Читателски коментари

Красиво е написана, ако това е била целта й, постигната е. За съжаление, като другите книги на Хесе, е плод на авторско въображение без каквато и да е опит с реалността, това прави творбата една красива приказка за любители на белия кон на въображението.

Красиво е написана, ако това е била целта й, постигната е. За съжаление, като другите книги на Хесе, е плод на авторско въображение без каквато и да е опит с реалността, това прави творбата една красива приказка за любители на бялия кон въображението.

Прекрасна книга , прочетох я с удоволствие . За филма мога да кажа че е бледо копие на книгата .

Задължително :-) да се чете се на един дъх !Това е същия темп , който ми беше наложил Фредерик Форсайт с „Афганеца“ ! Отнасяш се , дистанцираш се …краят на миналия век е зад гърба , многото екранизации за „Свирепия“ — също — и четеш ,останал без дъх !Поздрав от "зелената група " на Марчинко ;-) „… Поздравих Томи със среден пръст и му дадох мълчалив сигнал да се прибира вътре, дяволите да го вземат. Отговори ми: «Да ти го начукам много» — прави се със сгъната в лакътя ръка, която се люлее, — и се прибра….“

Не само тази книга е страхотна,а всичко на Софи Кинсела,но моята любима си ос"Пожелай си слънчогледи".Препоръчвам на всички,който не са я чели да я прочетат.Пожелавам ви приятно четене,на книгите на Софи Кинсела.

Ех, откога чакам да я публикуват цялата.

Благодаря.

В тази книга Кинг и запознава с Алън Пангборн, новият шериф в Касъл Рок, който е водеща фигура в „Неизживени спомени“.

Книгата е част от т.нар. „трилогия“ с която Стивън Кинг се сбогува с измисления от него град Касъл Рок. Това е първото произведение от „трилогията“, следващото е „Слънчевото куче“ и последното „Неизживени спомени“. И трите са много добри.

Не знам как „Сидхарта“ се е оказала тук роман. Това е повест, или дълъг разказ, или, както сам Хесе я определя, „еine indische Dichtung“ — индийска поема…

А дамите, които я определят като достъпна, не са я прочели добре. Въобще Хесе, Борхес и някои други (напр. Ницше), са недостъпни. И слава богу.

От години заобикалям „Парфюмът“, не толкова поради предубеждение към прекалено много и все положителни отзиви от различни познати за книгата, колкото към липсата на нагласа за подобен роман. Гледах филма съсвем случайно и никак не ми хареса, но това не е критерий да отхвърля напълно книгата, до снощи… Попаднах на този разказ в раздела „Случайна творба“ и реших да го прочета — достатъчно кратък, за да не губя време преди сън и все пак от „обещаващ“ автор. Към горния коментар бих добавила: Разказът е пропит с остра, но добре прикрита ирония не на критиката, а на критикарстването, идващо от некомпетентни празнословни многознайковци, които са достатъчно повърхностни, за да не осъзнаят ефекта от подобно „бръщолевене“ върху изтънчената душевност на твореца. Вероятно (и видно) на някои читатели този автор се харесва — боя се, че на мен не. Подейства ми единствено като ефикасно сънотворно.

Добре замислена и обработена идея. Оригинална поредица, която си струва да се прочете. Много интересни и особени по свой начин герои. Има някой минуси или поувличания на автора в ненужности като любовния момент между Логън Деветопръстия и Феро, но иначе поредицата е добра.

+1 Боза

нотманееее!

Пич е to5ov! Гот му е на челяко да подФане хамИриканска книга, и то на либИраста Гришам, и да се изхрачи с (квази)православно презрение по тия меки китки, усанците, чифутите му с чифути.

Друга порода е мъжът с евразийска закалка („Как закалялась сталь“) и дълбооока славянска душа — поркащ самогон и изявяващ свободната си воля върху хистерясалата си съпруга. Е те т’ва е мъж. Не е като пиндосите в „клоаката Уса“.

