Читателски коментари (за „Малкият принц “ от Антоан дьо Сент-Екзюпери)

Така е всеки има вкус. Нека да има такива които я харесват и такива които не я харесват. Но е грозно, едва ли не да се оплюва и самия автор. С какво вие драги, „критици“ сте по-възвишени от автора. че да критикувате самия него като личност? Произведението го оставяме настрана! Типично по български се оплюва всичко! Да всеки мисли по различен начин, така е устроен човекът. Но написаното в предния коментар… — "това, че не е част от стадото не го прави „беден духовно“ " Това изказване е не на място. Или както се казва — „ни в клин ни в ръкав“! Изразът „Част от стадото“ е уместно да се използва когато става въпрос за нещо отрицателно (просташко ако щете), което е масово и е извън всякакви етични, и разумни граници най-вече. Но тук става въпрос, за ЛИТЕРАТУРА. Ценителите на изкуствата в случая — литературата,приемаме това, че някой на харесва дадено произведение.Но да съдите и отричате автора като личност е наистина повърхностно. Начина по който е „изпълнен“, замисъла на книгата е точен. Както Вие rukako се изразихте, че сме устроени да мислим по различен начин. Това е и причината някой да могат а други не да четат между редовете! И още нещо. Има случаи (като този). в които не е нужно да познаваш даден човек за да коментираш „ценностната му система“. Общуването между нас хората, като „разумни същества“, и най вече набора от думи с който си служим — са явен белег за дадена ценностна система Независимо дали говорим, за писмено или словесно общуване. Така че няма нищо „смешно“ rukako, в това да коментираш дадена „ценностна система“. без да познаваш човека от среща. Има качество, наречено „проницателност“ и малко са хората които го притежават, но и са малко тези които го притежават, но не знаят (или не са сигурни) как да го използват. И понеже явно, се наблюдава някакъв вид спекулация, с броя на книгите. Добре, ограничаваме бройката на 1 книга! Но остава нещо — остава това че си личи кога, някой е прочел и ЕДНА СТОЙНОСТНА книга!