Това не е ръководство за 18-годишни, но показва дълбочината на преживяванията им. В този смисъл в известна степен е ръководство за родители — да разберат, че няколко целувки често водят до „леката усмивка на най-сетне догонена нимфа“ и че в това няма нещо страшно. Нещо повече — те са необходими на човека, дори на подрастващите, както въздуха и хляба, както морето и слънцето.
Всеки може да извлече поуки от тази книга, а някои — дори да намерят себе си. „Мед ми капеше на сарцето“ докато я четях. Чете се за няколко часа, а ти държи топло за цял живот. Неслучайно е книга на 1955 година…..
За любовта и отношенията между хората тази книга е нещо като Менделеевата таблица за химията — дори и да не знаеш името на елемента, знаеш, че той съществува. Това е една странно хубава книга, която с магнетизма си не ти позволява дори да се изпикаеш — не можеш да се откъснеш от нея. Сесил с нещо напомня на Кейт от „На изток от рая“ на Стайнбек. Вероятно не съм чел достатъчно, но тази книга ме развълнува по начин както никоя друга досега. Това е книга, която не те кара да се мъчиш да разбереш какво е искал да каже авторът от което ти става още по-интересно да разбереш какво е искал да каже авторът, но дори и малкото, което разбираш е достатъчно да разбереш, че не всичко е загубено, когато всичко е загубено — въпрос на гледна точка. И друго — подбирайте си приятелите, особено тези които допускате до и в себе си, за да няма катаклизми. Но това е животът, нечий живот, който ние като воайори наблюдаваме, без да имаме възможност да си го позволим и без да имаме желание да го изживяваме по този или подобен начин когато можем да си го позволим. Тема за размисъл…..
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.