Читателски коментари (за „Архипелаг ГУЛАГ “ от Александър Солженицин)

Най великата книга за тези времена.

Добра е, но чак пък най-велика…

проблема е че тука има само 1-и том. от всичко 5 или 6 (не помня колко бяха точно). не ми било зле и другите да се появят… иначе книгата си е яка, много по-добра повечето хоррор дето съм прелиствал, а и има допълнително предимство — претендира, че разкразва за истински факти и събития …

съжалявам, но томовете са два и винаги са били два — на български

няма съмнение, че това е една от най- великите книги писани изобщо някога. А колкото до хоръра, понякога живота може да предложи такива ужаси , каквито не биха се птисънили и на най- извратения холивудски сценарист.

а за московска 5 — нашта любрянка има ли книги….

Четох книгата когато бях на 26 години и когато случилите се събития в книгата станаха достояние на целия свят. Бях поразена!!! Книгата е ВЕЛИКА, не само защото описва истински събития и хора /близо 20 –30 милиона са били в тези лагери/а и за смелостта на автора да каже истината за това време. Дали има някой, който е толкова смел, че да опише истината за сегашните събития в нашата страна, без да се страхува за живота си и този на близките си?

15.08.2008 Книгата заедно със „Задочни репортажи“на Георги Марков трябва бъдат настолни за всеки българин.

Поздрави за книгата , кога ще се качи втори том , извинявам се за наглия въпрос ?

Книгата на Солженицин, както й доста други книги, в които са застъпени съвсем реални лица и събития за едно такова разломно време са уникални, както " Спускане в ада" и " Ленинградската блокада", и др… Жалко,че малко хора четат, още по-малко изобщо искат да научат, а малцина уважават или изобщо им пука за това,(което е било) което показва, че човешкият дух и сила са нещо велико и всемогъщо, дори в неймоверно-трудни житейски премеждия…"

Тази книга е потресаваща! За всичко това трябва да се говори. Да се говори много и непрекъснато. За съжаление, злото, причинено на милиони хора не се изчерпва само с ужасите на хитлеристките концлагери. Много преди тях и много след тях са съществували тези месомелчки, в които една държава унищожава собствия си народ. В някои моменти съзнанието и разумът ми отказваха да приемат, че всичко това е реалност, че е дело на човешки същества и че се е случило във века, в който съм родена.

Разбира се, книгата е невероятна, просто без коментар. Но въпреки, че изпитвах леко неудобство, че я чета безплатно, то когато попитах в една антикварна книжарница колко струва, се оказа, че е само 170 лв. (информацията е към 29.12.2008 г.). Всякакво неудобство се изпари — дано по-бързо редактират и втория том. Не, че не бих отделил даже и такава сума за такава книга, но нещо не усещам как типчетата, които я продават, го заслужават.

Като цяло книгата е интересна. Чел съм доста по този въпрос, но не смятам, че казаното от Солженицин отговаря напълно на истината. Според мен книгата е по- скоро емоционална и ни дава ясна представа за противоречията от тези отдавна отминали години.

Винаги истината е пречупена през призмата на собствените възприятия, характер, нагласи и каквото още там се сетите, на самите автори.

Живял съм и съм работил зад Северния поларен кръг.Години.Затова, когато четях книгата открих 17 /седемнадесет/ броя неистини — /груби лъжи/, описани гениално и увличащо от автора.

1/ Спомнете си за затворниците по пижами, които при 40 градуса студ са заставяни да нощуват в бараки от дъски с двусантиметрови процепи . Два часа са достатъчни на човешко същество за да умре, камо ли да преживее една нощ;

2/….Да продължавам ли? Преди 25 години открих тези несъответствия и разбрах, че писателят е гениален, но от какво е бил мотивиран да преувеличава и да използва явни неистини при описване на живота в лагерите?

Това той и някой друг знае.

Иначе обича Русия и го доказа с поведението си след завръщането си.

Написах коментар под № 21, но беше изтрит веднага !

За мен Сопженицин е талантлив и написаното от него е изключително четивно.

Но в същото време е изключително иманипулативно, в неистовото му желание да донатрупа действителността в лагерите.

Описаните от него случаи са били действителност, но има и страхотии, които не са верни, а са просто пряма лъжа.

Работил съм зад Северния полярен кръг, живял съм и съм работил до минус 58 градуса- зимата на 1978/79 година.

При прочитането на двата тома през 1988 година установих 17 неистини /откровени лъжи/, които ме накараха да погледна с друго око на написаното в книгите му.

Така например, той описва картина, при която лагерниците, облечени само по лагерни пижами ,са били принуждавани да спят при минес 40 градуса , в бараки от дъски с по два сантиметра процепи.

Това практически е невъзможно, защото човек при тази температура умира за не повече от два часа.А, видите ли, според Солженицин, те живеели при тези условия.

И още много такива несъответствия намерих в книгата, което ме накара да гледам с друго око на целта , която е преследвал Солженицин .

А иначе, той обича Русия и го доказа с поведението си след завръщане от емиграция.

Завършвам с молба да не триете коментара.Иначе се докосвате до схемата, срещу която той е писал.

Когато четях тази книга имах усещането че и аз съм бил в Гулаг, естествено не физически, а духовно. Не искам да вярвам на силните моменти в романа. Ако има някакво преувеличение то е само 1%. Чудя се как е останал жив по онова време в СССР, като те са вкарвали без оглед на цвят и мирис. Съветската власт или вкарва в затвора или убиват. Не искам да критикувам романат му, ясно е че нещата за които е писал са реални. Радвам се че я прочетох, защото ми даде много хляб за размисъл, дори станах негов фен на стилат му *просто и ясно* Книгата ми отвори очите, а и ми даде идея как да оцелявам в подобни такива ситуации. Сигурен съм, че и в България е било така само че няма втори като Солженицин за да успее да го напрви.

