Читателски коментари

Не е съвсем точна „алегорията“. Оруел във „Фермата“, изхожда от презумцията за предопределеноста на различните хора — едни са „родени“ за работници, други за пазачи, трети за „мозъци“ и т.н. И когато, се постави под съмнение тази „предопределеност“ и разните животни (хора), са поставени в някаква друга плоскост, в която „мозъците“ са равни на „работниците“ — резултата е свинщината получена в края на фермата „и свинете станаха хора а хората — свине“ .

Доста е удобничко (за сърказъм и унищожителна критика към равенството) ако си поставен на върха на пирамидата от предопределеност и ти се иска това положение (в което, тези на върха са вечни и върховенството е наследствено) да не се променя.

Но дали е точно така — дори и в исторически план (на реалната до сега история) ?

Алегорията за СССР между Революцията и Втората световна война е наистина изключителна!!! Ала прогнозите за това, какво случва след това, са до известна степен неточни. Сталин все пак, дори и в последния си период, не е бил чак дотам самозабравил се психопат и тиранин като Наполеон. По-скоро той е един червен руски цар, който, при цялото си опиянение от властта, няма да предаде собствената си страна, тъй като е със съзнанието, че е водач на източния, евразийски геополитически лагер.

Общо взето Оруел, ми е направило впечатление, че и в „1984“ подценява геополитическия фактор в света.

За мен книгата бе ужасно скучна и елементарна.Никаква тръпка и кулминация, повърхностни диалози, по-скоро ми приличаше на зле написана приказка.Чела съм други книги на авторката, харесвали са ми, но от тази съм разочарована.

На мен книгата ми хареса. Не е типичният любовен роман, няма горещи сцени на килограм, но ми беше много интересна. Да си прозная, зачетох я, за да видя дали негативният коментар е верен и не съм съгласна с него. Заблудата идва от там, че книгата, още от корицата, оставя впечатление, че е блудкав любовен роман, а по скоро е нещо като фамилна сага, която разказва за целият живот на семейство Месингъм. Аз мисля, че не е тотална загуба на време да се прочете.

Да се прочете цялата книга си е чист мазохизъм. Не знам защо си го причиних…

Подлъгах се от високите оценки дадени преди мен.

Не харесвам хейтърските коментари, но не мога да оставя тази книга да е с рейтиг по-висок от много по стойностни според мен творби.

В топ три най-любими книги на Ремарк и в топ 10 на 20 век.

Жаждата за приключения тласка красивия и обожаван от жените пират Данте Лейтън към легендарните заливи на Западно-индийските острови, пълни с потънали съкровища. Но вместо мечтаното богатство, в мрежата му се заплита нещо друго — една замайващо красива и темпераментна русалка — Pea Доминик. Тя е отвлечена от английския дом на своите родители, но успява да се измъкне от похитителите си в едно американско пристанище. Когато се съвзема от болестта, тя се озовава очи в очи срещу най-красивия мъж, който е виждала. Закоравелият корсар също не остава безучастен. И така Pea разбира, че той е мъжът, който съдбата й е отредила за цял живот …

Прекрасна книга. Изчетох я на един дъх. По много завладяващ начин авторката представя житейския път на своите героини.

Много красиво и приятно за четене.

развеселихте ме, веселието е полезно, а смехът е здраве… Впрочем и това не е съвсем сигурно, май го четох в една книжка, а на книжките явно не може да се вярва, познавам няколко човека, които хич и не се усмихват, пък са здрави като бетон и преуспяват в този живот и имат милиони в незапорирани банки и други, които се веселяха по повод и без повод, пък без време… Та, дето викаше един, всичко е относително.

По време на командировка в Париж, харвардският професор по история на символите Робърт Лангдън е въвлечен в странна история засягаща убийството на възрастен уредник в Лувъра. Както се загатва и в заглавието на романа, тялото на Сониер е открито в Лувъра чисто голо в положение, наподобяващо известната скица на Леонардо да Винчи Витрувиански човек, заедно с криптирано съобщение, написано до трупа и пентаграм, нарисуван на стомаха му със собствената му кръв. Разгадаването на загадките се състои в откриването на скрити послания в най-известните творби на Леонардо, в това число Мона Лиза и Тайната вечеря.В търсене на ключа на загадката, Лангдън и внучката на уредника, Софи Нево, откриват, че Жак Сониер е бил член на Ордена на Сион — тайно общество, което пази тайната на Мария Магдалина

Имам предвид „позитивните“ коментари до момента. За пореден път се убеждавам, че българинът е все още по-прост, отколкото беден, след като се намират наивници, които продължават да дават пари за такива глупости. Цялата идея за „позитивното мислене“ е начин да впрегнеш каруцата пред коня :) Естествено, че хората, които са успели да направят пари изглеждат доволни и щастливи. Но колко трябва да си тъп, за да повярваш, че като се преструваш на доволен и щастлив, та чак сам да си вярваш, ще забогатееш?!?

Познавам няколко човека, които успяха почти от нищото да я докарат до там, че оценката на собствеността им в момента е 7-цифрена. И мога да ви уверя, че нито един от тях не е чел подобни книги. А ако се опитам да им я препоръчам, ще ме погледнат изумено и ще не помолят да не ги занимавам с глупости. Качествата, които им позволиха да станат милионери не са „позитивна нагласа към света“, а преди всичко алчност, скъперничество, пълна липса на скрупули, желание на всяка цена да смажеш конкуренцията и хищническа хитрост и подлост. Плюс много труд, никакво свободно време и безжалостна експлоатация на работниците им, разбира се.

Авторите на книги като тази създават творбите си по същата причина, поради която и онези, които пишат за ползата от лечебното гладуване. А именно — да приберат достатъчно пари от балъците, за да не им се налага никога повече да изпълняват собствените си съвети :)))

Страхотна книга, развлекателна и романтичва като другите части.

Слаба работа. Останах много разочарована.

Една от най-хубавите книги на Джон Гришъм, прочетох я на един дъх, препоръчвам ви я. :)

Бъдете позитивни! Виждам тук-таме негативни коментари и ми е много чудно с кое не са съгласни въпросните субекти?! Всичко е в главата ни, оттам нататък всеки си избира дали да изживее живота си по най-добрия начин или просто да съществува, плавайки по течението на случайността.

Много развлекателна книга. Прочетох я на един дъх. Сега продължавам с другите части. :)

Много добър трилър! До края ме държа в напрежение и не познах кой е убиецът :)

Книгата е уникална! Заслужава да се прочете.

Посредствена. Загуба на време е четенето на тези страници.