До Чикаго и назад от Алеко Константинов
Произведението съм го чел преди 60 г. Прочетох го и сега, провокиран от някои мнения на читателите в този форум. Както преди, така и сега много ми хареса. Авторът има око за природните красоти, постиженията на новия свят и особено за социалното неравенство, включително и невероятната корупция в „новите земи“.
Кой би повярвал от Сюзън Елизабет Филипс
И аз съм на мнение, че приликата с „Като пепел във вихъра“ е много повърхностна и не е съвсем коректна. Книжлето не беше никак зле. Историята беше увлекателна и добре разказана. Бих я препоръчала.
Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери
Така е всеки има вкус. Нека да има такива които я харесват и такива които не я харесват. Но е грозно, едва ли не да се оплюва и самия автор. С какво вие драги, „критици“ сте по-възвишени от автора. че да критикувате самия него като личност? Произведението го оставяме настрана! Типично по български се оплюва всичко! Да всеки мисли по различен начин, така е устроен човекът. Но написаното в предния коментар… — "това, че не е част от стадото не го прави „беден духовно“ " Това изказване е не на място. Или както се казва — „ни в клин ни в ръкав“! Изразът „Част от стадото“ е уместно да се използва когато става въпрос за нещо отрицателно (просташко ако щете), което е масово и е извън всякакви етични, и разумни граници най-вече. Но тук става въпрос, за ЛИТЕРАТУРА. Ценителите на изкуствата в случая — литературата,приемаме това, че някой на харесва дадено произведение.Но да съдите и отричате автора като личност е наистина повърхностно. Начина по който е „изпълнен“, замисъла на книгата е точен. Както Вие rukako се изразихте, че сме устроени да мислим по различен начин. Това е и причината някой да могат а други не да четат между редовете! И още нещо. Има случаи (като този). в които не е нужно да познаваш даден човек за да коментираш „ценностната му система“. Общуването между нас хората, като „разумни същества“, и най вече набора от думи с който си служим — са явен белег за дадена ценностна система Независимо дали говорим, за писмено или словесно общуване. Така че няма нищо „смешно“ rukako, в това да коментираш дадена „ценностна система“. без да познаваш човека от среща. Има качество, наречено „проницателност“ и малко са хората които го притежават, но и са малко тези които го притежават, но не знаят (или не са сигурни) как да го използват. И понеже явно, се наблюдава някакъв вид спекулация, с броя на книгите. Добре, ограничаваме бройката на 1 книга! Но остава нещо — остава това че си личи кога, някой е прочел и ЕДНА СТОЙНОСТНА книга!
Наръчник за добри обноски от Лиляна Анастасова
Книгата е хубава, необходима и много полезна!
Съгласна съм с 95 % от написаното, но има някои дреболии, които биха могли да бъдат уточнени по-добре. Например, за събуването на обувките, когато се ходи на гости. Авторката се е изказала, че това е навик на селяни, които живеят в кал. Самото това изказване е изключително грубо и не е в добър тон.
Не е и истина. Така е, обувките не се събуват, ако отивате в служебна сграда или на гости в богаташки дом, на много етажи, където целия долен етаж е облицован с плочки, чистят прислужници и т.н. и в разни други подобни ситуации. НО ако отивате на гости в обикновено жилище, при приятели, където при това има деца, които се търкалят и играят по пода, всяка нормална домакиня ще ви бъде благодарна, ако си събуете обувките! Това не представлява трудност за никого. Ако се чудите, просто попитайте.
Но дори и ако някъде не се събуват обувките, те следва да бъдат внимателно изтрити предварително, което авторката също е пропуснала да отбележи. С мокри/кални обувки не се влиза никъде.
Има и някои други места, които следваше да бъдат по-добре разяснени, например за дрес кода и т.н.
При все това, ще повторя отново, че книгата е чудесна и запълва една много необходима празнина на българския пазар. Препоръчвам я на всеки.
Бариерата от Павел Вежинов
Произведението е изумително! Досега от Вежинов бях чела два от романите му и имах малко по-различно мнение за него като писател. Харесвах много неща в него — умението да предава духа на епохата, за която пише, някои от образите му също, но все се намираше по нещо, което да ми попречи да го харесам напълно. В „Бариерата“ го видях по нов начин. По-дълбок, по-зрял и в същото време отървал се от всичко излишно. Захващам се веднага и с другите му повести и разкази!
Да вярваш в чудеса от Дейвид Балдачи
Горещо препоръчвам,пробужда много размисли за отношенията ни с другите,в днешно време думата добро е доста изопачена … Приятно четене!
Изумление и трепет от Амели Нотомб
Много голямо удоволствие ми достави четенето. Превода е много добър.
Коприна и стомана от Кет Мартин
И аз се присъединявам към положителното мнение. Нямаше излишни обяснения, прекалени детайли. Написана е добре, чете се лесно, историята е увлекателна и не е плоска. Препоръчвам я.
Любовникът от Сюзън Джонсън
Книгата почти нямаше никакъв сюжет, но за сметка на това секс в изобилие и каруцарски език :)
Мъжете, които мразеха жените от Стиг Ларшон
Като започнах да чета не ме грабна особенно, но след това не можах да я оставя. Много добър замисъл и я препоръявам на всеки.
Да убиеш присмехулник от Харпър Ли
Осемгодишната Джийн-Луиз/Скаут е свидетел на събитията, които разтърсват Мейкомб през 1935 г. Доста реалистично са представени улицата, съседите, неприятностите на Скаут в училище, лицемерието на възрастните и делото, заради което бащата на героинята печели престижния прякор „чернолюбец“.
Приятна ми беше изградената атмосфера в романа, но един въпрос не спря да тормози изнежената ми душичка: местният таласъм (за Бу Редли ми е думата) под домашен арест ли е държан толкова време или просто е алергичен към слънчева светлина. Сега като се замисля, май е първото…
Нежна победа от Джудит Макнот
Наистина нищо общо с останалите книги на авторката. В тях съм направо влюбена, но тази едва прочетох.
Бялата роза от Джесика Сен Клер
Идтински шедьовър! Заслужава си всяка отделена минута .
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата от Мирзакарим Норбеков
Да Ви кажа съм склонен да вярвам на материала, тъй като се покрива на около 90 процента с методите за коригиране на зрението, описани в древни Даоистки трудове, а и в малко по-съвременните разработки на офталмолога д-р Уилям Бейтс. Да видим…
Крадец на време от Тери Пратчет
Има твърде много психология в нея, подходяща е за феновете в това направление. Лично на мен обаче ми допадна повече Трилогия за Номите (The Bromeliad Trilogy) — тя вече е върха!
Любовна война от Били Грийн
Страхотна книга! Истински се забавлявах докато а четях. Невероятно забавно и увлекателно четиво, което прочетох на един дъх! Горещо я препоръчвам на всеки, търсещ забавление съчетано с романтика!
Принцът и просякът от Марк Твен
Интересна и много зарибяваща. С удоволствие бих я прочела пак.
Шампанско в полунощ от Джъстин Дейвис
А първата книга как се казва, защото това е продължението.
Отвъд полунощ от Сидни Шелдън
Отличен,завладяващ,четящ се на един дъх роман .
Да се довериш на непознат от Карън Робърдс
Страхотна книга! Чете се на един дъх.
Читателски коментари