Читателски коментари

Поредицата е доста интересна. Очаквах да ме дразни с прекален феминизъм и хомоеротика, но нищо не прекрачва границите на добрия вкус.

много ми хареса. макар че е ясно кой е лошият още отначало, сюжета върви доста интересно!

Толкова беше трудно да се" добера,"до този коментар ,..,то да те е страх да споделиш нещо "..…….

Нортмен, благодаря за линковете! И извинете, ако изписвам потребителското Ви име неправилно.

В коментар, следващ един от Вашите, мернах „соросоидни източници“; спрях да чета нататък. Няма смисъл…

Относно нелицеприятните от днешна гледна точка практики на смятаните за развити демокрации: както сам авторът (на друг коментар) Янко пише, те са от ВСВ, след нападението над Пърл Харбър, с което Япония обявява война на САЩ. Категорично не може да се сравняват с лагерите на тоталитарните режими комунизъм и нацизъм — нито по произход, нито по цели, нито по мащаби, нито по методи. Основната цел на лагерите на тоталитарните режими е унищожението на личността — физически, психически, всякак. Пълна дехуманизация; на нея дължим термина, който малцина осъзнават: „престъпление срещу човечеството“. Смятам, че точно този стремеж към тотално анихилиране е описан по гениален художествен начин в „Архипелаг Гулаг“. Защото унищожението на личността не се обхваща от статистики. И все пак статистиките са еднозначни: десетки милиони са убити в лагери като „Аушвиц“ или „Колима“. От друга страна, колко са милионите, убити в американските лагери за изолиране на предполагаемо враждебно население по време на ВСВ? Доколото знам, няма стотици хиляди, даже няма десетки хиляди, но това сигурно е замъгление, оркестрирано от „соросоидите“… :)

Къде са тук любителите американци, които и

Страхотна книга. Препоръчвам.

Тази книга ми хареса най-много от поредицата за детектива в оставка.

Силно препоръчвам. Много ми хареса.

Не ми хареса.

Много тъмна книга. Препоръчвам!

Страхотна. Много ми хареса.

Хубава е книгата. Не мога да сложа отлична оценка, но въпреки това е добра за четене.

Все едно слушам свои думи.

книгата ми хареса повече от първата. до края се чудех защо е всичко. не ми хареса обаче как свърши. някак отрязано. те събират ли се или не не става ясно. мислех даже че трябва да има трета книга, но няма.

историята е добра и интересна, но книгата е много разтеглена. има едни дълги описания които са напълно излишни. иначе не е лоша. края малко ме изненада.

Много добра книга за любовта!

Това не е ръководство за 18-годишни, но показва дълбочината на преживяванията им. В този смисъл в известна степен е ръководство за родители — да разберат, че няколко целувки често водят до „леката усмивка на най-сетне догонена нимфа“ и че в това няма нещо страшно. Нещо повече — те са необходими на човека, дори на подрастващите, както въздуха и хляба, както морето и слънцето.

Всеки може да извлече поуки от тази книга, а някои — дори да намерят себе си. „Мед ми капеше на сарцето“ докато я четях. Чете се за няколко часа, а ти държи топло за цял живот. Неслучайно е книга на 1955 година…..

За любовта и отношенията между хората тази книга е нещо като Менделеевата таблица за химията — дори и да не знаеш името на елемента, знаеш, че той съществува. Това е една странно хубава книга, която с магнетизма си не ти позволява дори да се изпикаеш — не можеш да се откъснеш от нея. Сесил с нещо напомня на Кейт от „На изток от рая“ на Стайнбек. Вероятно не съм чел достатъчно, но тази книга ме развълнува по начин както никоя друга досега. Това е книга, която не те кара да се мъчиш да разбереш какво е искал да каже авторът от което ти става още по-интересно да разбереш какво е искал да каже авторът, но дори и малкото, което разбираш е достатъчно да разбереш, че не всичко е загубено, когато всичко е загубено — въпрос на гледна точка. И друго — подбирайте си приятелите, особено тези които допускате до и в себе си, за да няма катаклизми. Но това е животът, нечий живот, който ние като воайори наблюдаваме, без да имаме възможност да си го позволим и без да имаме желание да го изживяваме по този или подобен начин когато можем да си го позволим. Тема за размисъл…..

Многопластово произведение, като всеки пласт има много измерения. Може би отдалечеността от времето на събитията на моменти го прави малко трудно „смилаемо“ за мен. Четох с увлечение за съдбите и мотивацията на хората от онези времена като опитвах да се поставя на тяхно място, във всяка една роля. Това повествование не може да те остави безразличен. То кара всеки един от нас да се замисли, да преценява мислите си, постъпките си. Не е лесно да си импулсивен, макар и честен, защото можеш да нараниш хората около себе си. Изгонването от рая има причини, но изгоненият не може да ги разбере, във всеки случай не и преди изгонването. Терзанията на изгонения и на изгонващия го се преплитат с китайското учение за ин — ян, с дилемата „да бъдеш или да не бъдеш“, с притчата за Каин и Авел. Образите в романа са резки, като издялани от твърд материал — по-скоро камък, а не дърво. Драматизмът в тях се загатва още в самото начало, когато е казано, че се раждат хора не само с телесни, но и с духовни дефекти и уродства. Не случайно е засегната и темата за отношенията деца — родители без това да е подчертавано демонстративно, кара те да се замислиш. Общо взето ми е мъчно за всеки един от образите в книгата. Няма явна поука от книгата, но усещането за научено остава. Това е книга, която не може да бъде възприета от първо четене — ще се наложи препрочитане след време. Не случайно книгата е била хит през 1953 година.

много хубава книга. цялата поредица е интересна

книгата е интересна, но някакси очаквах книгата за Медина да е трета в поредицата

книгата е хубава ама незнам как така се влюбват за 3 дни