Да пропуснеш Коледа от Джон Гришам
отврат.ненавиждам такъв черен хумор
Идеалният мъж от Нейъми Хортън
Много сладурска книжка. Непретенциозен, но сладък сюжет, герои симпатяги, леко и разтоварващо четиво, което се чете буквално на един дъх.
Бризингър от Кристофър Паолини
Книгите са страхотни. Сега си поръчах и 4-върта част, за да си я прочета. В първите 2 книги тайнствеността и могъщата сила те тласкат, за да ги прочетеш на 2 дъха, така да се изразя. Обаче в Бризингър(което ме удивява) има още повече от тях и се чете на 1 ДЪХ. Като включим и появата на новият меч на Ерагон с име Бризингър картината става пълна. И така за да ви прецакам яко искам да ви кажа нещо.
Ето ви имената на ездачите, които са оживели след избиването на Галбаторикс. Само да знаете, че не се сещам имената на всички дракони.
ездач — Ерагон Дракон — Сапфира
ездач — Аря Дракон — зеленият
ездач — Муртаг Дракон — Торн
ездач — Галбаторикс Дракон — черният
ездач — Оромис Дракон — Глеадр
ездач — Бром Дракон — няма
Първородният от Кристофър Паолини
Книгите са страхотни. Сега си поръчах и 4-върта част, за да си я прочета. В първите 2 книги тайнствеността и могъщата сила те тласкат, за да ги прочетеш на 2 дъха, така да се изразя. Обаче в Бризингър(което ме удивява) има още повече от тях. Като включим и появата на новият меч на Ерагон с име Бризингър картината става пълна. И така за да ви прецакам яко искам да ви кажа нещо.
Ето ви имената на ездачите, които са оживели след избиването на Галбаторикс. Само да знаете, че не се сещам имената на всички дракони и ездачи.
Ерагон от Кристофър Паолини
Танц с дракони от Джордж Р. Р. Мартин
Не съм очарован.Точно обратното.Дадох 5 от 6 вероятно повлиян от филма.
Кръводарители от Джон Гришам
Просто , не е истина Гришам ;-) може да бъде и само забавен :-)
Нос от Николай Гогол
Какво да не отричате, че всички писатели са се учили от руските класици? Те са най-дълбокомислените писатели, с най-сложен език, от четенето на тях най-много бихте се ограмотили езиково и умствено. Поемайки руските класически книги, вие все едно храните вашия мозък. Не знам други автори, които да се доближават до този техен език.
Четете руска литература, пийте си водката и ще станете по-мъдри и умни…еее, поне такива ще се чувствате…
Серафим от Йордан Йовков
Разказът е много интересен.
Да вярваш в чудеса от Дейвид Балдачи
Хареса ми книгата. Запознава те с живота на хората живеещи в планините.
Сидхарта от Херман Хесе
Красиво е написана, ако това е била целта й, постигната е. За съжаление, като другите книги на Хесе, е плод на авторско въображение без каквато и да е опит с реалността, това прави творбата една красива приказка за любители на белия кон на въображението.
Красиво е написана, ако това е била целта й, постигната е. За съжаление, като другите книги на Хесе, е плод на авторско въображение без каквато и да е опит с реалността, това прави творбата една красива приказка за любители на бялия кон въображението.
Мемоарите на една гейша от Артър Голдън
Прекрасна книга , прочетох я с удоволствие . За филма мога да кажа че е бледо копие на книгата .
Зелената група от Ричард Марчинко, Джон Вайсман
Задължително :-) да се чете се на един дъх !Това е същия темп , който ми беше наложил Фредерик Форсайт с „Афганеца“ ! Отнасяш се , дистанцираш се …краят на миналия век е зад гърба , многото екранизации за „Свирепия“ — също — и четеш ,останал без дъх !Поздрав от "зелената група " на Марчинко ;-) „… Поздравих Томи със среден пръст и му дадох мълчалив сигнал да се прибира вътре, дяволите да го вземат. Отговори ми: «Да ти го начукам много» — прави се със сгъната в лакътя ръка, която се люлее, — и се прибра….“
Можеш ли да пазиш тайна? от Софи Кинсела
Не само тази книга е страхотна,а всичко на Софи Кинсела,но моята любима си ос"Пожелай си слънчогледи".Препоръчвам на всички,който не са я чели да я прочетат.Пожелавам ви приятно четене,на книгите на Софи Кинсела.
Клетниците от Виктор Юго
Ех, откога чакам да я публикуват цялата.
Благодаря.
Тъмната половина от Стивън Кинг
В тази книга Кинг и запознава с Алън Пангборн, новият шериф в Касъл Рок, който е водеща фигура в „Неизживени спомени“.
Книгата е част от т.нар. „трилогия“ с която Стивън Кинг се сбогува с измисления от него град Касъл Рок. Това е първото произведение от „трилогията“, следващото е „Слънчевото куче“ и последното „Неизживени спомени“. И трите са много добри.
Не знам как „Сидхарта“ се е оказала тук роман. Това е повест, или дълъг разказ, или, както сам Хесе я определя, „еine indische Dichtung“ — индийска поема…
А дамите, които я определят като достъпна, не са я прочели добре. Въобще Хесе, Борхес и някои други (напр. Ницше), са недостъпни. И слава богу.
Напор към дълбочина от Патрик Зюскинд
От години заобикалям „Парфюмът“, не толкова поради предубеждение към прекалено много и все положителни отзиви от различни познати за книгата, колкото към липсата на нагласа за подобен роман. Гледах филма съсвем случайно и никак не ми хареса, но това не е критерий да отхвърля напълно книгата, до снощи… Попаднах на този разказ в раздела „Случайна творба“ и реших да го прочета — достатъчно кратък, за да не губя време преди сън и все пак от „обещаващ“ автор. Към горния коментар бих добавила: Разказът е пропит с остра, но добре прикрита ирония не на критиката, а на критикарстването, идващо от некомпетентни празнословни многознайковци, които са достатъчно повърхностни, за да не осъзнаят ефекта от подобно „бръщолевене“ върху изтънчената душевност на твореца. Вероятно (и видно) на някои читатели този автор се харесва — боя се, че на мен не. Подейства ми единствено като ефикасно сънотворно.
Читателски коментари