Сега сериозно… Подобен тип „прочит“ — да се дирят в художествените текстове „факти“, които да потвърждават нечии идеологически комплекси,. ми напомня интерпретацията на марксистко-ленинските литИратори по отношение на „Гераците“: как самата повест представя „процеса на начално натрупване на капитала“, а Божан Герака (иначе алчен, но непредприемчив скъперник) е нарочен за „новия тип селски буржоа“; неговият брат Петър пък е „заподозрян“, че е „предвестник на неосъзнатия лумпен-пролетариат“ или че е „паразитстващ средняк — бъдещ кулак“, как да не го пратиш в Белене! Такова дописващо тълкуване има и спрямо малкия Захаринчо — с отиването си в града щял да стане класово осъзнат „бъдещ пролетарий“, а пък епизодичният персонаж Ило Търсиопашката (иначе лентяйстващ кръчмарски клюкар) е афиширан като „прогресивен представител на трудовото селячество“.

Та така и to5ov по отношение на „уса“ (презрително название на Щатите, заето от руските форуми) — прави генерални изводи, обхванат от постсъветски сексистко-мачистки порив…И се кефи, че го пише. Настоящий, мужик, пацан!

Интересно… Този аспект на разказа явно много те е впечатлил. Влизаш, изстрелваш някаква фраза по адрес на жените и заминаваш.

Явно имаш нещо против жените у нас.

Само дето не става много ясно къде е това „у нас“, нали така? Хората, които четат коментарите, ще решат, че говориш за България. Но ти не си в България. Ти си някъде другаде. Не в Съветския съюз, Куба или КНДР, а някъде на запад. Интересно ми е колко ли българки има там, където си? Защо самият ти си там? В гонене на някакви идеали? Или заради паричките, комфорта, зарато топлото и мекото, и лекото? Защо не в Куба, а на Запад? Хей, ти да не би да си се „стелизирал“?

А да на би да… заради еднополовите бракове?

Изобщо, приятелю, гледам те от известно време, че се питваш да играеш ролята на някакъв циник, но не ти се получава. Звучиш като обикновен мрънкач, достоен да бъде описан в подобен разказ. С повечко сатира вътре. Образи като теб определено ми стоят сатирично.

Историята сама по себе си е изключително интересна и завладяваща с интересни и силни герои, но преводА меко казано издиша. Чела съм книгата няколко пъти на английски, защото Джули ми е една от любимите авторки, и мога да кажа, че на много места има неточности в превода, което малко или много променя смисъла на повествованието. Няма да коментирам граматиката, пунктуацията и липсващите логически връзки на моменти, както и учудването ми, че Michael (Майкъл) се беше превърнал в Мичъл, както е Edwin the Bald (Едуин Плешивия) се беше превърнал в Едуин от Балд.

Предполагам, че за човекът или по-скоро ентусиастът, който се е наел да преведе книгата и което е похвално, това е първи превод и затова има такива неточности и грешки в него. Надявам се, че с течение на времето работата му/й ще се подобрява.

Споко, бавно и славно и у нас жените се „Стелизират“, с тая радиация, къде идва от клоаката Уса… :)))

Леко и увлекателно четиво.Чете се бързо и предполагам, че ще ви хареса. :)

Лекотата, с която представя нещата от живота, чак може да те изуми. Уникален стил — преплитане на трагизъм и ирония, сантиментализъм с типично плътското удоволствие и нуждата да избягаш от самотата. Не всеки ще възприеме тази гледна точка за истинската любов, останала във времето…защото това не е любовта от повечето блудкави романи с милите думи, тежки картини на страдание или мелодраматизъм. Не! Това е история, на която е писано да бъде, която трябва да се изживее, ако ще и в такава преломна възраст. Няма как да прочетеш тази книга и да не останеш очарован!

Ако четете английски, искам горещо да ви препоръчам Blind Faith от Ben Elton.

Книгата е поклон пред Оруел и най-добрата анти-утопия, която съм чел след ’1984’.

Книга, която наистина е важно да бъде прочетена.

Дано бъде преведена и издадена на български.

да не е Румяна Станчева преводач, а ? справка: http://stasja.blog.bg/izkustvo/2012/01/02/mircha-dinesku.875779