Читателски коментари

Ей, това е чудесно! Търся трилогията от години и все не можех да я намеря!

Благодаря Ви, че Ви има и сте намерили най-добрия начин „старите“ книжки да не останат забравени! Поздрави и много, ама много успехи! :)

Харесвам Робин Кук и не пропускам да си го купя. Не всики негови книги са ми допадали.Тези, обаче с главен герой д-р Джак Степълтън винаги са добри. А точно Хромозома 6 е супер. С чиста съвест- 6.

няма съмнение, че това е една от най- великите книги писани изобщо някога. А колкото до хоръра, понякога живота може да предложи такива ужаси , каквито не биха се птисънили и на най- извратения холивудски сценарист.

любимият ми индиански роман!!!

За съжаление това бяха прийомите от онова време и така се концентрира големият капитал (национално отговорният). Респект пред Георги Стоев. Каквито и да са били подбудите му, хората знаят малко повече за тази материя благодарение на него. Истината е болезнена.

Няма как да те съдят ако пуснеш историята в мрежата, безплатно. Има стотици фенфикшъни, които се разпространяват свободно и легално.

Красиво произведение на А. Разцветников, което децата много харесват. Моите ученици го изпълняваха в първи и във втори клас като композиция с много усмивки, настроение и удоволствие. Текстът не тежи, лесно се заучава и се възприема много добре, както от деца, така и от възрастни.

Страхотна книга!

Мда-а-а-а-а-м…

Историята си има и продължение, и кулминация, и финал, но за съжаление имам някои провлеми със запазената търговска марка „Хари Потър“. Ще почакам още и ако не успея да се оправя с нея, като нищо може да се ядосам и да пусна всичко в мрежата. Пък ако щат да ме съдят! :/

Започнах да чета книгата в pdf формат.

Възхитен съм от оргиналните интерпретации на автора на

ежедневието в научното пространство.

Книгата продава ли се?

От къде може да се закупи?

Като четох спора по-горе между Петров и Трифонова, едно нещо ми дойде наум:

Дори случайно Георги Марков да е спорен, книгата му е безспорна — забележителен портрет на едно тоталитарно общество. Ако започнете да четете една теоретична разработка, наречена „Тоталитарната държава“ и издадена под името „Фашизмът“, ще видите, че историите на Георги Марков на 100% се покриват с това, което Желю Желев е разгледал чисто теоретично. Днес препрочитам книгата /имам изданието от 1990г., не знам дали е печатано ново/ и за пореден път си казвам — да, книгата е пълна с истини! Дори да са пречупени през личния поглед на автора /а това е неминуемо, има го и при наши класици като Захари Стоянов и Симеон Радев/, Георги Марков очевидно е достатъчно себерефлексивен, за да си дава сметка за това. И именно затова се стреми всячески да избегне доколкото е възможно личното си пристрастие.

И след като изложих становището си, че книгата е безспорна, ще пообмисля дали авторът е безспорен… Ами — безспорен е. В смисъл, че няма какво толкова да се спори за него. Да — срещал се с големците. Нима е крил, че е имал възможност да общува с „големите лица“ на деня? Да, ходил е на лов.. Както още няколко десетки хиляди регистрирани ловци в България… Да, писал е сценарии, които са му поръчани — точно както милиони още ходеха да маршируват на шествията за ВОСР. Но какво можем да сложим на другото блюдо на везната? Първо, че Марков по своя воля е напуснал компанията на големците, които очевидно не са на неговото човешко, интелектуално и морално ниво. Второ, че точно и аргументирано изобличи системата, чиито пороци е видял в цялата обществена йерархия от долу до горе. Трето, че събуди поне вътрешна реакция сред хиляди българи, които като Петров са го слушали по ББС.

@Пиркс

Като пренебрегнем незначителния факт, че не се пише „осетих“ а „усетих“ и това, че Джеймс Клавел е англичанин, а не американец не става ясно какво точно искаш да кажеш, но става ясно друго, а именно, че разбираш от книги колкото свиня от минерална вода, така, че по-добре си затваряй устата.

Въпрос на вкус! За мен е една от най — хубавите книги за Япония.

Наистина Робин Хоб пише увлекателно и красиво и началото на книгата е много добро. От един момент нататък настана пълна досада- страници, страници, ей така, за пълнеж. Добре, че накрая започнаха да се тровят и бият, та нещата се пораздвижиха. Главният герой успя да се справи с двама от враговете си- с единия сам, а за другия( Гален) записа нещо като асистенция.

Доста неща ме разочароваха. Едно от тях е, че накрая направо всеки знаеше, че Фиц е убиец, а бях останала с впечатление, че това трябва да е дълбока тайна.

Така… ще прочета и втората част, но ако и тя се окаже полу-добра, полу-досадна няма да чета повече Хоб, независимо от доброто й писане.

Има замисъл, има интрига, интересни герои. Има истинско приятелство, действие, находчивост. Хареса ми.

Това е един всеобхватен роман. В него има криминалност, история, интересна завръзка, но също така и човещина и духовно извисяване. Тази книга може да бъде учебник за хора, които искат да се занимават с писане, а и за хора, които искат да открият себе си… Горещо Ви я препоръчвам!

Темата сама по себе си е достатъчно еретична не за друго, а защото е старателно избягвана векове наред. Не бих поел личната отговорност да твърдя, че написаното отговаря на истината, защото в мен се борят от една страна уважението към църквата, от друга — стремежа ми към установяване на факта — бил ли е наистина Христос в Индия, или не? С какво би се нарушила вярата ни, ако Той е бил там, и какви са причините да бъдат премълчавани годините, за които не се споменава официално? Все пак не става дума за „Шифърът на Леонардо“, а за моята вяра, за вярата на предците ми. Бих бил щастлив да знам как са преминали всичките земни години на Христос. Защото пътеките към истинската вяра са различни. Бог го е заложил в нас, като право на свободен избор.

глагола фрустриран направо ме уби.но иначе тази книжка мн ме радва.

Произведението много ми хареса.Иван Вазов е автор,които те пренася на мястото,където се случват събитията и преживяваш мъките и радостите на героите.Не само самата книге е емного заинтригуваща,но и историята и причината поради,която е написана!!!Пожелавам ви да я прочетете!!

Прочетох книгата на един дьх.

Има истини ,които усещаме интуитивно.

Този роман го почуствах много близьк и реален.

С удоволствие ще го препрочета,нещо което правя много рядко при художествената литература.

Благодарна сьм .че го има този роман.

С уважение и почит се обрьщам кьм автора ,който ни е извадил от забвение много важни моменти от българската история и ги е предал в изключително увлекателна форма.