Читателски коментари

Преводът е покъртителен, все едно правен от гугъл преводач.

Съжалявам за загубеното време.

С изключение на пролога, който е прекалено дълъг и информативен (след него трябваше да намеря продължението и да прочета книгата до края, а после да се върна и да прочета началото!), историята е чудесна. Аманда и Ерик са много интересни и макар да не се оказа това, което очаквах, ми хареса.

Хубаво написано, но иначе… Времената наистина са били такива, и все пак Скай не прави нищо, освен да получава команди от мъже, а опита ли се да оспори, винаги губи. През цялата книга — накрая вече става изключително еднообразно.

Съпругът ѝ поне би трябвало да се опита да се държи като джентълмен, а на места е по-лош и от пирата. И няма никаква логична причина да не ѝ каже истината, още когато я отвежда от острова, след като тя вече е влюбена в пирата, вместо да я чака да се влюби наново. Сякаш така и не видяхме положителни черти на лорда, Скай просто беше привлечена от него. Уж тя е главната героиня, а всъщност нищо не решава и нищо не зависи от нея и почти никога нищо не прави. Много еднообразно и доста безсмислено през втората половина на книгата.

Първите няколко страници извикаха в паметта ми „Бръмбар в мравуняка“ от братята Стругацки. Разбираемо е — проблемите със страха, с това какво да се прави с опасен продукт, дело на непознат чужд разум — това е толкова интересна, нееднозначна тема, и тя ще предизвиква писателите и в бъдеще. И ако братята Стругацки подхождат към нея динамично, в приключенски стил, то Уиндъм (между другото, около 20 години преди тях) се е постарал по възможност да я препарира, да разгледа всички фактори, влияещи на вземането на правилно решение.

И все пак „Какавидите“ я препрочитам по-често. :-)

Роман-сън, роман-мечта, дантелен с играта на думи и нежен като пухкав облак. Историята на един скитник, намерил съдбата си. Историята на група неудачници, които го следват и вярват в съдбата му. Историята на свят, по-стар от нашето човечество. Историята на жонгльор, който изучава и усвоява уменията си, и историята на крал, чиято съдба е да си върне изгубения трон.

Художественото значение на „Замъка на лорд Валънтайн“ се крие в това, че след като използва научнофантастичната основа на вселената, Силвърбърг уверено отказва да изгради футуристичен хай-тек върху него, а вместо това издигна колосален образ на магически, величествен замък — разположен на шеметните височини на Маджипур. Сияещ във времето и пространството, в реалността и в лабиринтите на сънищата.

Достоен съперник на „Дюн“ от Хърбърт и „Господарят на светлината“ от Зелазни.

„Майсторът и Маргарита“ — за мен това е най-прекрасната творба на Булгаков. Това е книга-легенда, в която всичко омагьосва: езикът на автора, неговият хумор, непрекъснато сменящите се епизоди, разкриващи и темата за религията, и човешките пороци, и отношението на автора към съответната епоха. Книгата те поглъща, не може да не я дочетеш. ШЕДЬОВЪР !!!

Приятен роман. Лек, ненатрапчив стил, чете се с удоволствие. Акцентът е върху любовта между главните герои и „болното място“ за американците — ксенофобията спрямо индианците. Криминалната линия е слабичка, но пък интересно загатната. Недостатъците й могат лесно да се пренебрегнат.

Много силна и вълнуваща поредица. Майсторски сюжет, харизматично перо, интригуващо преплетени съдби. Динамично развитие, необременено от излишни описания. Диалозите не са лишени от хумор където е необходимо. Героите си носят своя товар, борят се с демоните си и един за друг. Челна позиция за добри съвременни еротични романи. Цялата поредица намерих на друго място в мрежата.

Лъки Стар и Бигмен — образите на двамата герои винаги предизвикват усмивка на лицето ми. Поредицата за Лъки Стар е написана с чувство за хумор, с усета за космическа криминалистика, с пълното разбиране, че вероятността да сме единствената раса във вселената е абсолютна нула, както и с отличното познаване на човешката завист, алчност, себеотрицание и разбиране на създалите се ситуации. Този коктейл майсторски е поднесен по такъв начин, че дори подрастващи могат да четат и да се потопят в света на Азимов.

