек с правописа и пунктуацията на автора на горното мнение не би могъл да завърши успешно дори 4-ти клас.

Един съвременник на Гогол на име Карл Маркс е дал отговор на въпроса, задаван от blazh. И той гласи: „Битието определя съзнанието!“. И днес, и преди 200, и преди 2000 години хората живеят в общество, чийто основен принцип е „Homo homini lupus est“. Така че няма причина човешкото съзнание да се променя. Имаше един сравнително краткотраен опит да се изгради общество, основано на съвършено различни принципи, в което няма бедни и богати, експлоатирани и експлоататори, но се оказа, че то икономически не е конкурентоспособно и се развива с по-бавни темпове, затова експериментът беше прекратен.

По определение „нимфоманка“ означава жена с отношение към секса като това на средностатистическия мъж ;) А проблемът на много от българските жени е, че не знаят какво означава „социално планиране“. Искат на 25 да са вече и жени с кариера, и съпруги, и майки, и идеални домакини… Затова накрая се получава така, че ежедневието им е „да работят цял ден, прибират се, готвят, децата да видят, да изчистят набързо и после да са и активни в секса, след като едва си държат очите отворени“. Вместо да си живеят живота, да се забавляват с любовници, докато междувременно градят кариера и създават полезни социални контакти. А за семейство да мислят едва когато срещнат мъж, способен да им осигури нормален живот — жилище, в което за всяко дете ще има отделна стая, за предпочитане на различен от обитавания от родителите етаж, прислужница, която да върши по-голямата част от домашната работа (готвене, чистене, пазаруване) и отделно детегледачка, която да има грижата децата да не остават без надзор и внимание, докато тя си прекарва времето приятно със съпруга си. Отделният автомобил за за всеки член на семейството се подразбира.

Относно телевизора — знаеш ли как наричат този уред в някои социални кръгове? Отговорът е „joykiller“. Най-сигурният начин да се убедиш, че някой живее нещастно е да видиш, че има в дома си телевизор. Не говорим за 40", 50" или 60" монитор със свързан към него компютър. Домашното кино е удоволствие, на което си струва да се насладиш, пускайки си подбрани филми (художествени, документални или образователни) с 4К резолюция, перфектно синхронизирани субтитри и нито следа от реклами. Но телевизорът с неговите стотици програми и хиляди реклами, създаващ илюзията, че каквото и да гледаш, изпускаш нещо по-интересно по съседния канал, е наркотикът на бедните.

Относно дублирането на поста — проблемът е в сървъра, който след първото изпращане не го показа в списъка с коментари.

Явно първите два коментара са правени от жени, които нищо не са разбрали, защото съдят по себе си. Като мъж с меко казано немалък опит, ще се опитам да ви обясня ситуацията. Има жени като Саманта, които наистина са нимфоманки — достатъчно е да ги пипнеш и са готови. Такива сами те награбват, получават по 3–4 оргазъма преди мъжът мъжът да свърши, а след това заспиват изтощени, щастливи и доволни. Има и такива със слабо либидо като Мери (и като правило това са точно жените с големи бюстове), които са пълна скръб в леглото — трябва половин час да ги галиш, милваш, ближеш и т.н., преди да започнете истински секс, а дори и тогава трябва да ги стимулираш и с ръка, за да получат след близо час единствения си оргазъм. След което те гледат с обожание като възкръсналия Исус, защото преди това никой не си е правил труда да ги подгрее предварително до нужната степен.

За удебеление по средата на долната устна не знам, не съм забелязал такова нещо. Най-лесният начин да се разграничат двата типа жени е по поведението им на първа среща. Ако тя завърши в леглото — със сигурност това е жена от тип Саманта. Ако и след втората среща те остави само да я целунеш, а след това тръгне да се прибира под предтекст, че трябвало да си мие косата или да си нахрани котката, трий и номера, блокирай я във всички социални мрежи и стой далеч от нея — това е жена тип Мери!

Явно първите два коментара са правени от жени, които нищо не са разбрали, защото съдят по себе си. Като мъж с меко казано немалък опит, ще се опитам да ви обясня ситуацията. Има жени като Саманта, които наистина са нимфоманки — достатъчно е да ги пипнеш и са готови. Такива сами те награбват, получават по 3–4 оргазъма преди мъжът мъжът да свърши, а след това заспиват изтощени, щастливи и доволни. Има и такива със слабо либидо като Мери (и като правило това са точно жените с големи бюстове), които са пълна скръб в леглото — трябва половин час да ги галиш, милваш, ближеш и т.н., преди да започнете истински секс, а дори и тогава трябва да ги стимулираш и с ръка, за да получат след близо час единствения си оргазъм. След което те гледат с обожание като възкръсналия Исус, защото преди това никой не си е правил труда да ги подгрее предварително до нужната степен.

За удебеление по средата на долната устна не знам, не съм забелязал такова нещо. Най-лесният начин да се разграничат двата типа жени е по поведението им на първа среща. Ако тя завърши в леглото — със сигурност това е жена от типа на Саманта. Ако и след втората среща те остави само да я целунеш, а след това тръгне да се прибира под предтекст, че трябвало да си мие косата или да си нахрани котката, трий и номера, блокирай я във всички социални мрежи и стой далеч от нея — това е жена тип Мери!

Пичове! ;)))))))))))))))))))))))))

Това като че ли аз съм го писал — „харесва ми как пише, но често ми се струва, че няма какво да ми каже“. У мен оставя абсолютно същото впечатление. Много добре овладяна техника и стил на писане. И толкова, за съжаление. Четейки го, неволно се сещам за заклинанието, което Гед налага на капитана на пиратския кораб в „Магьосникът от Землемория“: „Ще замълчиш до деня, в който откриеш думи, които си струва да бъдат изречени!“. Мисля си, че от Мураками би се получил много добър ghost writer. Иначе ще си остане един постмодернист.

ОМГ! Наистина ли има хора, които биха дали пари, за да четат тези простотии?! Човек трябва да е преживял тежка перинатална травма на главата (разбирай — акушерката го е изпуснала при раждането и е паднал на главата си), за да намира подобни измъчени опити за пародия за смешни.