Читателски коментари

Книгата е писана като „огледало“ на случващото се в СССР…Нашето БКП е копирало почти дословно всяка малоумщина, която е правела КПСС, защото толкова им е стигал мозъка… Логично, след като „1984“ отразява СССР, ще отразява и БКП

Любопитно е обаче, че в момента голяма част от прийомите, описани в книгата, се прилагат в сериозен мащаб в „демократична“ Америка — следене, подслушване, медийна дезинформация, търсене на външен враг за отвличане вниманието на „пролите“ от сериозни проблеми… Като например огромния дълг на САЩ, като например канцерогенните ГМО храни… И още, и още…

И още нещо ми направи впечатление. В синопсиса " Но гордата Елизия е непреклонна и настоява той да се ожени за нея." няма много общо с действието в книгата… Не тя, а той настоява за брак. Не знам дали грешката идва от превода, но все пак е неточност.

И на мен описанията ми дойдоха в повече. Но като изключим тях, книжката бе едно приятно и увлекателно четиво.

Още не съм завършила с прочита, но не мога да избягам от усещането, че книгата е ползвана като наръчник/ръководство от нашите соцлидери. Чак до такива детайли като червените връзки. В България е преведена през 1989… Не знам дали, какво и колко е взаимствал Оруел от руснака, но булгарина определено го е приложил на практика. Жесток експеримент, но са останали все пак и неизпарени.

Прекрасно произведение , тема засягаща отношения родител — деца , актуална за всички времена .Четиво с много дълбок смисъл.

Авторът на записките се представял така: „Името ми е Христофор Колев. Роден съм на 24 юни 1915 г. в Пловдив. Баща ми беше офицер. Голямата ми мечта беше да уча авиоинженерство и понеже имах възможност, се дипломирах в Германия, когато Райхът победоносно крачеше. Завърших с отличие и ми предложиха да се включа в групата на проф. Летцер, която работеше за производителите на самолетите Me 262, Ju 52, FW 200.“

Всички страници били номерирани с молив, но първите липсвали. Запазените започвали с №42.

На лист №67 на български било записано: „На 21 февруари 1944 г. по телефона спешно ме извика проф. Летцер. Когато излязох на улицата, видях, че ме чакаше кола, в която учтиво ме поканиха да вляза. Пътувахме около 2 часа и стигнахме до летище, за което аз, макар че знаех всичко за пистите край Берлин, дори не подозирах. В тъмното се открояваше двумоторен самолет, който подгряваше двигателите. Едновременно с моята кола пристигнаха още 3, от които слязоха проф. Летцер и колегите ми Ханс Дьопфер и Хелмут Алтенбург.“

Авиоинженерът описвал: "След многото проверки накрая влязохме в голямо хале със слабо осветени стени и таван. Край дълга маса стояха наведени няколко военни. С нашето влизане те се изправиха и сред тях се открои профилът на Хитлер. След общоприетия поздрав ние се наредихме около масата, като седнахме след фюрера.

Хитлер кимна на ген. Хохмайстер, директор на завода, с когото се познавахме от предишна съвместна работа, и той нареди да се запали осветлението. Бяхме в огромен хангар. В средата на подземието видях това, за което бях подочувал, но в което никой не вярваше. Това бе тя — тайнствената чиния, стъпила на 4 крака, с малък полусферичен непрозрачен купол. По ръба мигаха жълти и червени светлини.

Генералът натисна голям червен бутон до дясната си ръка и бягането на светлините се засили, докато се образува непрекъснат и ослепително ярък светещ кръг. Куполът над хангара бавно се разтвори и миг след това апаратът чиния излетя вертикално с неописуема скорост.

На около 3000 м увисна във въздуха, после рязко полетя настрани, отново увисна неподвижно и след броени мигове пак застана мълчаливо на 4-те си уродливо тънки крака, премигвайки като на игра със светлините си. Запознаването със свръхсекретното оръжие на фюрера не е било случайно.

Авиоинженерът от Пловдив знаел, че имало нареждане за включването на проф. Летцер и колегите му в проекта по създаването на база, каквито планът „Божествен огън“ предвиждал да бъдат оборудвани на специално избрани места.

Едно от тях било на Балканите — връх Юмрукчал в България, преименуван през 1950 г. на връх Ботев. След няколко месеца подготовка групата, снабдена с най-модерна апаратура за навигация, кацнала с 4 транспортни самолета на летище Божурище.

Много приятно написана и двете гледни точки са вълнуващо представени. Лично на мен екзистенциализмът ми дойде много малко в повече, но все пак е оставен отворен въпроса. Респект за автора!

Някакси беше разводнена с прекалено подробности, не можа да ме грабне и да задържки докрай интереса ми.

д, лека корекция — персийско-таджикски поет и учен е мъдрецът Хайям.

А пък анонимната Евгения ще я посъветвам да се държи благородно според името си:

* да се информира по-добре кое е книга и кое — раздел, преди да хока и ръчка модераторите;

* да признае грешката си, а не да отклонява дискусията в лични нападки към опонентите;

* да не обижда на „глупак“ онези събеседници, когато имат мнение коренно различно от нейното по дадената тема.

аз пък бих парафразирал по този начин:

„Няма нищо по-лошо от това, някой да не хареса нечия любима книга.“

това може да стане като мото на цялата дискусия тук. Пък и на цялата секция с читателски мнения :)

Жени, докато стопля, че 2D съм аз мина време, признавам. Всъщност цифрата е номерът на коментара, а аз съм просто д. — съкратено от дурак. Радвам се, че персийско-кергизкия астролог и мистик ме е споменал и обезсмъртил, но ми стана интересно дали е включил нещо и за празноглавки като тебе, които блеят ли блеят по поетичните бонбонки с дъх на „мъдростите на живота“. Преклон !

Колко мъка и радост събрани в едно…. невероятна!

Абсолютли горджъс-както казват :)),супер увлекателно пише Мерил Сойър!

Евгенио, Евгенио!

На първо място си коригирай както отношението към екипа на Читанка, така и „корЕгирането“!

На второ място, първо чети внимателно и после коментирай! Това, че през 1985 г. съставителите сборника „Фантастика — 1“ са включили поезия на трима велики поети (Омар Хаям, Уолт Уитман и Валерий Брюсов), е израз на разкрепостените им възгледи относно фантастиката като културно явление. И не е отговорност на Читанка да ревизира издателското решение.

Освен това може да видите, „Рубаят“ няма етикет „фантастика“. Така, че по-спокойно, моля!

Много хубава Книга

Агата Кристи в пълния си блясък!

На първо място ще отбележа че творбата на Омар Хаѝям изобщо не е подходящо да се намира в раздел фантастика, недопустимо е творба която е изпълнена с мъдростта за живота да я намираме в този раздел ,моля корегираѝте .лично аз много го харесвам тоѝ е персиѝско- кергизки поет ,философ , астролог .Преклон И накрая по повод коментар- 2D поета е споменал и за такива като теб — за глупака .

Към всички, които решат да го четат, просто го прочетете, там пише и между редовете също така има прекрасно направена поредица в ютуб -Омар Хаѝям мудрости жизни ,но е на руски език

Не трябваше да чета „1984“. След нея всичко подобно в този стил просто бледнее….

Чудесна книга, вълнуваща и затрогваща, прочетох я с истинско удоволствие! Препоръчвам горещо :)

Тове е може би най-слабата книга на любимия ми писател-фантаст Артър Кларк. Повествованието е разхвърляно,а идеите мъгляви и недоразвити.

Прочетох книгата с прескачане на страници и като цяло ми беше скучна. Оценка 4 от 6.