Много хубава повест…Лично мен много ме впечатли и ме грабна.
Повеста е страхотна, грабна ме още от първите страници. Това просто е доаена на българската фантастика. Любимото ми произведение.
Великолепно наистина! Ако нещо някога се е доближавало по емоция до „Малкият принц“ на Екзюпери, то това е „Бариерата“ на Павел Вежинов.
Дали доближаването е изцяло преднамерено или просто субективно усещане на коментиращия остава на бъдещите читатели да преценят.
Това, което със сигурност не е субективно е великолепният език, наситенатата емоционалност и искрящата поетичност на текста.
Простичкият факт, че произведението е написано на български и поради това не му се е наложило да мине през през преводачи и редактори носи онова усещане за четене на автор в оригинал, което се случва рядко на четящите любими чуждоезични писатели.
„Бариерата“ вероятно е най-силният и прекрасен текст писан от Вежинов.
Много хубава повест! Една от най-хубави!
Много вдъхновяващ и вълнуващ текст. Оживява в мислите и храни душата.
чете се на един дъх!!! страхотно въздействаща повест!! заслужава си отделеното време! Браво!
Най-любимата ми повест на всички времена! И най-любимото българско произведение… ох… изключителен Павел Вежинов!
Първото ми запознаване с Павел Вежинов беше именно повестта „Бариерата“. Прекрасна! От там започнах да поглъщам всяка повест и разказ, написани от него с нестихващ интерес и любопитство. Наистина се чете на един дъх.
„Бариерата“ отключва много размисли още докато я четеш. А когато вече си прочел повестта, затваряш книгата с тъга за края и оставаш насаме с въпросите, които чакат твоя личен отговор.
Произведението е изумително! Досега от Вежинов бях чела два от романите му и имах малко по-различно мнение за него като писател. Харесвах много неща в него — умението да предава духа на епохата, за която пише, някои от образите му също, но все се намираше по нещо, което да ми попречи да го харесам напълно. В „Бариерата“ го видях по нов начин. По-дълбок, по-зрял и в същото време отървал се от всичко излишно. Захващам се веднага и с другите му повести и разкази!
Истинска наслада за читателите-търсачи на силни усещания, дръзнали да отворят съзнанието си и преминат бариерата.
Прекрасна повест, прекрасен Вежинов. Със сигурност един от любимите ми български автори.
Определено е интересна кара те да се позамислиш.
Останах поразена! Няма да коментирам уникалният стил на писателя, защото каквото и да кажа за него, то просто няма да е достатъчно.
Историята пробуди в мен въпроси, над които още дълго време ще размишлявам.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.