Читателски коментари

Истинска любовна история от живота. Кара ме да се замисля кога не съм направил всичко необходимо, а е трябвало

След като прочетох коментарите тук, трябва и аз сега да прочета книгата. :)

Първите 5 глави спокойно можеха да са поне наполовина по-кратки: пълни са с чакъл с едничка цел — голям обем. Баластът включва протяжни описания на цветовата гама за обзавеждане на новите стаи в хотела, какви аромати да са миещите средства, как да се инсталират климатиците, плочките какви шарки имат, бла-бла-бла… Смислените редове са толкова малко, че спокойно можете да прелиствате без опасност да пропуснете важна информация. Да, именно информация, защото за литература тук и дума не може да става. Литература е „Гордост и предразсъдъци“, „Сянката на вятъра“, „Красива мистерия“ и т.н. Някои от писанията на автора са интересни за еднократно прочитане (за убиване на времето в чакалнята). Тази поредица (Хотелът) не е дори от тях. Това е притурка към съботния брой на вестник „Нюз-Драск“ (издават Драскачов и Сие) на село Долно Нанагорнище, щат Мериленд, САЩ.

И така, горещите събития от притурките на последните 5–6 съботни броя са: местната вдовица, която държи книжарницата и има 3 малки момчета, най-после се целуна с ученическия си ухажор, който пък е един от братята, ремонтиращи хотела, в който повече от сто години живее дух. Точка. Оценка: 2 на релси. Точка.

Забавно четиво от Петър Бобев, от което заради корицата и заглавието очаквах египетско-африкански приключения, но бях приятно изненадан, че ни пренася в Австралия през 1970-а.

Както много други романи в приключенския жанр и този до голяма степен страда от мита за ’благородния дивак’; както и куп ’романтични’ измислици за австралийските аборигени и съответната доза анти-бял расизъм. Като игнорираме тези марксическо-троцкистки клишета, които подсъзнателно вменяват чувство за вина и малоценност у младия бял читател, четенето е забавно, а историята — увлекателно разказана.

Освен всичко останало, за хората познаващи флората и фауната на Австралия, „Опалите на Нефертити“ ще бъде и неумишлено комичен с безбройните си неточности и измислици в описанията на природата и животинския свят.

Очевидно авторът е правил проучвания в енциклопедии и различни други източници, но е произвел такъв франкенщайновски коктейл, че четейки многократно избухвах в смях.

Австралия е голям континент с няколко климатични зони и съответно животинските и растителни видове не се срещат всичките навсякъде. Опосумите и sugar glider-ите, които той нарича ’торбести съсели’ и ’летящи катерици’ са изцяло нощни животни. В Австралия няма лешояди. Няма също и мравояди (ехидната е спомената отделно по име). Кукабарата не е граблива птица и не може да стиска каквото и да е в ноктите си, да не говорим за току-що уловена змия. И т.н., и т.н. до без край :)

Книгата не губи нищо от тези комични измислици. Напротив — става още по-забавна и увлекателна.

Прочетох за пръв път тази книга преди 4 години и оттогава е на едно от първите места за любими книги в личната ми класация.

Много харесвам книгите на Стивън Кинг, които не са ужаси („Зеленият път“, „Изкуплението Шоушенк“, „11/22/63“, дори „Очите на Дракона“), но тази не успях да я разбера в дълбочината, за която се говори в някои от коментарите.

https://litdanube.eu/bg/search/node?keys=%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8

Прочетох я. Дълга е книгата. По едно време щях да се отказвам, но добре че не го направих. Хареса ми. Винаги е хубаво да се запознаваш с нов писател и начина му на изразяване.

Уникална! Много завладяваща, трогателна и дори поучителна мога да кажа!

Слаба поредица. Очаквах много повече от автора — има нейни романи, които прочиташ на един дъх. Тази четирилогия вероятно е писана само с комерсиална цел. Ако някой иска да се запознае с неработещата „система“ за малолетни на САЩ, нека чете. За мен лично — загубено време.

Преводът е от кошмарен нагоре. Чела съм го в оригинал, не съм във възторг, но това е потрес.

Книгата ми беше интересна, но наистина очаквах, че Педро ще умре от изгарянията си. Персонажът му беше детински, липсваше стоицизъм.

Смятам че за Тита беше по-добрия вариант д-р Джон. Но тя не го заслужаваше.

Любовта на героите се базира основно на плътско привличане и читателят е трябвало да очаква от това велика любовна история?

Това заиграване със синдрома на Даун става наистина дразнещо! Поне дамата да беше попрочела малко повече за така впечатлилия я синдром….Става за четене, ама твърде много мелодрама, много напъни за драматизъм, много изсмукано от пръстите

не мога да се съглася с горните коментари. книгата е интересна и се случват доста неща, но сюжета си върви съвсем логично. има интересни обрати.

Братята Макейд.

1. Първата книга беше интересна, динамична. Героите — типично по американски описателно украсени, но все пак колоритни. Приятно четиво за отмора.

2. Втората книга е провал — неудачен опит от страна на автора да накара героите си сами да анализират себе си. Безкрайно досадно повествование, фалшиви емоции, недоразгърнати образи, сюжетът е къса отсечка между Началото и Края.

3. Третата е абсолютно шаблонирана. Сюжетът „добрият побеждава лошия“ се разгадава веднага, като първата третина от романа е описание на парад, на играта на бейзбол, кой как е облечен… Пълна скука. С прелистване на плявата се чете за няколко часа.

4. Последната от серията също не се доближава до тройката. Досадно преразказване на историческа битка, на факти от предишните книги. Ако бяха бегли, просто скицирани, това щеше да е разбираемо и ненатрапчиво. Но автора се е полакомил при сключването на договор с издателя.

По-добре да беше спряла след първия роман.

Интересна и заплетена книга!

Уникална.само две части,така и не излязаха други

много ми хареса книгата. написана е интересно и края беше много хубав с нещо неочаквано.

книгата много ми хареса. до края се чудех кой е убиеца. има много герои и малко става объркано по едно време, но не ме подразни.

Финалът куца: никаква логика в сцената, когато убиецът разказва всичко на бъдещата си жертва. Би могло да е така, ако убиецът беше леко чалнат/смахнат. Но това е ченге от друг отдел. Е, как става така? Следователно, напълно нормален си е. Защо тогава ще признава всичко? От омраза? Нарцисизъм? Нали психо-тестовете ще го изловят. Заради този пропуск от страна на автора оценката е по-скоро 4.49. Но няма такава…