зарадвах се, че има нещо ново , не мисля че мемоарите на една гейша попада точно в категорията чиклит иначе книгата е много хубава
Невероятна книга!
Вълшебна е просто!
Книгата е наистина много хубава…разкрива ти един толкова различен свят.
Една от любимите ми книги….филмът също е страхотен.
Не очаквах, но книгата ми хареса. Колкото до филма: както при всички филми по книги, и в този случай книгата е за предпочитане. Друго си е сам да си изградиш представата за героите. Винаги когато съм гледала първо филма, а после съм чела книгата, съм си представяла героите като актьорите, които са ги изиграли.
Просто умирам за тази книга!! Обожавам я! Само като си представя малката Чийо, превърнала се в приказно красивата Саюри, и тежкото бреме да бъде „гейша“ настръхвам.. Все едно и аз съм живяла по времето на гейшите :D
Дълбок поклон пред невероятните умения на Артър Голдъд!!
П.С. На мен лично и филма много ми хареса, актрисата (която изигра Саюри) е прекрасна и музиката е чудна :) .. нооо и аз предпочитам книгата! Друго си е да прочетеш всички подробности, които не са показани във филма! :)
Много се радвам , че открих книгата в интернет. Просто е невероятна!
Много увлекателна книга!Срам ме е да си призная,че винаги съм смятала гейшите за прикрити проститутки.Едва сега осъзнавам колко съм грешала.Да бъдеш гейша е изкуство!
Страхотна книга! Много ми хареса.
Прекрасна книга , прочетох я с удоволствие . За филма мога да кажа че е бледо копие на книгата .
Ако бях прочела книгата като тийнейджърка сигурно щеше много да ми хареса, но сега това не се случи. В известен смисъл предполагах, че ще стане така, имайки предвид сладникавия филм, но тъй като в последно време ми се четат книги с далекоизточен сюжет, реших да ѝ дам шанс. Това, което ме кара да смятам, че книгата не е добра е фактът, че в нея японският дух на практика не се усеща. Това е просто историята за Пепеляшка, разказана в напълно американски стил, поставена за по интересно в японски декор. Хората, описани вътре имаха японски имена и дрехи, но не бяха японци. Имаше много изкуствени диалози, все едно взети от американски филм и същностни моменти от историята, които бяха съвършено нереалистични. Не твърдя, че книгата не става за четене. Дори може да се нарече увлекателна. Но е много далеч от добрата литература.
Здравейте,
На Ваше място бих опитала с „Тайко“ на Ейджи Йошикава, щом сте на „далекоизточната вълна“ :). На мен поне преди години (гимназията) много ми хареса и определено е в листата ми за повторен прочит. Има я и тук, но аз „се сближих“ с хартиените ѝ посестрими в жълто и зелено :). Някои читатели сигурно биха Ви препоръчали преди „Тайко“, другата налична от Йошикава — „Мусаши“. Склонна съм да се съглася, че е „по-философска“, но в никакъв случай по-слаба. Просто е различна. В „Тайко“ на мен поне много ми допадна изграждането на образа на Хидейоши и дори след толкова години все още не мога да го забравя. Но може и да се дължи на малко странните ми интереси. Оставям на Вас да си прецените. Това със сигурност не е „сладникава“ книга и ако си падате по исторически романи, определено ще ѝ се зарадвате. За мен поне е по-добра от „Шогун“, както и ми напомня за силата на духа в романите на Уилбър Смит, колкото и на пръв поглед да са несъпоставими. Особено имам предвид „Един сокол лети“ (няма я тук, за съжаление).
Всички изброени от мен книги не бих определила като „приключенски“. Имат коренна разлика с „Граф Монте Кристо“ например, подходяща за младежи. Но може би Вие имате различно виждане.
Бях чела преди време и една друга книга, този път за Китай, но от снощи насам, когато Ви видях постинга, се мъча да се сетя как ѝ беше заглавието, както и автора, за да я потърся тук. Пак е било „на хартия“, а не съм си у дома, за да погледна. Историческа — за Цъ Си или Цъси, китайската императрица от династията Цин. Много опознавателно четиво за китайската имперска история непосредствено преди премахването на монархията и установяването на републиканска форма на управление. Странното е, че нямаше много пропаганда, извън обичайното колко „скапана“ е монархията и колко „найс“ републиката, особено комунистическата такава. Ще видя дали ще се сетя, освен ако не ме изпреварите Вие или някой друг и да ми опресните паметта. Бих била безкрайно благодарна!
ПП
Ето Ви нещо за „зарибяване“ :)
Към читателя
Към средата на шестнадесети век, когато шогунатът на рода Ашикага се разпада, Япония се превръща в подобие на огромно бойно поле. Военните предводители си съперничат в борбата за власт, а сред тях, като комети, пресичащи нощното небе, се открояват три големи фигури. Тези трима, в еднаква степен устремени да завладеят и обединят Япония, са удивително различни по характер: Нобунага — припрян, решителен и жесток; Хидейоши — потаен, прикрит и трудно разгадаем; Иеясу — спокоен, търпелив и пресметлив. Техните толкова противоположни възгледи за живота са били увековечени от японците в един стих, познат на всеки ученик:
А ако птицата не поиска да пее?
Нобунага отвърна: „Убийте я!“
Хидейоши отвърна: „Накарайте я да поиска.“
Иеясу отвърна: „Почакайте.“
Тази книга, „Тайко“ (титлата, с която Хидейоши все още е известен в Япония), разказва историята на човека, който накарал птицата да поиска да пее.
Привет:)
Благодаря за включването. Предполагам, че и на мен „Мемоарите на една гейша“ биха ми харесали, когато бях в гимназията, но вече не са в състояние да ми въздействат. Мислех да се ориентирам точно към „Тайко“, затова приемам Вашия коментар като полезна насока. Радвам се, че книгата не е тип „Граф Монте Кристо“, защото точно от това се опасявах. Ако ми хареса, а съм почти сигурна, че ще е така, почвам и „Мусаши“. Липсата на много „екшън“ е само плюс. Да не говорим, колко е интересна описаната епоха.
За книгата с китайски сюжет, която споменавате, за съжаление, не мога да кажа нищо, защото не съм я чела.
Поздрави!
Може да прочетеш базовата история: „Спомените на една гейша“ на Кихару Накамура. Има я тук, в Читанка.
По принцип не обичам книги, в които няма много реч, но тази….какво да ви кажа .. Това е първата книга, която през цялото време, в което нямах възможност да чета, мислех за нея. Невероятно разказана история!!!
Задължителна литература!
Колкото до горните мнения — изобщо не усетих американското влияние, дори в края книгата ми беше странна, защото се бях потопила в света на немодерната тогава източна обстановка.
Просто шедьовър
Прекрасно четиво, което кара мислите и чувствата да препускат като бурен вятър през цялото време. Пленяваща история и истинска история за животът такъв, какъвто е бил по онова време. Когато една книга успее да ме пренесе на друго място, в друго време — не само ментално, но и физически (повярвайте всичко е възможно), тази книга заслужава моето уважение. Нещо повече, винаги ми е интересно да навлизам в женската психология и изобщо начина на мислене на една жена, а тази книга е двоен шедьовър, не само защото е основно пътеводител към женския начин на мислене, но и защото е написана от мъж, което е респектиращо. Много малко мъже могат да опишат женските чувства и емоции, по начин, по който го прави Артър Голдън. Ще се радвам да си поговорим на тази тема с хора, които харесват тази книга. Може и тук : [email protected] , това е личната ми електронна поща.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.