Читателски коментари

Поредицата е много интересна. Излиза от клишето любовен роман с фантастични елементи.

Много увлекателна история, но само да НЕ беше написана в първо лице, ед. число!!! Едва я изчетох! Мисля, че автори, които пишат по този начин са лишени от въображение и ощетяват читателя.Много е досадно да се четат „глави“ на роман, където в първа глава, аз, например, разказвам какво мисля и виждам, а във втора глава — другият герой разказва същото, но с негови думи… Когато се разказва история от първо лице се губят второстепенните образи и това „осакатява“ цялата книга. А в тази книга има няколко много добри второстепенни герои, но „не им дадоха думата“ , за жалост. И се получава едно повтаряне и „дъвкане“ на случки и събития…. не ти е работа! Иначе историята е супер, но е много натоварваща откъм подробности и повторения. Тази история щеше да бъде ТОП роман, ако беше написана сбито в трето лице. Вероятно ще се получи и в една книга, а не три…Сиреч — разказвача, автора, да разказва, какво е направил, или казал ТОЙ, ТЯ, и всички останали. Но знам ли, може и да им плащат на брой листи.

Прекрасна!

Аз лично съм живял общо над 25 години в Германия.

За това мога да кажа, че авторката някои неща ги е видяла, някои ги е разбрала, а за други и хал хабер си няма!

Става ясно, че е хукнала за чужда държава, без да се информира за културата и начина на живот и след това е учудена, че не е каквото тя си е мислела. А пък как за 7 години не е успяла да научи езика, въобще няма какво да се коментира. Това е под всякаква критика! Тя един вид се е самоосъдила да бъде вечния чужденец и после се оплаква, че едва ли не я третират като втора ръка човек.

И най-смешното, е че не става ясно в Любек харесва ли и, не и ли харесва? Ще излезе, че само там мъжът и може да си намери работа в цяла Германия.

А да се оплакваш от климата в държава като Германия е супер смешно! Премести се във Фрайбург или в Розенхайм като не ти понася Севера! Или в Констанц.

Обобщено, тази книга е изповедта на едни глупави решения, довели до глупави последствия на човек, който няма и минимална воля да промени неща, които реално не костват никакви усилия да бъдат променени.

Като цяло, не си заслужава прочита, освен ако по начало нямате интерес към Германия и всякакви мнения отностно Германия.

Колко неграмотен трябва да си , за да преведеш така заглавието на книгата или да го използваш по тоя начин при оформлението на корицата ?

Прекрасна книга, препоръчвам я горещо!

Първата книга е супер — обрисувано е постапокалиптично бъдеще; Джан излиза от малкото си село и опознава света; нейн наставник към необятното е един психар — мутант — Майлоу.

За съжаление автора е трябвало да спре дотам, втората книга е силно отстъпление спрямо първата. Просто има твърде много излишни линии — една на Робин/Рин, втора на Майлоу, трета дука, Андреа и пр. , а в следващата книга се появяват още един Майлоу и отделно лииня на Жан Пол и още една линия на Езерния град. За мен беше безсмислено да създават линия на дука и Андреа, които накрая на книгата са убити, само и само за да покажат Рин.

В този смисъл, намирал че Джон Броснан е трябвало да напише само една книга.

До един момент книгата много ми харесваше, но после главната героиня започва, както е споменато по-горе, много да дразни с глупостта си. Обаче много харесах главния герой, който през цялото време, макар в началото да искаше отмъщение, се държеше с нея внимателно и се стараеше да я предпази (а тя на всяка крачка се опитваше да го спъне, застрашавайки живота си с глупостта си).

Теория: Смятам, че би било интересно, ако въпросната героиня играеше ролята на бивша, а друга героиня трябваше да излекува героя от недоверието му в жените (Това е често срещан сюжет, но в случая ми се струва подходящ).

Иначе препоръчвам „Пламък“ и „Жената на разбойника“ на същата авторка.

Не книгата не е скучна изобщо !

Не мисля така всички книги на Агата Кристи са много яки и не са скучни !

Книгата е чудесна, но, за съжаление, т.нар. „превод“ на Катя Перчинкова има твърде малко общо с оригиналния текст :( Още в първия абзац се натъквам на пропуснати подчинени изречения, променящи целия смисъл:

На брега на река Темза, на пет километра от центъра на Оксфорд, където колежи като „Джордан“, „Гейбриъл“ и „Балиол“ организираха състезанията си по гребане…

вместо правилното

На брега на река Темза, на пет километра срещу течението от центъра на Оксфорд, далеч от оживения участък на реката, където „Джордан“, „Гейбриъл“ и „Балиол“ и още две дузини известни колежи организираха състезанията си по гребане…

Малкълм не учи в основно училище „Ълвъркоут“, а в ълвъркоутското начално училище (бележка под линия пояснява, че Ълвъркоут е село на брега на Темза, намиращо се приблизително на 5 километра северо-западно от центъра на Оксфорд и северно от Порт Медоу). Името на лодката „Красивата дивачка“ е изписано на френски — „La Belle Sauvage“ и познатият многознайко променя само една буква — „v“ на „s“, превръщайки го в „Красивата наденичка“, а не в „Красивата токачка“. Думите, с които Алис дразни Малкълм, не са:

- Как се казва гаджето ти, Малкълм? Нали си имаш гадже? С кого излиза снощи? Целуна ли я вече? Целувал си се, нали?

