Изумление и трепет от Амели Нотомб
Много голямо удоволствие ми достави четенето. Превода е много добър.
Коприна и стомана от Кет Мартин
И аз се присъединявам към положителното мнение. Нямаше излишни обяснения, прекалени детайли. Написана е добре, чете се лесно, историята е увлекателна и не е плоска. Препоръчвам я.
Любовникът от Сюзън Джонсън
Книгата почти нямаше никакъв сюжет, но за сметка на това секс в изобилие и каруцарски език :)
Мъжете, които мразеха жените от Стиг Ларшон
Като започнах да чета не ме грабна особенно, но след това не можах да я оставя. Много добър замисъл и я препоръявам на всеки.
Да убиеш присмехулник от Харпър Ли
Осемгодишната Джийн-Луиз/Скаут е свидетел на събитията, които разтърсват Мейкомб през 1935 г. Доста реалистично са представени улицата, съседите, неприятностите на Скаут в училище, лицемерието на възрастните и делото, заради което бащата на героинята печели престижния прякор „чернолюбец“.
Приятна ми беше изградената атмосфера в романа, но един въпрос не спря да тормози изнежената ми душичка: местният таласъм (за Бу Редли ми е думата) под домашен арест ли е държан толкова време или просто е алергичен към слънчева светлина. Сега като се замисля, май е първото…
Нежна победа от Джудит Макнот
Наистина нищо общо с останалите книги на авторката. В тях съм направо влюбена, но тази едва прочетох.
Бялата роза от Джесика Сен Клер
Идтински шедьовър! Заслужава си всяка отделена минута .
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата от Мирзакарим Норбеков
Да Ви кажа съм склонен да вярвам на материала, тъй като се покрива на около 90 процента с методите за коригиране на зрението, описани в древни Даоистки трудове, а и в малко по-съвременните разработки на офталмолога д-р Уилям Бейтс. Да видим…
Крадец на време от Тери Пратчет
Има твърде много психология в нея, подходяща е за феновете в това направление. Лично на мен обаче ми допадна повече Трилогия за Номите (The Bromeliad Trilogy) — тя вече е върха!
Любовна война от Били Грийн
Страхотна книга! Истински се забавлявах докато а четях. Невероятно забавно и увлекателно четиво, което прочетох на един дъх! Горещо я препоръчвам на всеки, търсещ забавление съчетано с романтика!
Принцът и просякът от Марк Твен
Интересна и много зарибяваща. С удоволствие бих я прочела пак.
Шампанско в полунощ от Джъстин Дейвис
А първата книга как се казва, защото това е продължението.
Отвъд полунощ от Сидни Шелдън
Отличен,завладяващ,четящ се на един дъх роман .
Да се довериш на непознат от Карън Робърдс
Страхотна книга! Чете се на един дъх.
1984 от Джордж Оруел
Книгата е писана като „огледало“ на случващото се в СССР…Нашето БКП е копирало почти дословно всяка малоумщина, която е правела КПСС, защото толкова им е стигал мозъка… Логично, след като „1984“ отразява СССР, ще отразява и БКП
Любопитно е обаче, че в момента голяма част от прийомите, описани в книгата, се прилагат в сериозен мащаб в „демократична“ Америка — следене, подслушване, медийна дезинформация, търсене на външен враг за отвличане вниманието на „пролите“ от сериозни проблеми… Като например огромния дълг на САЩ, като например канцерогенните ГМО храни… И още, и още…
Дяволско желание от Лори Макбейн
И още нещо ми направи впечатление. В синопсиса " Но гордата Елизия е непреклонна и настоява той да се ожени за нея." няма много общо с действието в книгата… Не тя, а той настоява за брак. Не знам дали грешката идва от превода, но все пак е неточност.
И на мен описанията ми дойдоха в повече. Но като изключим тях, книжката бе едно приятно и увлекателно четиво.
Още не съм завършила с прочита, но не мога да избягам от усещането, че книгата е ползвана като наръчник/ръководство от нашите соцлидери. Чак до такива детайли като червените връзки. В България е преведена през 1989… Не знам дали, какво и колко е взаимствал Оруел от руснака, но булгарина определено го е приложил на практика. Жесток експеримент, но са останали все пак и неизпарени.
Дядо Горио от Оноре дьо Балзак
Прекрасно произведение , тема засягаща отношения родител — деца , актуална за всички времена .Четиво с много дълбок смисъл.
Изгубените открития от Джери Василатос
Авторът на записките се представял така: „Името ми е Христофор Колев. Роден съм на 24 юни 1915 г. в Пловдив. Баща ми беше офицер. Голямата ми мечта беше да уча авиоинженерство и понеже имах възможност, се дипломирах в Германия, когато Райхът победоносно крачеше. Завърших с отличие и ми предложиха да се включа в групата на проф. Летцер, която работеше за производителите на самолетите Me 262, Ju 52, FW 200.“
Всички страници били номерирани с молив, но първите липсвали. Запазените започвали с №42.
На лист №67 на български било записано: „На 21 февруари 1944 г. по телефона спешно ме извика проф. Летцер. Когато излязох на улицата, видях, че ме чакаше кола, в която учтиво ме поканиха да вляза. Пътувахме около 2 часа и стигнахме до летище, за което аз, макар че знаех всичко за пистите край Берлин, дори не подозирах. В тъмното се открояваше двумоторен самолет, който подгряваше двигателите. Едновременно с моята кола пристигнаха още 3, от които слязоха проф. Летцер и колегите ми Ханс Дьопфер и Хелмут Алтенбург.“
Авиоинженерът описвал: "След многото проверки накрая влязохме в голямо хале със слабо осветени стени и таван. Край дълга маса стояха наведени няколко военни. С нашето влизане те се изправиха и сред тях се открои профилът на Хитлер. След общоприетия поздрав ние се наредихме около масата, като седнахме след фюрера.
Хитлер кимна на ген. Хохмайстер, директор на завода, с когото се познавахме от предишна съвместна работа, и той нареди да се запали осветлението. Бяхме в огромен хангар. В средата на подземието видях това, за което бях подочувал, но в което никой не вярваше. Това бе тя — тайнствената чиния, стъпила на 4 крака, с малък полусферичен непрозрачен купол. По ръба мигаха жълти и червени светлини.
Генералът натисна голям червен бутон до дясната си ръка и бягането на светлините се засили, докато се образува непрекъснат и ослепително ярък светещ кръг. Куполът над хангара бавно се разтвори и миг след това апаратът чиния излетя вертикално с неописуема скорост.
На около 3000 м увисна във въздуха, после рязко полетя настрани, отново увисна неподвижно и след броени мигове пак застана мълчаливо на 4-те си уродливо тънки крака, премигвайки като на игра със светлините си. Запознаването със свръхсекретното оръжие на фюрера не е било случайно.
Авиоинженерът от Пловдив знаел, че имало нареждане за включването на проф. Летцер и колегите му в проекта по създаването на база, каквито планът „Божествен огън“ предвиждал да бъдат оборудвани на специално избрани места.
Едно от тях било на Балканите — връх Юмрукчал в България, преименуван през 1950 г. на връх Ботев. След няколко месеца подготовка групата, снабдена с най-модерна апаратура за навигация, кацнала с 4 транспортни самолета на летище Божурище.
Читателски коментари