Подпалвачката от Стивън Кинг
Невероятна книга, впечатлена съм!Това е първото произведение, което чета от Стивън Кинг.Бях доста предубедена, че ще чета ужаси, но осъзнах грешката си.Невероятен разказвач, страхотен сюжет и разтърсващо въздействие върху читателя!
Джулия от Мари Кордоние
Леко и неангажиращо, малко набързо претупано, но става.
Обвинението от Сюзън Фокс
Добра е книжката, но някак си действието е претупано и особено финалът. Сюжетът е интересен, но нещо стилът на тази писателка не ме грабна. Все пак, за няколко часа приятно изкарване става.
Завещанието от Джон Гришам
Книгата е много интересна, както и повечето от произведенията на този автор. Има над какво да се замисли човек.
Странното момче от Джон Гришам
Братле, да ти дам направо телефон или поща, па да си чатим по различни въпроси, а?
Всичко, което правят в БГ идва от запад, в БГ нямат необходимия интелектуален капацитет да излязат с някаква нова идея, за съжаление.. :)
Пепелта на Рая от Карл Михаел Армер
Зомбита
Когато се преместих, не мислех, че ще се сблъскам със системата. Заселихме се в града
по някакви прищевки на обстоятелствата. Всичко като че ли беше нормално, но само на
пръв поглед. Беше тихо , провинциално градче. Странна смесица от няколко култури-
римска, турска, българска и циганска. Няколко блокчета като начупени кубчета за игра,
които винаги хвърляха точки, които не бяха в твоя полза. Обикалях училищата да търся
работа, но безуспешно. Връзките тук бяха развили могъща коренова система, а аз бях
още млада фиданка. Въпреки, че имаше пенсионерки учителки те стояха. Бях с три образования, а все още без работа. Местата бяха малко, но и не ми взимаха документите. Започнехме ли бизнес, правеха така, че създаваха проблеми и често го ограбваха. Навсякъде ни затваряха вратите. Тогава още не знаехме истината за хората.
Вярно че имаха по-странен цвят на кожата от нас, но тогава не знаехме как са нещата.
Дразнеше ме черния им цвят, восъчно жълтия и бледо синкавия. Но бях зле с носа,
Да помириша, че вонят на мърша. Внимателно ги наблюдавах и ме учудваше, че
Най-вредителните гадинки кръжаха покрай тях –мухи, паяци, комари.
Една нощ минавах край градското гробище и ги видях, че вършат ритуали, че се чуваха
Страшни крясъци оттам. Уверих се, че тези мухлясали чудовища изпиваха кръвта на
Моя съсед християнин. Не исках да злорадствам, защото и той беше висшист, а го бяха
Направили така. Чувах писъците му и се чудех как да му помогна. Веднага позвъних в
Полицията и помолих за подкрепление. Не ми повярваха и ме изкараха, че съм била
писателка с болно въображение. Все пак решиха да минат да видят за кой става дума,
защото съседът ми не беше кой да е — а нотариус.
Може пък утре да се окаже вярно и да ги намрази. Щяха да пратят една кола да
Заобиколи мястото, което беше близо на центъра, но на малко заглушено място.
Колата мина, но полицията беше тотално шашната, защото зомбита се указаха много
видни личности от града. Можеха ли да направят нещо срещу пет хиляди мъртъвци?
Обърнаха колата назад и забравиха за съседа. Впрочем опитаха се да прострелят
останалите зомбита, дето го обикаляха, но гадовете имах стадна психика.
Въпросните полицаи ги настаниха в лудницата. Твърдяха, че се смахнали.
Горкият ми съсед реши да бяга чак в чужбина. Колко му е провървяло не знам,
Но тогава едва се оттърва. Бях започнала работа на няколко места, но зомбитата
Продължаваха да ме преследват. Знаех вече как да се справям с тях. Те не издържаха
На молитвите и на пеенето ми. Винаги пусках песни, които ги влудяваха. Понеже
чистотите им за Библията бяха занижени и не можеха да чуват. Знаех, че те живееха поради кръвчицата на съвестни хора като мен.
Лекуването на здрави пациенти не е заговор, уважаеми. Нарича се „източване на здравните фондове“. Правят го и в България, ако не си чувал. Може би не точно с рак, но с предостатъчно други болести, включително фрактури, които не са се състояли. Зная и човек с пълна глухота от ЛКК, който всъщност си чува добре.
Та… леко с консперативните теории.
Дядо Горио от Оноре дьо Балзак
Една силно въздействаща книга. Кара те да мислиш, да чувстваш заедно с героите.
Поставя въпроси пред читателя, които би било добре да си отговорим.