Позитронните роботи — поредица, която последно препрочитах преди около година. И всеки път остава едно тъжна жалост, че няма подобни велики творци. Такива, които да надскочат времето си, да прозрат задаващите се катастрофи, и въпреки това да творят позитивно. Аплоари!

Азимов, Кларк, Хайлайн — наричат ги бащите на научната фантастика.

Романите за Лъки Стар бяха запознанството ми с творчеството на Азимов. След което следваха търсения в библиотеки, дебнене в книжарниците само и само да се добера до поредната излязла книга. И дори сега, десетилетия по-късно си препрочитам някои от тях.

А сега за „Фондацията“. За по-лесно проследяване и разбиране, би било добре първо да се прочетат няколко неща от цикъла „за роботите“. Не всички, но поне Лени, Лъжец, Двестагодишният човек. Следва поредицата „Позитронни роботи“ (тук за първи път се появява Р. Данил Оливо — партньор на Елайджа Бели при разследването на престъпления). Чрез тази поредица ще се потопите атмосферата на света, застанал на прага на голямата криза. Криза, довела до кристализирането на идеите на Селдън — и стигнахме до ФОНДАЦИЯТА.

Извънредният брой на притурката към съботния вестник „Нюз-Драск“ (издават Драскачов и Сие) на село Долно Нанагорнище, щат Мериленд, САЩ е посветен на заключителната фаза от строителството на поредния обект. И, разбира се, на романтичните взаимоотношения между третата двойка. Ама естествено, че това е последният ерген от тримата братя и повече от ясно е, че призрака на Елизабет отново ще се намесва. И аз да бях, и на мен щеше да ми писне непрекъснатата дандания и мръсотия от строежа. Нещо ново ли? Ами, няма нищо ново. Списвачът е същия, така че и стила е до болка познатия. С две думи — селски клюки, повтаряни и потретяни. Обаче какви! Особено за фойерверките на мегдана!

Оценка: 0.00

предишните две книги от поредицата бяха много хубави, но тази е направо неадекватна. главния герой или халюцинира или е дрогиран. не се разбира на моменти кое е реално и кое не. пълна боза. накрая така и не хванаха лошите, а мъжът на сестрата и лабораторията бяха преместени незнайно къде. май авторката също е била дрогирана докато я е писала.

книгата е хубава , но съм съгласна с горния коментар. и на мен ми се иска да се бяха разяснили семейните отношения на семейството й. незнам защо остана така недовършено.

Напълно съм съгласна с dirtyvayder! Ако някой не е съгласен може просто да даде слаба оценка и няма нужда от грубости и от типа " Вижте ли ме колко съм интелигентен( на)!

Аман от претупани, нескопосани преводи.

Няма нужда да изчетеш всичките любовни романи в Читанка, надявайки се, че ще откриеш все някога гениална творба, достойна за Пулицър или Нобелова награда. Няма да откриеш. Хората не четат любовни романи и не гледат филми на Холмарк с цел интелектуално обогатяване. И като не ти харесват, защо продължаваш да ги четеш? Не можеш да разбереш от анотацията и от 1–2 страници в началото и края какво представляват ли? Или всъщност ти харесват, но сакън някой да не те заподозре в това, четеш по един на ден и критикуваш после?

Това е вторият сезон на притурката към съботния брой на вестник „Нюз-Драск“ (издават Драскачов и Сие) на село Долно Нанагорнище, щат Мериленд, САЩ.

Първите 6–7 глави хаотично ни запознават с процесите по монтиране на лавици, поправяне на парапети, лъскане на помещения, окачване на осветителни тела, позициониране на дивани, канапета, масички и т.н. и.т.н. Сиреч как привършва ремонта на хотела. На фона на тази плява става ясно кой с кого евентуално ще има романтични отношения. О, да не забравя и мистерията с постоянния обитател на хотела — духът на Елизабет.

Цитат от четивото: „Всичко беше много глупаво и трябваше да го забрави.“

Мисля да отдам дължимото на автора, т.е. да последвам съвета и да забравя тази глупост.

Оценка: 1 и половина.

Радвам се че открих авторката Сара Джио .

„Пролетен сняг“ или „Капинова зима“ е прекрасен роман за обичта на майката,роман който остава ясна диря в съзнанието за обичта и спомена към близките си.

Прочетете , книга завладява чете се леко !

Видях само няколко от коментарите а съм изключително щастлив, че масата хора не харесват романа. Щях да бъда много притеснен, ако стадото го харесваше.