П.П

фамилията ми е Шипов, сигорно не беше случайно защо приемам Гулаг много присърце. Вище уикипедия Шипов. Част от фамилията ни е прокудена от русия и сега живее в България.

Отлична книга. За съжаление е написана в стил който за мен е труден за четене. Това до някъде е присъщо на творбите от Руски автори които съм чел, може би е въпрос на вкус. Иначе Солженицин е описал живота в ГУЛАГ много обширно, с много имена, дати, и други факти. На места творбата е много емоционална, на други се „отнася“ в някакви странични обеснения които се проточват.

Определено книга която трябва да се прочете от всеки.

Кога ще бъде качен и вторият том?Този въпрос е бил зададен преди 4 години -по-горе,но развитие никакво.

http://www.mariosousa.se/ ЛЪЖИТЕ ЗА КОМУНИЗМА

Мисля, че „Колимски разкази“ на Варлам Шаламов също ще ви хареса. Чете се много по-лесно, но е също толкова болезнена, колкото „Гулаг“. Стилът му на писане се приближава до този на руските класици и я препоръчвам на всички, които се интересуват от темата.

Чета, чета, чета… Благодаря на екипа на „Читанка“ за предоставената ми възможност. Тръпки ме побиват.

Но се питам — каква е тази загадка на „руската душа“, по чиято сила авторът на това колосално произведение в залеза на дните си прегърна великоруския шовинизъм и в инвалидна количка отиде да целува ръка на Путин? Та това е все едно да си плюеш в лицето… „Все едно“ е излишно, но няма по-пряк израз.

Едно кратко пояснение : историческата достоверност на книгите на Солженицин е меко казано „спорна“ . Това е подчертано в биографичните книги посветени на Солженицин , написани от съпругата му Наталия Алексеевна Решетовская .

Само един пример : митът , че първият , който спирал да ракопляска на речите на Сталин , бивал веднага арестуван от органите, е измислен и „вкаран в употреба“ именно от А. Солженицин , но подобно нещо не се е случвало никога в реалноста . Подобни „случки“, са били добре приети и популязирани от Западната пропаганда по време на Студената Война . Същите методи са използувани и от съветската пропагандна машина . С две думи : на война , като на война — всички средства са добри .

Някога и аз плувах в мейнстрийма, но в един момент се замислих за следното:

Всички знаем (от СМИ, Солженицин и т.н.), че Сталин е избил десетки милиони. На тях обаче би трябвало да съответстват още много десетки милиони репресирани по друг начин т.е. общо репресираните излизат 50, че и повече милиона. Съпоставих тази цифра с населението на СССР в навечерието на ВСВ — под 200 милиона с пеленачетата и старците — и си казах: или руснаците са идиоти без родова памет, защото при такива мащабни репресии в днешно време 70% от тях харесват Сталин; или нещо не е наред. Потърсих руски (не соросоидни!) източници по въпроса и намерих това: https://www.youtube.com/watch?v=oOd7AWqNH6U

Имайки предвид тези данни, явно се преувеличава и станалото в ГУЛАГ (а Солженицин, който споменава за 55 и дори 66,7 милиона загинали, макар и за период от 42 години, е явен лъжец — https://www.youtube.com/watch?v=4EZnkIjlgL4&t=2431s). Хитлер: „Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.“

Няма да се разпростирам повече и ще завърша с изключително силния текст на Фурсов „Сталин и вятърът на историята. Исторически очерк“:

http://www.dynacon.ru/content/articles/1035/

„Реформы неизбежны, — писал Сталин, — но в своё время. И это должны быть реформы органические, […] опирающиеся на традиции при постепенном восстановлении православного самосознания (интересно, знают ли эти строки неистовые хулители Сталина из РПЦ? — А.Ф.). Очень скоро войны за территории сменят войны «холодные» — за ресурсы и энергию. Нужно быть готовыми к этому“.

Данный пассаж дорогого стоит. Мало того, что вождь предсказал войны за ресурсы, развернувшиеся на рубеже XX–XXI вв., он зафиксировал необходимость реформ в области психосферы, понимая, что военные действия со временем переместятся и туда и что реформы должны опираться на традицию (на сознание и бессознательное), а не отвергать и не ломать её.

За руските лагери е писано много. И трябва. От Солженицин, Варлам Шаламов и чуждестранни автори. Прочетете книгата на Мартин Еймс „Дом за свиждане“. Обаче надали голяма част от коментиращите знаят, че и в САЩ е имало лагери.След японското нападение над Пърл Харбър Америка заклеймява японците, живеещи на нейна територия, като „риск за сигурността“ и са арестувани и изпратени в лагери. Но в САЩ избягват да говорят за това. Още на следващия ден САЩ обявяват война на Япония . През февруари 1942 тогавашният президент Франклин Делано Рузвелт подписва декрет, по силата на който над 120.000 души биват затворени в лагери против волята им. Само една пета от тях са родени в Япония. Останалите са второ или трето поколение японски мигранти. И нито един американски автор не си позволил да пише за това. /поне аз не съм срещал до сега/ Единствено Исабел Алиенде- чилийка, която сега живее в щатите в книгата си „Японския любовник“ повдига завесета на проблема. Част от „лагерниците японци“ които са хора на честта се записват доброволци и от тях и други чужденци е сформиран „полк 500“, който е изпратен в Европа и се е сръжавал на най-горещите точки. Голяма част са загинали, а много от тях и живите са получили ордени за храброст. Така, че и американците имат трески за дялане.