Най — скучната книга, която съм чела.. Нямам думи! Даже на места трябваше да прехвърлям през страниците, защото не издържах на тази скука!
Мише, ще се радвам да прочета коментарите ти, ако след пет години ти остане време да прочетеш книгите отново. :)
Четох я с безинтерес. Много е скучна !
Ако книгата ви се е сторила скучна, това означава че сте подходили с грешна нагласа към нея. Когато бях ученик, аз също я „прочетох“ и дотогава може би нямаше книга, която да ме отегчи толкова. След време отново реших да й дам шанс и наистина ми хареса. В онзи момент разбрах, че книгата си е все същата, просто аз съм се променил.
Аз ви препоръчвам същото, опитайте да прочетете книгите на Алеко след десетина години. Гарантирам ви, че тогава ще откриете много повече съпричастност в себе си.
На мен също ми харесва, просто ти трябва малко въображение за да я разбереш. От тип ,,скучни" е, но пък самата история на е! Всъщност съм на 10 години, но пък чета и такива книги и ми харесват.
Извинете за граматичната грешка на второто изречение. Пиша бързо и не съм забелязал.
Не знам дали трябва да считам себе си за зубър, защото книгата ми се е сторила хубава, но според мен описанията на автора нямат равни. Който намира книгата за скучна, на него явно му липсва въоубражение. Книгата е уникална и съм напълно съгласна с gost.
Всеки писател има своите мотиви! :)
Велик писател!
Описанието на красотата и величието на Ниагарските водопади е абсолютно точно, вълнуващо и патетично!
Книгата звучи сьвременно, независимо че е писана в далечната 1894 година.
Толкова живи описания на забележителни места и хора и забавни случки е поднесъл Алеко, че всичко в пътеписа е достоверно, а чувствата са точни и най-вече български.
Надявам се, че много български читатели ще оценят по достойнство творчеството на Алеко! Защото тук чужденците вече са го оценили — в централната библиотека на Торонто (Канада) се съхраняват няколко от неговите произведения, между които и това, на бьлгарски, английски, френски и японски езици (можеби и на други)! А книгата „Бай Ганьо“ не разрешават да я взимаш за четене в кьщи. Можеш единствено там, в определена читалня да седиш и да я четеш.
Така че извинете ме моля, но моето мнение категорично е, че книгата вьобще не е скучна! Просто, наистина ако желаете, прочетете я отново след няколко години и ше видите и усетите нешата по друг начин. Приятно четене! :-)
БРАВО ЗАРЯ ЗА ПРЕКРАСНОТО ПИСАНИЕ! Алеко е най-големия писател! Няма по-прекрасен текст от този в „Бай Ганьо“. Да говорим всеки ден за „До Чикаго и назад“ — часовете няма да ни стигнат — толкова е истинско написаното, толкова достоверно, колкото изгряващото Слънце всеки ден.. Книгата трябва да се чете бавно и едновременно с размисъл, това е философска книга е не е за бързо четене.. именно затова е и толкова малка по обем — и до днес още никой не би могъл да добави повече от Алековото слово! Кураж!
съгласен
Много интересно!
Книгите на Алеко трябва да се четат след определена възраст. Несериозно е да сложиш „До Чикаго и назад“ на осмокласници или пък „Бай Ганьо“ на петокласници и да очакваш да го схванат.
Как ще разберат пет-шестнайсет годишни лапета сатирата, залегнала дълбоко и в двете произведения? Отговор — ИЗОБЩО няма да я отразят (с тук-там някои изключения), просто защото не разбират какво е окарикатурено, какво е разкритикувано и какво е оценено.
Тези две книги трябва да бъдат включени в последните класове, а не в първите гимназиални…
Както и да е — приятно четене на едно от най-интересните произведения в българската литература. :)
Абе, вие хора така си белите, къде да ги сложат тези творби в по-горните класове? Нали ще се претупа програмата. Тези книги не са за ранна възраст, това е така, но в гимназиите гледат да захванат най-лесната тема относно тях,която да е разбираема за тях . Пък после в късни години ще се върнат на тези книги сами.
За седми клас съм. От Константинов имам да чета „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“. Бях подходила негативно и към двете произведения, защото бях на мнението, че няма да ги разбера (както беше станало и с „Лолита“ на Набоков). Ами, не. Харесаха ми.
„До Чикаго и назад“ е невероятно произведение. Да, няма почти никакво действие, защото това е пътепис — само описание и нищо повече. А аз обичам да разбирам какво става и чрез постъпките, а не само чрез думи. Но изобщо не е скучно, въпреки словесните отклонения на моменти (като онова за бабата при Ниагара). Дава ти представа за онази Америка тогава. За Америка през 19-ти век.
Аз съм в 7.клас.Чела съ книгата в 5, 6 и седми клас.Обичам пътеписи, но този никак не ми хареса.И след 20 години да го прочета това произведение отново няма да ми хареса!!! :)
Дращенията в 1 л. ед. ч. на някоя парцалеса, чийто блог четеш, не са пътеписи, уважаема.
Няма как да е вярно, че харесваш пътеписи, ако „До Чикаго и назад“ не ти харесва. Харесваш нещо друго… не се сещам какво. Но не пътеписи.
Може би путеписи.
Истинският джентълмен никога няма да каже на една дама: „Тъпа п**ка си беше и такава си остана след 20 години!“. Той ще се изрази по-деликатно: „Времето няма власт над Вашия разум!“ :)
Поклон :)
Произведението съм го чел преди 60 г. Прочетох го и сега, провокиран от някои мнения на читателите в този форум. Както преди, така и сега много ми хареса. Авторът има око за природните красоти, постиженията на новия свят и особено за социалното неравенство, включително и невероятната корупция в „новите земи“.
Сега ще бъда в седми клас и ми дадоха да чета „До Чикаго и назад“. Преди да започна да чета мислех, че ще бъде много интересно, но всъщност се оказа пълен обрат. Вече нямам никакъв интерес дори не искам да го допрочитам. И съм напълно обедена, че този безинтерес идва от неразбирането на самия пътепис, може би защото не е за нашата възраст. Надявам се след време да го разбера!
Наблегнете на образованието си млада госпожице. Кратък коментар сте дали, но за сметка на това — пълен с правописни грешки. И произведението няма как да се хареса на днешните седмокласници, за съжаление.
Е, има една грешка, стига сега! Случва се!
Една грешка само? Толкова сте и вие грамотен.
Чела съм пътеписа в училище и не помнех кой знае колко. Реших да го прочета отново, защото живея в Америка и съм била на Ниагарския водопад. По-точно описание на българина пътуващ в Америка не може и да бъде. Страхотно добре е описано всичко. Америка не се е променила много. Българския манталитет също. Много съм впечатлена от книгата. След като прочетох някои от мненията по-горе, напълно разбирам защо им е било скучно. Мисля, че всеки трябва да препрочете авторите от училище. С друго око ще ги видите.
Радвам се да видя коментар от човек с опит, но съжалявам, че българският манталитет не е станал по-добър.
Както всяко питие е за един или за друг вкус, така и литературата.
Щом ви е скучна, според хора, вкусът ви не е достатъчно добър.
Интересен пътепис, който стряска със злободневието си.
Все пак, определено това се дължи на гения на Щастливеца и умението му да вижда в сегашното и бъдещето.
Чел съм я като ученик, но чак сега можах да оценя напълно творбата и да и се насладя.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.