В заглавието нещо ме стресна. :))) Ако олух е еколог….:)))))))
Космоеколози0
Космоэколухи, 2012
„Олух“ — за себе си го превеждам като глупав, прост, непохватен човек. В случая може би понятието повече гравитира към „скитник“, „бомж“.
В дискусията в коментарите за първата книга от поредицата подробно обсъдихме преводаческото решение :)
Благодаря Ви за чудесния превод!
Между другото, елхата, чието натоварване от Земята е описано в началото, явно е висока 40 сантиметра, а не 40 метра, след като механикът Михалич успява да я внесе в товарния отсек сам, докато останалите членове на екипажа се разправят с екозащитничката. Знам, че и в оригинала е 40 метра, но явно е печатна грешка, която е добре да бъде коригирана в превода.
Не, не е така в оригинала, метър и четиридесет е. Видях, че съм написала глупост, поправих я и качих поправения файл в работното ателие, но явно впоследствие е качен първоначалния.
Всъщност сега проверих, тук си е качен последният файл, с „метър и четиридесет“. В оригинала е „метр сорок“, което и аз първосигнално бях превела като четиридесет метра, преди да се позамисля….
Да, права сте, трябва да се преведе като метър и 40. На едното място е правилно, но на другото все още е:
[i]— Най-обикновена. — Станислав направи сверка със записите от комуникатора. — Четиридесет метра, с корени, в сандъче с питателна среда.[/i]
И още една малка поправка: „взрывчатка“ е по-правилно да се преведе като „експлозив“, а не като „взрив“, защото последното буквално означава процеса на взривяване и се използва като синоним на „експлозив“ само в разговорната реч от неспециалисти. В учебниците по сапьорно дело например винаги се пише ВВ (взривно вещество), но това звучи тромаво.
Мдааа… Хайде, „взрив“ може да решим, че е жаргонен термин (някои журналисти и сега така наричат експлозива в статиите си), но четиридесетте метра елха… Освен Станислав да си е забравил очилата, когато е прочел записите :)
Нарушение на т. 2 от правилата за писане на коментари.
Модератор
Много се чудех тук за някоя подходяща дума, започваща с „п“ на български и за нищо не се сетих. Ето, сега ми хрумна Помияра, но късно. Не ми се искаше да своеволнича и да променям името. Иначе Мършояда ми се стори по-подходящо като превод на Падла предвид занятието му на „космически чакал“.
И „изпуска звукови вълни в диапазон от 75 до 1250 гигахерца“ трябва да е „херца“ (в оригинала е „Гц“, което е руският вариант на „Hz“).
Изречението:
На техните услуги (разбира се, и кредитни карти) бяха и баровете, и магазините, и игралните зали, и даже „Майка Зайка“ беше скътала…
също не ми звучи добре, не е много ясен смисълът… Може би по-удачен вариант би било:
За тяхното обслужване (разбира се, и с техните кредитни карти) работеха и баровете, и магазините, и игралните зали, и даже „Майка Зайка“ беше скътала…
Благодаря за внимателното изчитане, имаше нужда от такъв читател-коректор! Паралелно поправям текста, ще изчакам да видя дали има и други мои грешки и пропуски и после отново ще кача коригирания файл в Работното ателие, като се надявам да не е проблем и да може да се смени от екипа на Читанка. За да не е като спам тук, може да ми пращате лични съобщения във форума или в чата, както и на [email protected].
Хубаво е, че тук се качват произведения на белоруски и украински автори.
Това което оценявам високо в руското, украинското и пр. фентъзи са че не се свенят да използват пародиен хумор. Ситуациите са доведени до абсурда, което не е лошо. Много ми хареса ситуацията как главната герония казва „който ме търси — мъртва съм“ и отива да се къпе, при което звъни майка ѝ да я търси и я уведомяват, че дъщеря ѝ е мъртва. Подобен хумор има и при Алекс Кош, намирам го за разтоварващ. Дразни ме, че повечето американски автори не смеят да вкарат хумор в своите производения,а пишат по шаблон. В това отношение Алекс Кош, Елена Звездная и Олга Громика са на светлинни години пред американските си колеги.
Аз не бих сравнявала Звездная с Робърт Шекли или Кристофър Мур например, по мое мнение сравнението никак не е в нейна полза. Обаче Олга Громико ги настъпва по петите!
Е не може да не се сравним с американците, нали така ;)
Ако прочетеш един-двама британски автори, ще видиш колко назаааааад са споменатите от теб шегаджии в стил Шкумбата.
Звездная има добри книги и по-слаби книги. Така хвалената „Академия на проклятията“ не е от най-добрите ѝ поредици аз по-скоро бих дал за пример „Любовницата на снежния лорд“ или дори трилогията „Катриона“. Ако я сравня с книжките на Егмонт (Сара Маас и пр.) е на пъти по-високо ниво. Шекли е съвсем друг автор, много го харесвам, но той пише нестандартно. При него обаче хумор няма, или поне не и пародиен. Впрочем Шекли е и съвсем друго поколение, роден е през 1928.
Не бих сравнявал Громико с Шекли, доколкото времето на научната фантастика е отдавна отминало. Сравнявам я със сегашни западни фантасти — при тях няма хумор. Дори Сандърсън, когото страшно много харесвам като цяло е сериозен (изключението е „Наръчник за пестеливия магьосник…..“) Вероятно таргета им е такъв и те не смеят да рискуват. Но аз страшно много харесвам книги с хумор. Точно затова се радвам, че professore се е нахванал с превода на поредната книга на Алекс Кош. Силно се надявам и от Громико да излязат още книги.
Не знам какво е трилогията на Шекли за Аззи, ако не отлична фентъзи пародия. Много от разказите му също. Не споменах Пратчет, Робърт Ранкин, Дъглас Адамс, Том Холт, защото са британци, а ставаше дума за американци. Не знам как да коментирам това, че времето на научната фантастика е отдавна отминало, първо, защото не е, и второ, защото „Космоолухи“ на Олга Громико е научна фантастика, макар и хумористична.
Благодаря на преводача!
Истинско удоволствие за четене!
Изцяло е запазен духа и хумора на оригинала.
Чакам следващите книги.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.