Читателски коментари

Прекрасно произведение ! Много умело написано ! В началото е малко сухо , но след това веднага те завладява ! Препоръчвам го !

Уникaлнa е! Но товa е ясно :) нaли е нa Кинг

Книгата е чудесна, грабва те, чете се на един дъх. Идеята е оригинална, като се изключи това, че се търси отново изчезнал свят, но извън това е доста добре. Преводът обаче е зле. Преводача не е ли чувал за стволови клетки, та е решил да оригиналничи със „стъбловидни клетки“? Смислово е правилно, но… доста буквален превод на места.

Като цяло доста слабичко, в стила на американската литература — богат психопат с извратени наклонности и убиецът никога не е този, към когото водят следите през цялото време.

Втората част на романа ( в електронен формат) може да намерите на следния адрес — http://matricant.wordpress.com

Невероятна. Една от най-добрите книги в НФ въобще! Според мен, най-доброто произведение

на гения Азимов. Най-силната книга в цялата поредица Галактика (пак според мен, разбира се).

Много хубава и забавна история -накара ме да се смея.

Толкова романтично!

Страхотна книга! Съжаляваам само, че нямах търпението да я чета бавно, за да й се насладя повече! Със сигурност ще я прочета отново.

По принцип не съм особен фен на точно тези „тоалетни романчета“, но хуморът на тази беше доста свеж. На места съм се смяла на глас, което рядко се случва с тези серии евтини любовни романи.

Много ми хареса книгата, грабва и държи интереса ти до последната страница.

Книгата е прекрасен завършек на поредицата. Не е само за Тия и Тейлър, а и по малко за всичко останали от семейството. Аз обичам семейните саги и тази определено ми стана една от любимите.

Добра книга. За разлика от другите книги на Греъм, където чак в последната глава, почти, героите си изясняват чувствата, тук те почти от началото си бяха доста наясно с тях. Книгата беше по-скоро за тяхното опознаване и разбиране на възгледите на другия, а и спечелването на шанс за любовта си, разбира се. Много чаровно четиво определено.

Ахил и костенурката (парадокси на Зенон)

Митичният герой Ахил трябва да настигне една костенурка , която се движи десет пъти по-бавно от него и се намира на 100 метра преди него. Той никога не може да го направи, защото преди да стигне до костенурката, трябва първо да стигне до мястото, където тя е била, когато той е тръгнал да изминава съответното разстояние, а тя за това време ще се е придвижила още напред и ще е оставила още разстояние. Когато Ахил измине и следващото разстояние, костенурката ще се е придвижила още напред и така до безкрайност — всеки път, когато Ахил стигне до точката, където е била костенурката, тя ще се е придвижила още напред.

На пръв поглед този анализ изглежда съвсем правдоподобен !

Ние следва да направим неизбежния извод :"Ахил никога няма да надбяга костенурката !". И върху тази основа да градим следващите си умозаключения !

Да разгледаме „филма“ кадър по кадър :

В процеса на анализ се абстрахира (окастря се , изрязва се ) , отделя се пространството от същността на общата картина .

С всеки следващ кадър , пространството (съзнателно или не) се скъсява . В един момент то изчезва.

Абстрахира се (окастря се , изрязва се) , отделя се и времето .

С всеки следващ кадър , времето (съзнателно или не) се скъсява и в един момент и то изчезва.

Така от същността на нещата се отделя , губи се , изчезва тяхното време и пространство на съществуване.

Без време и пространство изчезва динамиката на движението — присъщ и неотменен атрибут на всичко съществуващо в реалността .

Нещата се разглеждат като висша абстракция в техния статичен , неподвижен , замръзнал вид .

В следствие на абстракция — ето Ви и парадокс ! Така от погледа ни се скриват , изчезват времето и пространството.

В действителност нищо такова няма и това всички много добре го знаят от практиката!

Тук няма и никакъв логически парадокс ! Когато всичко е неподвижно , замръзнало в своето статично , абстрактно състояние , като отделен сам за себе си кадър от цял филм , как тогава Ахил да надбяга костенурката ?

Т.е. имаме частен случай на динамика , момент на статичност , на неподвижност — филма е спрян на точно определен кадър , а парадокса (отделно разглеждан сам за себе си кадър) изцяло се вписва като малка , отделна част в цялото , в целия филм !

В това се състои измамата , магията просъществувала векове , продължаваща и днес , но само в главите на хората !

Това не показва нищо друго освен , че заблуди , измами , парадокси се получават в следствие на висша абстракция загубила и/или с подменена част от своята същност , от начина на съществуване на даденото нещо и/или по-често неговите закони на изменение и развитие .

Да се разкрие всяка подобна заблуда е повече от лесно ! Стига да знаеш какво и как да направиш ! И това е Магия !

Формулирайте нещата в техния обратен , противоположен смисъл и постройката рухва !

Ако увеличаваме метри и секунди , в този случай заблудата става очеизвадна . Това и правят някои математици мислейки си , че така оборват Зенон , допускайки обратната грешка ……тогава пък костенурката докато кихне , Ахил ще може да развие и свръх светлинна скорост , попадайки в друга заблуда…..но това е друг филм !

