Читателски коментари

Цялата работа с „инвалидността“ беше излишна. Иначе беше интересна без огромните клишета за жанра, сексът също не беше 90% от историята и стилът на писаве беши добър. 5 заради края.

Тръпки ме побиват винаги, когато четя този разказ. Ужасът на войната, риболовът, разстрелът, пърженето на риба, войниците, перфектният френски на прусака са толкова разтърсващо делнично описани. „Двамя приятели“ е разказ, който трайно се е отпечатал в главата ми. Жал ми е за двамата французи, жал ми е за уловената и пържена жива риба, жал ми е дори за войниците — прусаци, които са принудени да изпълняват чужда воля. От целия разказ лъха на обреченост. Спокойната картина на природата само подчертава това. Трябва да сме благодарни, че живеем в мирни времена, но събитията в Украйна, Палестина, Израел ни карат да ценим още повече мира. Но той не е даденост. За него трябва да правим усилия постоянно. Гледам Добрич окъпан в светлина и спокойствие, есенен Добрич. Мирът и спокойствието са безценно богатство — това са показатели за обществено здраве.

Допълвам се — Илф и Петров в огледална реалност.

Чудесен текст, ярки снимки и двама майстори на занаята си!

Прекрасна книга!!!

Много поздрави на Жечка Георгиева, от всички сайтове, които не може да забрани!

Мрачна творба — прочетох биографията на авторката и нейният съпруг — това обяснява защо в историята липсва вяра и поне искрица надежда.

книгата е хубава като цяло, но много ме издразни как той я използва и отвлече едва ли не, а тя му прости много лесно.

много странно как се влюбиха и се ожениха за 3 дни. може би най-слабата книга от поредицата. не задълбава много в характерите и миналото на героите.

тази книга най-много ми хареса от поредицата. макар че отначало много дълго беше това спасяване от плен. после нещата се развиха доста бързо.

не е лоша книгата за разтоварване. не ми е ясно обаче как той я смяташе за предателка, а тя толкова бързо му прости. малко тъпо

не е лоша поредицата макар че на места ми е малко странна. не мога да си обесня какви са тези мъже дето са минали сумати жени, а жените девствени на по 29 години. иначе книгата е лека и се чете бързо. няма кой знае каква интрига.

Не си губете времето да я четете.До средата е интересна и вълнуваща,после 200 страница правене на тъпотии в стил не отивай там,не прави това,закони на джунглата и след две глави все едно го е нямало.А описанието на местата е ужасно противоречащо си.Главан герой умира тъпо и тъп край в едно изречение.Ако невярате, прочетете последната страница преди книгата:)

Притежавам и съм прочел тъкмо изданието от снимката и въпреки че то действително е с по-малък обем заради по-големия си формат, фактът, че е превеждано от силно съкратен оригинален текст, си остава. Въпреки това, както съм посочил и в другите си коментари, дори и в този си вид книгата ми хареса изключително много. Поздравления и за екипа на „Читанка“ за това, че, както малко след публикуването на коментарите ми забелязах, е направил пояснението, че става въпрос за издание със съкращения в текста — нещо, за което липсва информация в хартиения му вариант.

Когато поставиш курсора върху иконката „i“ след неуместния според теб етикет, ще се появи още една икона, която ти позволява да го премахнеш. По подобен начин към всяко произведение можеш и да добавяш етикети.

Интересна история, разказана от силна и борбена жена, която оцелява след предателство на любимия.Попаднала на точното място сред точните хора, които ѝ помагат да възкръстне от пепелта…

Допусната е някаква грешка с категорията на книгата. Тя е хорър колкото и Клетниците.

много странна книга. понякога разказва автора, понякога разказват героите. има несъответствия в сюжета според мен и не ми стана ясно защо тоя толкова много искаше картината. някой неща бяха малко нелогични. малко ми се видя загуба на време.

По мои далечни спомени, мисля че изданието със зелената корица е в по-голям от среден формат. Може би и заради това е с по-малко страници?

Пояснение към горния ми коментар: доколкото разбрах, преводачът на романа — Правда Митева, е превеждала от английски език, така че вероятността скверната мисъл, че това може да е български превод на руски такъв на оригинала, е почти нулева. Въпреки това фактът, че е превеждано от сериозно орязан текст, си остава. А твърдението ми за портрета в началото на книгата може да бъде проверено от всеки, който я притежава на хартиен носител. И накрая — отново повтарям, че дори и в такъв вид романът ми беше супер интересен, най-вече с динамичното си действие, хуморът и правдивото пресъздаване на епохата, в която се развива действието. Наистина, едно запомнящо се четене!