Читателски коментари

Леле, надявам се, че няма да го четат силно-вярващи християни.

Супер — тъкмо започнах да сканирам поредицата, но виждам че някой ме е изпреварил.

Страхотно произведение!Каквито всъщност са всичките произведения на Айзък Азимов!

Истинска класика. Много мъдрост има в тази книга и е майсторски поднесена.

Интересна гледна точка на въпроса за пресищането и невнимателното отношение към жените.

Като стана дума за Зелазни… „Една нощ през самотния октомври“ е любимата ми негова книга.

Стил, увлекателен сюжет, нетипичен подход и едно такова прятелско намигване са негова запазена марка изобщо. В „Самотния октомври“ на мен комбинацията ми се вижда доведена до съвършенство. Бях чул някъде определение за „постмодерно“ — такова, което зависи и често пародира съществуващи преди него произведения, разчитайки, че публиката би ги разпознала и ще приеме играта. Вероятно Роджър Зелазни тогава е постмодерен автор.

Книга от сто страници написана от Зелазни тежи повече от десет тома по хиляда изписани от Р. Джордан. Защотото освен стоте написани има още стотици, които са там, но са невидими.

Харесва ми отношението му към читателя. Споменава, а не наставлява. Всеки стига до там в разчитането на културните пластове, докъдето неговата собствена ерудиция го заведе. Но това не е магазин „за всекиго по нещо“, а по-скоро фрактал с безкрайни разклонения.

От малкото автори, за които си мисля, че бих искал да ми е приятел, да се разхождаме покрай морето, да пием бира и да си говорим с часове.

Други негови любими книги са ми „Донърджак“, „Да умреш в Италбар“, „Бесзмъртният“, „Господарят на сънищата“, „Окото на котката“. Мисля, че е сред най-добрите писатели измежду пишещите SF и фентъзи. Всъщност не е ли най-добрият?

обичам Р З и съм много благодарен за този текст. Прекрасен е!

След доста години и нееднократно препрочитане, започвам да си мисля, че „Живот на заем“ ми допада дори повече от всепризнатия шедьовър на Ремарк „Триумфалната арка“. Смятам я за вариация на „Арката“, но някак по-синтезирана, по-стилизирана и по-изчистена.

Избирам първия вариант и не защото не осъзнавам,че мисълта за нещата е по-хубава от самите тях,а напротив- защото Радост можеше да продължи сама тази приказка дори след като разбра истината за него. Истинската способност да създаваме магически светове е именно когато сме заобиколени от реалността.

Супер книжка, прочетох поредицата предо година-две и ме заплени. Невероятна четирилогия, която заслужава да се прочете от всеки! ;)

Няма илюстрации на места, където те са важни за продължаването на приключението. Не може ли да се направи нещо по въпроса?!… Иначе книжката ми харесва:)

бях на 21 когато я прочетох, така се запалих, че „изядох“ останалите от поредицата за 1 седмица (аз не обичам много да чета).

Радвам се че те зарадвах :). Книгата е доста различна от това което сме свикнали да четем от Саймък. Някак си по-сериозна, по-философски настроена към живота, и може би затова на мен не ми хареса, но я сканирам за вас.

Толкова се радвам! Когато излезе навремето я изпуснах, и май е единствената книга на Саймък, издавана на български, която не съм чел до сега. Чак не мога още да повярвам, че след толкова години и на толкова хиляди километри имам възможност да прочета ’нова’ книга от Клифърд Саймък :) Ура!

Една чудесна книга. Аз лично с нетърпение чаках появата на втора част, но за съжаление никога няма да имам възможността да я прочета.

Интересно послание звучи ми като „човека който беше заземен“, но трудно се заземява нещо което не е земно и не се гаси туй що не гасне също така в името на любовата можем да претърпим всякакви външни трансформации и да слезем на невероятно ниски платформи…..

една руска поетеса беше написала в в сввоите стихове „ако само знаехте от какъв боклук какви цветя растат бихте умряли от срам“…….

Това е едно от любимите ми произведения на Агоп Мелконян. Четейки го се замислям за цената на живота и за алчността на хората. С най-ясни изрази този разказ те кара да оцениш поредната глътка въздух и поредното събуждане сутрин и да си кажеш „Още съм жив! И това никога не е даденост!“

Радвам се, че в българската литература има такива автори и такива произведения

Невероятна книга, прелиствала съм я безброй пъти и мога да кажа че е просто неповторима, както повечето произведения на Карл Май.

Прочетох в един руски сайт, че една от най-четените поредици е „Патрулите“ и реших да проверя за какво става дума. Започнах с „Дневен патрул“ и трябва да кажа, че съм очарована. В книгата се преплитат всекидневния живот и фантастиката, но толкова реалистично че малко ти остава да помислиш всичко това там за истина. Прочетох по диагонала малко от „Нощен патрул“ и сега ги започвам подробно. Книгите си заслужават, прочетете ги.

Тази книга е направо супер! Почти веднага стана една от любимите ми. Препоръчвам ви да я прочетете.