Читателски коментари

Много приятно написана и двете гледни точки са вълнуващо представени. Лично на мен екзистенциализмът ми дойде много малко в повече, но все пак е оставен отворен въпроса. Респект за автора!

Някакси беше разводнена с прекалено подробности, не можа да ме грабне и да задържки докрай интереса ми.

д, лека корекция — персийско-таджикски поет и учен е мъдрецът Хайям.

А пък анонимната Евгения ще я посъветвам да се държи благородно според името си:

* да се информира по-добре кое е книга и кое — раздел, преди да хока и ръчка модераторите;

* да признае грешката си, а не да отклонява дискусията в лични нападки към опонентите;

* да не обижда на „глупак“ онези събеседници, когато имат мнение коренно различно от нейното по дадената тема.

аз пък бих парафразирал по този начин:

„Няма нищо по-лошо от това, някой да не хареса нечия любима книга.“

това може да стане като мото на цялата дискусия тук. Пък и на цялата секция с читателски мнения :)

Жени, докато стопля, че 2D съм аз мина време, признавам. Всъщност цифрата е номерът на коментара, а аз съм просто д. — съкратено от дурак. Радвам се, че персийско-кергизкия астролог и мистик ме е споменал и обезсмъртил, но ми стана интересно дали е включил нещо и за празноглавки като тебе, които блеят ли блеят по поетичните бонбонки с дъх на „мъдростите на живота“. Преклон !

Колко мъка и радост събрани в едно…. невероятна!

Абсолютли горджъс-както казват :)),супер увлекателно пише Мерил Сойър!

Евгенио, Евгенио!

На първо място си коригирай както отношението към екипа на Читанка, така и „корЕгирането“!

На второ място, първо чети внимателно и после коментирай! Това, че през 1985 г. съставителите сборника „Фантастика — 1“ са включили поезия на трима велики поети (Омар Хаям, Уолт Уитман и Валерий Брюсов), е израз на разкрепостените им възгледи относно фантастиката като културно явление. И не е отговорност на Читанка да ревизира издателското решение.

Освен това може да видите, „Рубаят“ няма етикет „фантастика“. Така, че по-спокойно, моля!

Много хубава Книга

Агата Кристи в пълния си блясък!

На първо място ще отбележа че творбата на Омар Хаѝям изобщо не е подходящо да се намира в раздел фантастика, недопустимо е творба която е изпълнена с мъдростта за живота да я намираме в този раздел ,моля корегираѝте .лично аз много го харесвам тоѝ е персиѝско- кергизки поет ,философ , астролог .Преклон И накрая по повод коментар- 2D поета е споменал и за такива като теб — за глупака .

Към всички, които решат да го четат, просто го прочетете, там пише и между редовете също така има прекрасно направена поредица в ютуб -Омар Хаѝям мудрости жизни ,но е на руски език

Не трябваше да чета „1984“. След нея всичко подобно в този стил просто бледнее….

Чудесна книга, вълнуваща и затрогваща, прочетох я с истинско удоволствие! Препоръчвам горещо :)

Тове е може би най-слабата книга на любимия ми писател-фантаст Артър Кларк. Повествованието е разхвърляно,а идеите мъгляви и недоразвити.

Прочетох книгата с прескачане на страници и като цяло ми беше скучна. Оценка 4 от 6.

Не е съвсем точна „алегорията“. Оруел във „Фермата“, изхожда от презумцията за предопределеноста на различните хора — едни са „родени“ за работници, други за пазачи, трети за „мозъци“ и т.н. И когато, се постави под съмнение тази „предопределеност“ и разните животни (хора), са поставени в някаква друга плоскост, в която „мозъците“ са равни на „работниците“ — резултата е свинщината получена в края на фермата „и свинете станаха хора а хората — свине“ .

Доста е удобничко (за сърказъм и унищожителна критика към равенството) ако си поставен на върха на пирамидата от предопределеност и ти се иска това положение (в което, тези на върха са вечни и върховенството е наследствено) да не се променя.

Но дали е точно така — дори и в исторически план (на реалната до сега история) ?

Алегорията за СССР между Революцията и Втората световна война е наистина изключителна!!! Ала прогнозите за това, какво случва след това, са до известна степен неточни. Сталин все пак, дори и в последния си период, не е бил чак дотам самозабравил се психопат и тиранин като Наполеон. По-скоро той е един червен руски цар, който, при цялото си опиянение от властта, няма да предаде собствената си страна, тъй като е със съзнанието, че е водач на източния, евразийски геополитически лагер.

Общо взето Оруел, ми е направило впечатление, че и в „1984“ подценява геополитическия фактор в света.

За мен книгата бе ужасно скучна и елементарна.Никаква тръпка и кулминация, повърхностни диалози, по-скоро ми приличаше на зле написана приказка.Чела съм други книги на авторката, харесвали са ми, но от тази съм разочарована.

На мен книгата ми хареса. Не е типичният любовен роман, няма горещи сцени на килограм, но ми беше много интересна. Да си прозная, зачетох я, за да видя дали негативният коментар е верен и не съм съгласна с него. Заблудата идва от там, че книгата, още от корицата, оставя впечатление, че е блудкав любовен роман, а по скоро е нещо като фамилна сага, която разказва за целият живот на семейство Месингъм. Аз мисля, че не е тотална загуба на време да се прочете.

Да се прочете цялата книга си е чист мазохизъм. Не знам защо си го причиних…

Подлъгах се от високите оценки дадени преди мен.

Не харесвам хейтърските коментари, но не мога да оставя тази книга да е с рейтиг по-висок от много по стойностни според мен творби.

В топ три най-любими книги на Ремарк и в топ 10 на 20 век.