Читателски коментари

До Чикаго и назад от Алеко Константинов

Иван Савов (11 август 2014 в 21:14), оценка: 5 от 6

Произведението съм го чел преди 60 г. Прочетох го и сега, провокиран от някои мнения на читателите в този форум. Както преди, така и сега много ми хареса. Авторът има око за природните красоти, постиженията на новия свят и особено за социалното неравенство, включително и невероятната корупция в „новите земи“.

Кой би повярвал от Сюзън Елизабет Филипс

Ts_flower (11 август 2014 в 20:49)

И аз съм на мнение, че приликата с „Като пепел във вихъра“ е много повърхностна и не е съвсем коректна. Книжлето не беше никак зле. Историята беше увлекателна и добре разказана. Бих я препоръчала.

Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Аристотел (11 август 2014 в 17:16)

Така е всеки има вкус. Нека да има такива които я харесват и такива които не я харесват. Но е грозно, едва ли не да се оплюва и самия автор. С какво вие драги, „критици“ сте по-възвишени от автора. че да критикувате самия него като личност? Произведението го оставяме настрана! Типично по български се оплюва всичко! Да всеки мисли по различен начин, така е устроен човекът. Но написаното в предния коментар… — "това, че не е част от стадото не го прави „беден духовно“ " Това изказване е не на място. Или както се казва — „ни в клин ни в ръкав“! Изразът „Част от стадото“ е уместно да се използва когато става въпрос за нещо отрицателно (просташко ако щете), което е масово и е извън всякакви етични, и разумни граници най-вече. Но тук става въпрос, за ЛИТЕРАТУРА. Ценителите на изкуствата в случая — литературата,приемаме това, че някой на харесва дадено произведение.Но да съдите и отричате автора като личност е наистина повърхностно. Начина по който е „изпълнен“, замисъла на книгата е точен. Както Вие rukako се изразихте, че сме устроени да мислим по различен начин. Това е и причината някой да могат а други не да четат между редовете! И още нещо. Има случаи (като този). в които не е нужно да познаваш даден човек за да коментираш „ценностната му система“. Общуването между нас хората, като „разумни същества“, и най вече набора от думи с който си служим — са явен белег за дадена ценностна система Независимо дали говорим, за писмено или словесно общуване. Така че няма нищо „смешно“ rukako, в това да коментираш дадена „ценностна система“. без да познаваш човека от среща. Има качество, наречено „проницателност“ и малко са хората които го притежават, но и са малко тези които го притежават, но не знаят (или не са сигурни) как да го използват. И понеже явно, се наблюдава някакъв вид спекулация, с броя на книгите. Добре, ограничаваме бройката на 1 книга! Но остава нещо — остава това че си личи кога, някой е прочел и ЕДНА СТОЙНОСТНА книга!

Наръчник за добри обноски от Лиляна Анастасова

Серендипити (11 август 2014 в 16:48)

Книгата е хубава, необходима и много полезна!

Съгласна съм с 95 % от написаното, но има някои дреболии, които биха могли да бъдат уточнени по-добре. Например, за събуването на обувките, когато се ходи на гости. Авторката се е изказала, че това е навик на селяни, които живеят в кал. Самото това изказване е изключително грубо и не е в добър тон.

Не е и истина. Така е, обувките не се събуват, ако отивате в служебна сграда или на гости в богаташки дом, на много етажи, където целия долен етаж е облицован с плочки, чистят прислужници и т.н. и в разни други подобни ситуации. НО ако отивате на гости в обикновено жилище, при приятели, където при това има деца, които се търкалят и играят по пода, всяка нормална домакиня ще ви бъде благодарна, ако си събуете обувките! Това не представлява трудност за никого. Ако се чудите, просто попитайте.

Но дори и ако някъде не се събуват обувките, те следва да бъдат внимателно изтрити предварително, което авторката също е пропуснала да отбележи. С мокри/кални обувки не се влиза никъде.

Има и някои други места, които следваше да бъдат по-добре разяснени, например за дрес кода и т.н.

При все това, ще повторя отново, че книгата е чудесна и запълва една много необходима празнина на българския пазар. Препоръчвам я на всеки.

