Бих проявил разбиране, ако всички написани по-горе негативни мнения (или, както е модерно сега да се казва, „хейт“) се отнасяха примерно за „Одисей“ на Джеймс Джойс или някое друго произведение, написано в стил „поток на съзнанието“ (т.е. напълно лишено от сюжетна линия, фабула и какъвто и да е смисъл, авторът просто изпълнява в епистоларна форма тест по метода на свободните асоциации). С две ръце бих ги подкрепил, ако се отнасяха за кой да е роман на Маргарет Атууд, Виктор Пелевин или кой да е друг постмодернист.
Но наистина не разбирам как може някой да не харесва „Вълшебната планина“. Това е един толкова лек и приятен роман! Една релаксираща „шътокуа“ (както би казал Робърт Пърсиг), която води читателя стъпка по стъпка, с типично немски педантизъм и викторианска деликатност, по стръмните пътеки (които обаче награждават търпеливия катерач с невероятни гледки), прокарани от търсачите на смисъла на живота, вселената и всичко останало ;) Мисля, че конкретното произведение е една прекрасна „игра на стъклени перли“, доставяща в еднаква степен както интелектуално, така и естетическо удоволствие.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.