По мое мнение това е едно от най-добрите произведения на Реализма. Не знам за останалите, но лично аз не съм и открила недостатъци до сега, така че я препоръчвам горещо на всеки, който е склонен да чета по-задълбочени книги, чиито смисъл по-скоро се крие между редовете.
Сойка-присмехулка от Сюзан Колинс
Трябва да призная, че Колинс сериозно ме разочарова с последната част.
Започна страхотно. Катнис искаше да се бори, имаше стимул, но после дойдоха тия безкрайни драми, които аз към края вече не успявах да изтърпя и просто прелиствах.
Цялата сълзлива история с Прим беше изключително непоносима. Ок, разбирам как трябва да и е тежко на Катнис за всички загинали, но тя накрая излезе съвсем съсипана.
И тя, и Пийта откачиха и всичко се ограничи до личните им драми.
В самия край нямаше и следа от динамиката от първата книга.
Всичко заприлича на сълзливо любовно романче за 40-годишни самотни вдовици.
Последен изстрел от Александър Белов
И аз чакам с нетърпение липсващите в поредицата, особено след филма!
А обикновено книгите са почти винаги по — добри от екранизацията…
Дано да се появят скоро в библиотеката?!!
Погребаният град от Цончо Родев
Прекрасен историко-архологически разказ с елементи на фантастика. Рефинираната версия явно после се е превърнала в „Съкровището на Лизимах“.
Абе като се замисля, доста щастливо поколение сме: след Спин чифутските уроди не са пускали друга опасна болест вече трийсе и кусур години, лигавят се с някакви грипове, Сарс…
Но работят тайно върху рака!!! Това го казвам днес, а го мисля от поне 7–8 години, в Америка ракът е заел чудовищни размери, понякога дори лекуват пациенти, които въобще не са болни..!!!
Лелеяната ви Америка…
За мишките и хората от Джон Стайнбек
Книгата попадна съвсем случайно в ръцете ми. От доста време мислех да я прочета, но все не оставаше време. Преди около 10 дни посетих една книжарница без намерение да я купувам. Отново се мярна пред погледа ми. Взех я в ръце, заедно с още една книга и дълго време се чудех коя да прочета. Непознат за мен човек, дошъл сякаш от нищото, каза — „За мишките и хората!“. И така се сдобих с нея. Съдба :)
Прочетох я за отрицателно време. Хареса ми още в началото. Мислех си, че съм разбрала, че е за истинското приятелство и доверие (въпреки, че финала остави смесени чувства в мен). Едва днес, по стечение на обстоятелствата и след не много приятни емоции за мен, „препрочетох“ отново наум книгата. И сега- след седмица, разбирам, че в нея се говори за онази силна, голяма любов, за която и Queen пея „Прекалено много любов ще те убие“. За любовта на Лени към мишките и хората, любов, която ги задушава. Една толкова силна любов не може да съществува в този свят — неслучайно Лени е определен за глупав. Той е неразбран, живее в своя си свят, мечтае да отглежда зайци и да се грижи за тях. Толкова проста на пръв поглед мечта. Със своята нежност и любов той убива това, което обича, защото се страхува, че може да изгуби зайците. Така и ние хората, обичайки, затваряме в клетка любимите си същества (страхувайки се да не ги изгубим), отнемаме им свободата, убиваме ги с прекалената си любов. А уж им мислим само доброто. Тази чиста любов, този добър човек не са създадени за грубия свят, в който живеем. Това го разбира единственият му приятел. Смъртта е неизбежна, прекалената любов убива и Лени.
Венчило с дявола от Джули Гарууд
Приятна книжка.
Дивият барон от Катрин Каултър
Толкова смешен и зле написан роман скоро не бях чела…. Не знам дали смисъла се губи в превода, но книгата не става и за губене на време!
Дали темата е Спин или каквото и друго "излизане от релси " ,началото е тук " — Нека не говорим за това как са ме отгледали, Емпория. Цялото ми детство беше кошмарно" Не,не е мелодрама ,вълнуващо ,интелигентно ,докосващо съкровености ,четиво ! По релсата на живота — без Църквата ,без елементарна човешка опора !Сам. И така "до края на света " :-)
Това е моето бебе! от Джудит Макуилямс
Лека, разтоварваща, много приятна
Тайнственият остров от Жул Верн
Сравнена с Капитан Немо или Петнадесетгодишният капитан е като четиво за американци а не за европейци . Искам да кажа , че е безкрайно наивна и нагласена .
Знам , че да кажеш лоша дума за писател , като Жул Верн е светотатство , но … Книга писана за пари бих казал .При това писана , когато договора е подписан , парите похарчени , срокът изтича , а книгата все още не е написана
Да изгубиш сърцето си от Карън Хоукинс
Уникален роман
Читателски коментари