Бягство от Мери Хигинс Кларк
не е лоша книгата. развлекателна е и става за убиване на времето. краят ми хареса. не го очаквах съвсем
Островът на ранените души от Нора Робъртс
книгата е интересна. проследява живота на доста хора в дълъг период от време. за съжаление не се случва нищо неочаквано, но става за убиване на времето
Задната врата на съдбата от Агата Кристи
Страхотна книга! Една от любимите ми на Кристи. Чете се лесно и приятно, не е напрягаща, Томи и Тапънс са чудесни както винаги. Жалко само, че няма повече книги с тях.
Съдбовен път от Кристин Хана
Книгата е невероятна ! За истинската любов, тази в едно семейство и между хората въобще. И да си кажа, скоро не бях плакала толкова над книга. В никакъв случай не е типичния любовен роман. Бих я препоръчала
Дългият изгрев на Ена от Евгений Гуляковски
Велика книга! С нея израстнах.
Райско гнездо от Карън Робърдс
Появяването на духове взе да става много досадно. Като изключим въпросните свръхестествени посетители книгата става за четене
Порочни удоволствия от Мегън Марч
Голям смях. Главният герой спретва набързо багажа, за да отиде да търси съпругата си, която го е напуснала с бележка за сбогом, обаче не забравя да вземе за всеки случай аналния разширител и лубриканта, вещи от първа необходимост, както се подразбира.
Тайната на забранената книга от Карън Мари Монинг
Ти продължаваш да ме удивяваш :) Само като видя подзаглавието „книга за любов без предразсъдъци“ (или ако си погледнал снимката на авторката) би трябвало веднага да разбереш, че става въпрос за „розов роман“ (или да си го кажем направо — софт порно), омешано с малко крими и фентъзи елементи за цвят. [...]
Има фентъзи, което те грабва и забравяш да дишаш. А има и такова (като тази „творба“), което те кара да си зададеш въпроса: кой е лудия? Подобен ученически стил на писане не е за мен. Будят искрено недоумение хвалебствените коментари.
Музиката на тишината от Патрик Ротфус
Ротфус ни подава залъгалка. Да, старателно обмислена, но все пак е залъгалка. Много изостава по сравнение с предишните книги.
Страхът на мъдреца от Патрик Ротфус
Завладяваща поредица. Светът на Ротфус е майсторски представен, колоритен, многостранен. Прелива във всички цветове, въпреки надвисналия мрак. След Урсула Ле Гуин не ми беше попадала подобна творба. Жалко, че автора не издаде обещаното продължение.
Убийства в Шведската академия от Мартин Олчак
Книгата, така да се каже, върви с баничка ;) Нелепа история с абсурдна мотивация на героите и чисти глупости от техническа гледна точка. Например RFID чипове, които престъпникът може да засича от десетки и стотици километри, обаче най-добрите правителствени служби за охрана не могат да ги засекат при основен преглед на бъдещата жертва. А глупости като тази, че цевта на карабина от висок клас трябвало да се почиства всяка седмица, за да не корозира, дори ми е неудобно да коментирам…
Интимно от Джудит Майкъл
Извинявай, но коментарите ти ми напомнят вица за стария морски вълк и внучето му:
Младо моряче ще тръгва на първото си плаване. Дядо му, стар морски вълк, го поучава:
— Две неща са най-важни за един моряк: хапчета против повръщане на кораба и презервативи, когато акостирате на пристанище.
Отива момчето в аптеката, купува си пет хапчета против повръщане и пет презерватива и ги показва на дядо си.
— До никъде няма да ти стигнат, повече трябват! — отговаря дядото.
Момчето пак отива в аптеката и си купува 20 хапчета против повръщане и 20 презерватива.
— Пак са малко! — отсича дядо му.
Момчето отива за трети път в аптеката и заявява:
— Дайте ми сто хапчета против повръщане и сто презерватива!
Аптекарката, възрастна добронамерена жена, поклаща глава и отговаря:
— Моето момче, не искам да ти се бъркам, но все пак ми е любопитно: като ти се повдига от нея, защото продължаваш да я чукаш?
Та и ти така — като не ти харесват тези бози, защо продължаваш да ги четеш? Аз само като видя обложката с поредния назобен с анаболи пе… (така де, лице с алтернативна сексуална ориентация) и прескачам автора.
Какъв мал-шанс! Да попадна на толкова посредствено писание. Сюжетната линия е като къщичка от Лего, но натрупана с толкова много хартиени детайли, че прилича повече на пакет, готов за изхвърляне в боклука. И всичкото това е напарфюмирано с одеколон Тройной. С голям зор и прелистване проследих развитието на невменяемостта на автора.
Бар „Петлите“ от Джон Гришам
не ми хареса не я прочетох
Слепият херцог от Теса Деър
Инфантилно и блудкаво. Ако се махнат сексуалните сцени, тогава ще се получи мишмаш от Рапунцел и Доблестният рицар, т.е. приказка за подрастващи. А сега е тюрлю-гювеч, гарниран с грозде, горчица и чили. Шефе, сипи на автора една боза!
Страст от Луиз Бегшоу
книгата е много интересно приключение. хареса ми края
Завинаги заедно от Саманта Дей
Определено Саманта е от хората които може да опишат с думи всичко. Но беше скучно. Скучен мини роман. Нямаше описания на сексуалните сцени. Нищо. Ужас. Загубих си час и половина. Бих погледнала друг роман. Но моя нов любовен роман ще бъде доста по-хубав и със доста секс. Така че очаквайте го.
През онази нощ от Джули Джеймс
Михаил Задорнов е прав: „Ну, тупые!“
И авторът го доказва напълно в писанията си: първите две глави са посветени на запознаването на читателя с „високо-инелектуалните“ реплики и поведение на американците. Следващата е посветена на разширен преразказ на събития от предишната книга. Не считам за необходимо да допълвам с примери — творбата не струва пукната пара.
Нещо като любов от Джули Джеймс
Първата книга от серията е по-добра. Тук нещата са направо плачевни. Авторът явно счита всички читатели за идиоти. Агент от ФБР, за когото супер-частна детективска фирма не може да открие информация, бива проследен от бившето му гадже? Аферим на това гадже! Слага в малкия си джоб самото ФБР. Но това не е нищо. Като по поръчка, агентът от частната фирма дочува разговора на бившето гадже и разбира кого следи…
Да не анализираме текстове като: „… човек не носи черен официален панталон и розови ботуши «Ъгс» на среща с ФБР.“ Подобни писания, както и неудачните винарски/сомелиерски пасажи в романа будят единствено съжаление.
Читателски коментари