Многопластово произведение, като всеки пласт има много измерения. Може би отдалечеността от времето на събитията на моменти го прави малко трудно „смилаемо“ за мен. Четох с увлечение за съдбите и мотивацията на хората от онези времена като опитвах да се поставя на тяхно място, във всяка една роля. Това повествование не може да те остави безразличен. То кара всеки един от нас да се замисли, да преценява мислите си, постъпките си. Не е лесно да си импулсивен, макар и честен, защото можеш да нараниш хората около себе си. Изгонването от рая има причини, но изгоненият не може да ги разбере, във всеки случай не и преди изгонването. Терзанията на изгонения и на изгонващия го се преплитат с китайското учение за ин — ян, с дилемата „да бъдеш или да не бъдеш“, с притчата за Каин и Авел. Образите в романа са резки, като издялани от твърд материал — по-скоро камък, а не дърво. Драматизмът в тях се загатва още в самото начало, когато е казано, че се раждат хора не само с телесни, но и с духовни дефекти и уродства. Не случайно е засегната и темата за отношенията деца — родители без това да е подчертавано демонстративно, кара те да се замислиш. Общо взето ми е мъчно за всеки един от образите в книгата. Няма явна поука от книгата, но усещането за научено остава. Това е книга, която не може да бъде възприета от първо четене — ще се наложи препрочитане след време. Не случайно книгата е била хит през 1953 година.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.