Бариерата от Павел Вежинов

Wallküre (11 август 2014 в 16:37), оценка: 6 от 6

Произведението е изумително! Досега от Вежинов бях чела два от романите му и имах малко по-различно мнение за него като писател. Харесвах много неща в него — умението да предава духа на епохата, за която пише, някои от образите му също, но все се намираше по нещо, което да ми попречи да го харесам напълно. В „Бариерата“ го видях по нов начин. По-дълбок, по-зрял и в същото време отървал се от всичко излишно. Захващам се веднага и с другите му повести и разкази!

Да вярваш в чудеса от Дейвид Балдачи

Христина (11 август 2014 в 11:20)

Горещо препоръчвам,пробужда много размисли за отношенията ни с другите,в днешно време думата добро е доста изопачена … Приятно четене!

Изумление и трепет от Амели Нотомб

мартин м. (11 август 2014 в 01:16)

Много голямо удоволствие ми достави четенето. Превода е много добър.

Коприна и стомана от Кет Мартин

Ts_flower (11 август 2014 в 00:13)

И аз се присъединявам към положителното мнение. Нямаше излишни обяснения, прекалени детайли. Написана е добре, чете се лесно, историята е увлекателна и не е плоска. Препоръчвам я.

Любовникът от Сюзън Джонсън

teodopa (10 август 2014 в 21:18), оценка: 4 от 6

Книгата почти нямаше никакъв сюжет, но за сметка на това секс в изобилие и каруцарски език :)

Мъжете, които мразеха жените от Стиг Ларшон


Като започнах да чета не ме грабна особенно, но след това не можах да я оставя. Много добър замисъл и я препоръявам на всеки.

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли

Гутиере (10 август 2014 в 18:57)

Осемгодишната Джийн-Луиз/Скаут е свидетел на събитията, които разтърсват Мейкомб през 1935 г. Доста реалистично са представени улицата, съседите, неприятностите на Скаут в училище, лицемерието на възрастните и делото, заради което бащата на героинята печели престижния прякор „чернолюбец“.

Приятна ми беше изградената атмосфера в романа, но един въпрос не спря да тормози изнежената ми душичка: местният таласъм (за Бу Редли ми е думата) под домашен арест ли е държан толкова време или просто е алергичен към слънчева светлина. Сега като се замисля, май е първото…

Нежна победа от Джудит Макнот

Vesence (10 август 2014 в 18:45), оценка: 3 от 6

Наистина нищо общо с останалите книги на авторката. В тях съм направо влюбена, но тази едва прочетох.

Бялата роза от Джесика Сен Клер

miskapriz (10 август 2014 в 17:47), оценка: 6 от 6

Идтински шедьовър! Заслужава си всяка отделена минута .

Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата от Мирзакарим Норбеков

търсач (10 август 2014 в 17:30)

Да Ви кажа съм склонен да вярвам на материала, тъй като се покрива на около 90 процента с методите за коригиране на зрението, описани в древни Даоистки трудове, а и в малко по-съвременните разработки на офталмолога д-р Уилям Бейтс. Да видим…

Крадец на време от Тери Пратчет

Zara (10 август 2014 в 17:18)

Има твърде много психология в нея, подходяща е за феновете в това направление. Лично на мен обаче ми допадна повече Трилогия за Номите (The Bromeliad Trilogy) — тя вече е върха!

Любовна война от Били Грийн

Живка Атанасова (10 август 2014 в 14:49)

Страхотна книга! Истински се забавлявах докато а четях. Невероятно забавно и увлекателно четиво, което прочетох на един дъх! Горещо я препоръчвам на всеки, търсещ забавление съчетано с романтика!

Принцът и просякът от Марк Твен

Мирчетоо (10 август 2014 в 14:39), оценка: 6 от 6

Интересна и много зарибяваща. С удоволствие бих я прочела пак.

Шампанско в полунощ от Джъстин Дейвис

Сукуба (10 август 2014 в 11:29)

А първата книга как се казва, защото това е продължението.

Отвъд полунощ от Сидни Шелдън


Отличен,завладяващ,четящ се на един дъх роман .

Да се довериш на непознат от Карън Робърдс

azpetrova (9 август 2014 в 22:12), оценка: 6 от 6

Страхотна книга! Чете се на един дъх.