а

- Как се казва гаджето ти, Малкълм? Какво значи „нямам гадже“? А с кого се разхожда снощи? Целуна ли я вече? Ти какво, никога ли не си се целувал?

Да не говорим, че липсва посвещението от автора — „Посвещава се на Джуд“. А епиграфът е от произведението на Луис Макнийс „Сняг“ и правилният му превод не е:

Светът е невъобразимо побъркан, непоправимо противоречив…

а

Светът е побъркан, още по-побъркан, отколкото си мислим.

Непоправимо пъстър…

Ако английският ви е достатъчно добър — прочетете романа в оригинал. Ако не — има прекрасен превод на руски с подробни бележки под линия от Анна Иосифовна Блейз и Алексей Г. Осипов. Но, при всички положения, стойте далеч от този орязан преразказ.

Интересна за тези,които се интересуват от история.

Интересен замисъл, има забавни диалози и до там. Не ми хареса, загубих си времето. Бисексуалният дявол ми дойде в повече с неговите гейски изпълнения. Краят не ми допадна, това убийство беше излишно.

Не си падам много по-такъв жанр,/по-скоро дъщеря ми е любителка на такива книги/,но " Братството на черния кинжал „нашумя много и като любител на хубавата книга «го захапах»“докато не се зарових да търся в чуждестранните сайтове-библиотеки другите не публикувани в Читанка останали книги на поредицата. Стигнах до 19 — тата.. И тъй като ми хареса стила на авторката изнамерих, и други нейни поредици ,и самостоятелни книги. Но ,да ви кажа честно най ме завладя трилогията „Кралете на бърбъна“.За два дни прочетох трите книги , а като че ли не ми се искаше да свършват.

Ами няма нищо за разбиране — за всяка публика си има и автори :)

Така и не успях да си отговоря каква е тази невероятна любов на англоговорящите авторки към харемите и мюсюлманството??! Тези каки са наистина побъркани, ако си мечтаят животът им да се заключава в ядене на локум, обезкосмяване и чакане да ги повикат в кревата. Аа, да, и в заладяваща игра на гоненица под надзора на евнусите….

Положителните коментари ме подведоха да прочета тази книга.

Героят на Джеймс ми беше антипатичен от самото начало. Червените му флагове са повече от зелените. Към финала авторката се е опитала да го докара като „добрия“ в историята. Но характерът му за мен си остава противен. :(

Селин е противоречив персонаж. Хареса ми социалната й дейност, но не успя да ме обвърже, нямаше я връзката герой — читател. Също антипатична на моменти. :(

Образите на злодейте бяха по-добре обработени и вълнуващи.

Главите бяха прекалено дълги и четенето им се превърна в досада.

Отне ми два дни, за да я завърша, защото бързах да се отърва от нея. Но и исках да разбера финала.

Сюжетните линии са лесно проследими.

Еротичничните сцени бяха досадни понякога и ги четох отгоре-отгоре.

Изразяването на авторката ми се стори клиширано (може би зависи и от жанра).

Не бих препоръчала на никого тази книга. Оценявам я с тройка.

Историята е невероятна. В нея има всичко — хора със странни способности, любов (къде без нея), дори завършек който не е типичният блудкав хепиенд.

Да, книгата е типична героично фентъзи и какво от това?

Другите 2 книги са не по-малко интересни. С една уговорка — 2 книга е нещо като прелюдия, за събитията преди 1 книга. Може да се чете и след трета книга, и преди нея. Реално трета книаг е продължението на 1 книга, с уговорката че във втора има някои препратки към трета.

Бих проявил разбиране, ако всички написани по-горе негативни мнения (или, както е модерно сега да се казва, „хейт“) се отнасяха примерно за „Одисей“ на Джеймс Джойс или някое друго произведение, написано в стил „поток на съзнанието“ (т.е. напълно лишено от сюжетна линия, фабула и какъвто и да е смисъл, авторът просто изпълнява в епистоларна форма тест по метода на свободните асоциации). С две ръце бих ги подкрепил, ако се отнасяха за кой да е роман на Маргарет Атууд, Виктор Пелевин или кой да е друг постмодернист.

Но наистина не разбирам как може някой да не харесва „Вълшебната планина“. Това е един толкова лек и приятен роман! Една релаксираща „шътокуа“ (както би казал Робърт Пърсиг), която води читателя стъпка по стъпка, с типично немски педантизъм и викторианска деликатност, по стръмните пътеки (които обаче награждават търпеливия катерач с невероятни гледки), прокарани от търсачите на смисъла на живота, вселената и всичко останало ;) Мисля, че конкретното произведение е една прекрасна „игра на стъклени перли“, доставяща в еднаква степен както интелектуално, така и естетическо удоволствие.

Според мен се изисква особена форма на талант, за да пишеш нечетимо. Този тип талант Ман, очевидно, е притежавал в изобилие. Но е твърде възможно това да е необходимо условие, за да те обявят за класик.