Читателски коментари (за „Одисей “ от Джеймс Джойс)

По принцип съм негативно настроен към много хвалените произведения и разни там фаворити в ТОП класации и пр., но това тук не е просто книга, а цяла вселена и наистина си заслужава всички лаври, че и отгоре. Помня, че като си я купих на времето и нямах търпение да чета още и още — така ме беше обсебил Джойс. И после като я затворих все едно някаква дупка се образува в мен. И пак я подхванах.

Ето едно великолепно есе върху книгата: http://mediatimesreview.com/february05/joyce.php

д., зависи кой прави класациите:) …

Признавам, че „Одисей“ ме чака в библиотеката ми да израсна още като читател, но не съм се отказала. Има надежда за мен, защото прочетох по същия начин, по който ти си чел „Одисей“, „Врява и безумство“ на Фокнър, също определян като нелесен роман:).

Благодаря за линка към есето. (Дано не изпадна в настроението на оня приятел, споменат под черта, но и аз съм чела критика за Джойс и конктретно за „Одисей“, уж като подготвителен етап преди същинската среща с произведението, та дано не се откажа) :)

Много тежка и трудна книга, в нелек за четене жанр, с огромно количество странична информация, допълнителен проблем ми беше неприятният главен герой. Препоръчвам да се въоръжите с търпение. Колкото до предния коментар, теорията за сифилиса на Джойс е по-скоро феминистка измишльотина, отколкото доказан факт, а някои хора, колкото и да четат, си остават прости.