Читателски коментари (за „Любов по време на холера “ от Габриел Гарсия Маркес)

  • 1. Теодора Георгиева (22 февруари 2011 в 12:00)

    Прекрасна книга! Поздрави за " Читанка",че я предоставя в е- вариант!

    Препрочтала съм многократно книжното издание.Всеки път ме е изненадвала и обогатявала. Тя е така различна от другите творби на Маркес. А преводът на Т. Такова е шедьовър на преводаческото изкуство!

    Не се осмелявам да анализирам — само ще приведа няколко цитата от

    една литературна дискусия по повод на романа:

    * „Писателят преживява трагично несъвършенството и обречеността на земното битие, в което животворните и смъртоносните начала са преплетени по

    съдбовен начин и с надежда се обръща към най-крехкото от човешките

    творения — към духовната любов.“

    * " В трагикомичния финал на романа читателят е свидетел на челния сблъсък между живота и смъртта. " Корабът на любовта",на който бушува тър-

    жеството на живота, отнася влюбените надолу по " реката на смъртта"

    ( един класически образ — символ), чиито брегове са пламнали от

    холера… Ще успее ли животът да победи холерата?"

    * "… писателят е склонен да се присъедини и към тези, които ще видят в книгата му " песен на тържествуващата любов", и към онези, които с

    болка ще осъзнаят ефимерността на празненството " на ръба на

    пропастта…"

  • 2. Йоцова (13 март 2011 в 10:59)

    Невероятна книга! Благодаря на „Читанка“ за е-варианта! Дълго време отбягвах Маркес, защото не бях готова. Трябва да си готов, за да четеш неговите книги. В противен случай ще опорочиш гениалното му изкуство.

  • 3. hhhhhhhh2 (10 септември 2011 в 22:21), оценка: 1 от 6

    Меко казано е оценка ’’отвратително’’

  • 4. alex21 (29 февруари 2012 в 15:35), оценка: 5 от 6

    Страхотна книга, заслужава си времето

  • 5. Stas Kirov (29 февруари 2012 в 16:12), оценка: 6 от 6

    То няма книга на Маркес, която да не си заслужава времето! Всичко, което съм чел, поне преведеното на български, ме пренася в един нереален свят…Маркес и Казандзакис са автори, можещи да те разтърсят от дъното на душата, а защо не и да попренапишат нечий заленял морално-ценностен кодекс?!С моя се случиха известни промени след сблъсъка с тях…Приятно четене!

  • 6. boyan_h (22 ноември 2012 в 07:03), оценка: 6 от 6

    Потресаващо. След „100 години самота“ два месеца не можех да започна друга книга и автор. Сега май отново ще боледувам по този невероятен стил. Велика книга.

  • 7. Доротея (6 декември 2012 в 10:05)

    Харесвам Маркес. Словото му вълнува и покорява сетивата. Благодаря на читанка, че ми даде възможност да съпреживея прелюдиите, бунтовете и зрелостта на една толкова човешка любов и мъдрост.

    Маркес не е нито назидателен, нито арогантен. Любовта и холерата в романа са като духът и тялото — една вечна надпревара и превес, за да се научим на смирение пред пороците на тялото и изневерите на душата!

  • 8. БААИК (26 ноември 2013 в 15:56), оценка: 6 от 6

    Живописен изказ, чувствено превъплъщение на живота и ненадминато писателско майсторство — това го може само Маркес!

  • 9. lalka13 (20 януари 2014 в 12:04)

    Толкова жива проза !!! През цялото време имах почти физически усещания !!! Изживях любовта и безнадежността, красотата,любовта и мъката. Впечатленията от всичко изживяно не ме напуснаха после дълго време. Книгата ме остави пречистена и пълна с надежда.

  • 10. to5ov (29 май 2014 в 09:31)

    Велик Маркес !!

    Божествена висота на мисълта!!

  • 11. Георги (29 май 2014 в 17:39)

    Това бе първият ми „сблъсък“ с Маркес и трябва да кажа че съм приятно очарован. Очаквах депресивно любовни истории, но напротив, така съм се смял с изключителното му чувство за хумор. Много реалистично, много красиво.

    • 14. БААИК (16 юли 2014 в 11:17), оценка: 6 от 6

      Маркес е неповторим!!!!! Само „ученичката“ му Алиенде може да се сравни с неговия изказ — прочети „Къщата на духовете“ — заслужава си!!!!!!

  • 12. iveto87 (29 юни 2014 в 22:29), оценка: 6 от 6

    Страхотна книга! Уникално лек стил, без излишни обяснения и тежест. Всяка дума е на място и носи дълбок смисъл. Първо бях подведена по името, не исках да чета някакви мелодрами с привкус на болест и смърт. Но сюжетът е така умело написан, че не можеш да вдигнеш глава от книгата. Препоръчвам горещо!

  • 13. Anichka9017 (11 юли 2014 в 01:02), оценка: 6 от 6

    Лекотата, с която представя нещата от живота, чак може да те изуми. Уникален стил — преплитане на трагизъм и ирония, сантиментализъм с типично плътското удоволствие и нуждата да избягаш от самотата. Не всеки ще възприеме тази гледна точка за истинската любов, останала във времето…защото това не е любовта от повечето блудкави романи с милите думи, тежки картини на страдание или мелодраматизъм. Не! Това е история, на която е писано да бъде, която трябва да се изживее, ако ще и в такава преломна възраст. Няма как да прочетеш тази книга и да не останеш очарован!

  • 15. the_demon_girl (25 юли 2014 в 18:11)

    Хубава книга, въпреки че повече ми хареса „За любовта и други демони“.

  • 16. LiL (6 ноември 2014 в 19:41)

    Просто невероятна! Ревах като животно :)

  • 17. der Vogel (27 януари 2015 в 00:31), оценка: 6 от 6

    Изключително полезно четиво за хора с проблеми с … „болката отляво“. Авторът явно е изживял доста ползотворно живота си в това направление, за да може да впие общо взето голям спектър от вариациите и причините за „болките отляво“.

    А тъй като съм на испаноезична вълна, очевидно в техните произведения има от една страна силни и издълбоки чувства вплетени в сюжета и постепенното и бавното развитие на, метафорично — живота на героите, не се бърза за никъде; за разлика например от немската литература, която съм чел.

    Маркес има много увличащ похват на писане, въпреки че поне 2/3 от романа е повече ретроспекция, много наподобяващ Чингиз Айтматов — Денят по-дълъг е от век (И дольше века длится день), успява да задържи вниманието и … очакването нещо да се случи, без да има избухване, изведнъж, което да пре-компасира в нова посоката на случване

  • 18. коко (28 януари 2015 в 16:42)

    страхотна книга, красноречивият изказ на Маркес е ненадминат…тази книга ми хареса повече от „Сто години самота“, може би защото е писана доста години по-късно.

  • 19. Роко бароко (25 юни 2015 в 18:53)

    Нещо не ме грабна…незнам….не е моя стил

    • 20. нт (26 юни 2015 в 16:16)

      Някой, който изписва ’не знам’ слято, едва ли има дори и бегла представа какво значи ’стил’.

      ’Грабването’ и ’четенето на един дъх’ са чалга, затлачваща все повече този сайт.

  • 21. Pollinna82 (28 юли 2019 в 00:59)

    Книгата ми хареса, но преди това четох Ремарк и сякаш не ме грабна толкова, колкото очаквах.

    Признавам си, че не е от книгите, който съм прочела на един дъх.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.