Читателски коментари (за „Добър ден, тъга “ от Франсоаз Саган)

И днес стилът й = „тупеж на сърцето“ е жив за почитателите й !

„…вкуса на тези запъхтени, несръчни целувки, туптежа на сърцето му до моето, в съзвучие с прибоя… Един, два, три, четири удара на сърцето, после тихото прошумоляване на вълната по пясъка… едно, две, три… едно: той си поемаше дъх, целувката му ставаше по-насочена, по-напориста и вече не чувах морето, а само буйните, бързи тласъци на собствената си кръв…“

Изключително приятно четиво, написана интелигентно и оригинално.Единственият й недостатък е, че свърши прекалено бързо !

Книжлето е писано през 1953 от 18 годишно момиче. И колкото да е клише с всичките му салтанати като почивка във вила до морето, момче с платноходка, развод и сватба, пансион за девойки, изкуствени диалози пълни с напомпани философии и още нещо, можем да сме благосклонни. Иначе като език е добре, все пак 18 годишна. Абе книга за жени, става ако затвориш очите.

Това не е ръководство за 18-годишни, но показва дълбочината на преживяванията им. В този смисъл в известна степен е ръководство за родители — да разберат, че няколко целувки често водят до „леката усмивка на най-сетне догонена нимфа“ и че в това няма нещо страшно. Нещо повече — те са необходими на човека, дори на подрастващите, както въздуха и хляба, както морето и слънцето.

Всеки може да извлече поуки от тази книга, а някои — дори да намерят себе си. „Мед ми капеше на сарцето“ докато я четях. Чете се за няколко часа, а ти държи топло за цял живот. Неслучайно е книга на 1955 година…..

За любовта и отношенията между хората тази книга е нещо като Менделеевата таблица за химията — дори и да не знаеш името на елемента, знаеш, че той съществува. Това е една странно хубава книга, която с магнетизма си не ти позволява дори да се изпикаеш — не можеш да се откъснеш от нея. Сесил с нещо напомня на Кейт от „На изток от рая“ на Стайнбек. Вероятно не съм чел достатъчно, но тази книга ме развълнува по начин както никоя друга досега. Това е книга, която не те кара да се мъчиш да разбереш какво е искал да каже авторът от което ти става още по-интересно да разбереш какво е искал да каже авторът, но дори и малкото, което разбираш е достатъчно да разбереш, че не всичко е загубено, когато всичко е загубено — въпрос на гледна точка. И друго — подбирайте си приятелите, особено тези които допускате до и в себе си, за да няма катаклизми. Но това е животът, нечий живот, който ние като воайори наблюдаваме, без да имаме възможност да си го позволим и без да имаме желание да го изживяваме по този или подобен начин когато можем да си го позволим. Тема за размисъл…..