Читателски коментари (за „Звездните рейнджъри “ от Робърт Хайнлайн)

Винаги съм харесвал произведенията на този писател

ЖЕСТОКО.ПО6БАЛНАТА СИСТЕМА 6+

Невероятен военен роман; не напразно е носител на наградата ХЮГО. Филмите наистина са добре пипнати.

Фен съм на научната фантастика. Прочетох книгата отдавна и бях поразен от идеите на автора. Така да се каже започнах да сравнявам световните правителства с утопичното правителство описано от автора.

След това чух, че се прави филм. „Браво“ казах си. „Да ама Не“ както се казва — това беше една „…“ (нямам думи). Вярно е, супер ефекти и много добра игра, ама да принизиш раса пътуваща между звездите до кошер с бобулечки, които „след няколко поколения поумняват и това се дължи на факта, че вероятно има бобулечка която ние не сме виждали до сега“ е просто подигравка с елементарния практицизъм. Хайнлайн е решил този „проблем“ само с 2 изречения. (умствено изостаналите раси не строят космически кораби!)(Вероятно те успяха да евакуират Кралиците и „мозъците“, тъй като не открихме никакви представители на висшите касти, поне не заловихме живи такива.) След това излезе компютърната игра по мотиви вече на филма. Една от най-добрите игри и с най-интелигентно написан код за управление на единиците. „Браво“ казах си отново, дано да има продължение. „Да ама Не“ пак както се казва. Дори прекрасната логика на единиците не беше копирана/открадната в нито една друга игра(за хората май важи, че след няколко поколения затъпяват). След това „великите“ режисьори произведоха анимационния сериал. Вече нещата започнаха да си идват на мястото — нямаше никаква политика (все пак е направено за деца), а само хората срещу лошите. Казах си „браво“ една поредица която дори не завършва с щастлив край(много са малко тези истории), но поне поставя на пиедестал доблестта, храбростта и доверието. Естествено спряха поредицата — „не е популярна“, както и по времето на комунизма Хайнлайн не е публикуван у нас, защото е бил „милитарист“ и то провъзгласен не от нашата критика, а от американската. След това още 2 филма и няколко малки и една голяма игра, които не блестят с нищо. (идиотизма „И Господ е Гражданин“ е в последния филм — явно пародия и критика на американското общество ама никакво удоволствие от лентата)

Прочетете тази книга. Абстрахирайте се от военните описания и идеи, съвременните военни са надминали методите описани тук, отдавна! Помислете какво остава — за да поемеш отговорност за съдбата на хората трябва преди да те предложи някой за какъв да е пост да докажеш с кръвта си ако е необходимо, че си достоен за тази отговорност. Толкова е просто нали? Колко е трудно да се направи обаче.

Яка е книгата. Много интересна версия на бъдещето на земята. Накрая ми се стори малко претупана, а може и да целенасочено това.

По-скоро монологична, отколкото диалогична — да, много идеи и концепции (някои от тях сигурно революционни за времето си, някои са актуални и днес), но я няма лекотата в повествованието, едни безкрайни въпроси и отговори, какво да кажем за сюжета — плосък, предвидим!

Не случайно „Звездните рейнджъри“ е наричан „милитаристичен роман“. Всичко е него е за войната, за това какво е да си войник. Сюжет ясно изразен няма, със завръзки или развръзки, в центъра е обучението на главния герой за пехотинец, а впоследствие и офицер.

Есенцията на книгата са собствените разсъждения на Джони Рико или диалозите с обучаващите го офицери, които индиректно внушават доста спорни идеи — за силата като основен ефективен начин за решение на конфликти, за общество, където правото да гласуваш не се дава, а се заслужава чрез служба, защото само човек, който е доказал, че поставя колектива над себе си, може да разбере отговорността от това да гласуваш и да участваш във взимането на решение. За свободата, която не е даденост, а периодично трябва да се заслужи „с кръв“. За тежките физически наказания като единствено средство да въздействаш на младите, защото човекът въпреки цялата си цивилизованост не се ражда с морал, а той трябва да му бъде насаден, по един или друг начин, от обществото.

Книгата съдържа идеи, на които се противих, но в никакъв случай не е лошо написана, напротив, много реалистично изследва военното мислене и „дървениците“ бяха интересно описани (макар точно преди това бях приключила със „Сагата на Ендър“, там Царицата на кошера и бъгерите са много подобни, но тя е написана около 20 години след нея).

Струва си да се прочете, дава материал за размисъл.

Филмът е пълна бутафория и в сравнение с книгата в него няма нищо ценно.

Велика книга, за човечеството, за управлението, за социума, за пътя и за нас самите.

Класика в научната фантастика! Не е чак шедьовър, но наистина забележителна книга. Много от идеите, изложени от автора, макар и „милитаристични“, са доста подходящи за съвремието ни и дори конкретно за България.