Първата книга е супер — обрисувано е постапокалиптично бъдеще; Джан излиза от малкото си село и опознава света; нейн наставник към необятното е един психар — мутант — Майлоу.
За съжаление автора е трябвало да спре дотам, втората книга е силно отстъпление спрямо първата. Просто има твърде много излишни линии — една на Робин/Рин, втора на Майлоу, трета дука, Андреа и пр. , а в следващата книга се появяват още един Майлоу и отделно лииня на Жан Пол и още една линия на Езерния град. За мен беше безсмислено да създават линия на дука и Андреа, които накрая на книгата са убити, само и само за да покажат Рин.
В този смисъл, намирал че Джон Броснан е трябвало да напише само една книга.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.