Читателски коментари

Сънуват ли андроидите…., Мъжът във високия замък и Камера потъмняла на Филип Дик също. На мен ми харесват сто пъти повече, но аз съм си аз. А за дистопичност — не е толкова хард и натурално, но се усеща. Във втората режимът е явен — в първата и третата си е явен емпириосимволизъм.

Трябва да си направя тениска „Аз обичам Филип Дик“ :)

Закуска за шампиони.

Не знам как ги броите тези „седемстотин и няколко страници“. Двутомното издание от 1991–1992 г. е с общо 992 — почти хиляда — страници. Целият текст е наличен тук — в Читанка Вярно — това издание е без приложенията. Но в Читанка присъства и пълното издание от 2001 г. — с всичките му хиляда и кусур страници. Хайде първо проверявайте преди да пишете по същество подвеждащи коментари.

Разликата в страниците е защото в книжния вариант са включени и доста приложения, родословни дървета, легенди и т.н.

Гледам, че книгата е седемстотин и няколко страници, но в книжарници съм виждала изданието с хиляда и няколко. Въпросът ми е наистина ли това е цялата книга и на какво се дължи тази разлика в страниците?

Приятна история за любовта, а подправена със сентенциите на леля Вилхелмина става много забавна и разтоварваща.

Страхотна книга ,прочетох я на един дъх ! Жалко, че има преведени само две нейни .

Уаууу…не случайно модераторите се готвят да изтриват написаното по твой адрес! Но няма нужда друг да те обижда, ти сам го правиш…

И аз си мисля, че книгата можеше да е в по-съкратен вариант. На места се отегчавах. Доста въпросителни останаха в края на книгата.Стори ми се леко повърхностна, за „най-добрата книга“ според някои на Шелдън.

Обожавам тази книга , но защо текстът е премахнат ?

За „убиване“ /в буквалния смисъл/ на два часа става, но това е всичко. Абсолюто телеграфен стил. Съобщаване на факти, никакви емоции, нищо. Не бих я прочела отново.

Много забавна книга. Въпреки, че още в началото разбираш какъв е „големия план“, не може да загубиш желание да я прочетеш. Голямата доза хумор и липсата на кой знае какви драми, прави книгата едно наистина свежо и разтоварващо четиво.

Невероятна книга, впечатлена съм!Това е първото произведение, което чета от Стивън Кинг.Бях доста предубедена, че ще чета ужаси, но осъзнах грешката си.Невероятен разказвач, страхотен сюжет и разтърсващо въздействие върху читателя!

Леко и неангажиращо, малко набързо претупано, но става.

Добра е книжката, но някак си действието е претупано и особено финалът. Сюжетът е интересен, но нещо стилът на тази писателка не ме грабна. Все пак, за няколко часа приятно изкарване става.

Книгата е много интересна, както и повечето от произведенията на този автор. Има над какво да се замисли човек.

Братле, да ти дам направо телефон или поща, па да си чатим по различни въпроси, а?

Всичко, което правят в БГ идва от запад, в БГ нямат необходимия интелектуален капацитет да излязат с някаква нова идея, за съжаление.. :)

Зомбита

Когато се преместих, не мислех, че ще се сблъскам със системата. Заселихме се в града

по някакви прищевки на обстоятелствата. Всичко като че ли беше нормално, но само на

пръв поглед. Беше тихо , провинциално градче. Странна смесица от няколко култури-

римска, турска, българска и циганска. Няколко блокчета като начупени кубчета за игра,

които винаги хвърляха точки, които не бяха в твоя полза. Обикалях училищата да търся

работа, но безуспешно. Връзките тук бяха развили могъща коренова система, а аз бях

още млада фиданка. Въпреки, че имаше пенсионерки учителки те стояха. Бях с три образования, а все още без работа. Местата бяха малко, но и не ми взимаха документите. Започнехме ли бизнес, правеха така, че създаваха проблеми и често го ограбваха. Навсякъде ни затваряха вратите. Тогава още не знаехме истината за хората.

Вярно че имаха по-странен цвят на кожата от нас, но тогава не знаехме как са нещата.

Дразнеше ме черния им цвят, восъчно жълтия и бледо синкавия. Но бях зле с носа,

Да помириша, че вонят на мърша. Внимателно ги наблюдавах и ме учудваше, че

Най-вредителните гадинки кръжаха покрай тях –мухи, паяци, комари.

Една нощ минавах край градското гробище и ги видях, че вършат ритуали, че се чуваха

Страшни крясъци оттам. Уверих се, че тези мухлясали чудовища изпиваха кръвта на

Моя съсед християнин. Не исках да злорадствам, защото и той беше висшист, а го бяха

Направили така. Чувах писъците му и се чудех как да му помогна. Веднага позвъних в

Полицията и помолих за подкрепление. Не ми повярваха и ме изкараха, че съм била

писателка с болно въображение. Все пак решиха да минат да видят за кой става дума,

защото съседът ми не беше кой да е — а нотариус.

Може пък утре да се окаже вярно и да ги намрази. Щяха да пратят една кола да

Заобиколи мястото, което беше близо на центъра, но на малко заглушено място.

Колата мина, но полицията беше тотално шашната, защото зомбита се указаха много

видни личности от града. Можеха ли да направят нещо срещу пет хиляди мъртъвци?

Обърнаха колата назад и забравиха за съседа. Впрочем опитаха се да прострелят

останалите зомбита, дето го обикаляха, но гадовете имах стадна психика.

Въпросните полицаи ги настаниха в лудницата. Твърдяха, че се смахнали.

Горкият ми съсед реши да бяга чак в чужбина. Колко му е провървяло не знам,

Но тогава едва се оттърва. Бях започнала работа на няколко места, но зомбитата

Продължаваха да ме преследват. Знаех вече как да се справям с тях. Те не издържаха

На молитвите и на пеенето ми. Винаги пусках песни, които ги влудяваха. Понеже

чистотите им за Библията бяха занижени и не можеха да чуват. Знаех, че те живееха поради кръвчицата на съвестни хора като мен.

Лекуването на здрави пациенти не е заговор, уважаеми. Нарича се „източване на здравните фондове“. Правят го и в България, ако не си чувал. Може би не точно с рак, но с предостатъчно други болести, включително фрактури, които не са се състояли. Зная и човек с пълна глухота от ЛКК, който всъщност си чува добре.

Та… леко с консперативните теории.

Една силно въздействаща книга. Кара те да мислиш, да чувстваш заедно с героите.

Поставя въпроси пред читателя, които би било добре да си отговорим.

По мое мнение това е едно от най-добрите произведения на Реализма. Не знам за останалите, но лично аз не съм и открила недостатъци до сега, така че я препоръчвам горещо на всеки, който е склонен да чета по-задълбочени книги, чиито смисъл по-скоро се крие между редовете.