Да се стигне до същността на нещата е по-трудно ! В случая е достатъчно да не се намаляват безпричинно (примерно Ахил може да се спъне и да падне) метри и секунди за да не изчезнат те в небитието. Тогава докато костенурката измине 10 метра , Ахил ще е изминал своите 100 метра . Но докато костенурката измине нови 10 метра , Ахил отдавна ще я чака на финала….

Изобщо извличайки изводи от абстракции следва да се работи много внимателно за какво точно става дума , а не да се приемат на сляпо доверие ако и да изглеждат много „научни“. Те съдържат множество възможности за заблуда !

Произведението съм го чел преди 60 г. Прочетох го и сега, провокиран от някои мнения на читателите в този форум. Както преди, така и сега много ми хареса. Авторът има око за природните красоти, постиженията на новия свят и особено за социалното неравенство, включително и невероятната корупция в „новите земи“.

И аз съм на мнение, че приликата с „Като пепел във вихъра“ е много повърхностна и не е съвсем коректна. Книжлето не беше никак зле. Историята беше увлекателна и добре разказана. Бих я препоръчала.

Така е всеки има вкус. Нека да има такива които я харесват и такива които не я харесват. Но е грозно, едва ли не да се оплюва и самия автор. С какво вие драги, „критици“ сте по-възвишени от автора. че да критикувате самия него като личност? Произведението го оставяме настрана! Типично по български се оплюва всичко! Да всеки мисли по различен начин, така е устроен човекът. Но написаното в предния коментар… — "това, че не е част от стадото не го прави „беден духовно“ " Това изказване е не на място. Или както се казва — „ни в клин ни в ръкав“! Изразът „Част от стадото“ е уместно да се използва когато става въпрос за нещо отрицателно (просташко ако щете), което е масово и е извън всякакви етични, и разумни граници най-вече. Но тук става въпрос, за ЛИТЕРАТУРА. Ценителите на изкуствата в случая — литературата,приемаме това, че някой на харесва дадено произведение.Но да съдите и отричате автора като личност е наистина повърхностно. Начина по който е „изпълнен“, замисъла на книгата е точен. Както Вие rukako се изразихте, че сме устроени да мислим по различен начин. Това е и причината някой да могат а други не да четат между редовете! И още нещо. Има случаи (като този). в които не е нужно да познаваш даден човек за да коментираш „ценностната му система“. Общуването между нас хората, като „разумни същества“, и най вече набора от думи с който си служим — са явен белег за дадена ценностна система Независимо дали говорим, за писмено или словесно общуване. Така че няма нищо „смешно“ rukako, в това да коментираш дадена „ценностна система“. без да познаваш човека от среща. Има качество, наречено „проницателност“ и малко са хората които го притежават, но и са малко тези които го притежават, но не знаят (или не са сигурни) как да го използват. И понеже явно, се наблюдава някакъв вид спекулация, с броя на книгите. Добре, ограничаваме бройката на 1 книга! Но остава нещо — остава това че си личи кога, някой е прочел и ЕДНА СТОЙНОСТНА книга!

Книгата е хубава, необходима и много полезна!

Съгласна съм с 95 % от написаното, но има някои дреболии, които биха могли да бъдат уточнени по-добре. Например, за събуването на обувките, когато се ходи на гости. Авторката се е изказала, че това е навик на селяни, които живеят в кал. Самото това изказване е изключително грубо и не е в добър тон.

Не е и истина. Така е, обувките не се събуват, ако отивате в служебна сграда или на гости в богаташки дом, на много етажи, където целия долен етаж е облицован с плочки, чистят прислужници и т.н. и в разни други подобни ситуации. НО ако отивате на гости в обикновено жилище, при приятели, където при това има деца, които се търкалят и играят по пода, всяка нормална домакиня ще ви бъде благодарна, ако си събуете обувките! Това не представлява трудност за никого. Ако се чудите, просто попитайте.

Но дори и ако някъде не се събуват обувките, те следва да бъдат внимателно изтрити предварително, което авторката също е пропуснала да отбележи. С мокри/кални обувки не се влиза никъде.

Има и някои други места, които следваше да бъдат по-добре разяснени, например за дрес кода и т.н.

При все това, ще повторя отново, че книгата е чудесна и запълва една много необходима празнина на българския пазар. Препоръчвам я на всеки.

Произведението е изумително! Досега от Вежинов бях чела два от романите му и имах малко по-различно мнение за него като писател. Харесвах много неща в него — умението да предава духа на епохата, за която пише, някои от образите му също, но все се намираше по нещо, което да ми попречи да го харесам напълно. В „Бариерата“ го видях по нов начин. По-дълбок, по-зрял и в същото време отървал се от всичко излишно. Захващам се веднага и с другите му повести и разкази!

Горещо препоръчвам,пробужда много размисли за отношенията ни с другите,в днешно време думата добро е доста изопачена … Приятно четене!