Читателски коментари (за „Техану “ от Урсула Ле Гуин)

  • 1. Калина (7 ноември 2007 в 10:22)

    Много нежна и хубава книга, както и всички от поредицата „Землемория“

    Любими са ми . Моите почитания на преводачите, уловили са „духа“ на Ле Гуин.

  • 2. Stas Kirov (31 март 2016 в 21:23), оценка: 4 от 6

    Само от уважение към физическия труд на авторката дадох оценка над (3) …

    Това са първите книги от поредицата, които прочитам, но тази просто ме измъчи.

    Аз обичам фентази и фантастика и очаквах повече от така наречената „кралица“ в жанра.

    Може пък да съм с твърде завишени критерии, или просто вече стар за „Землемория“…

    Виж Дж.Р.Р. Толкин и сега ми въздейства по същия начин. А не е само той…

    Ще пробвам с други нейни книги, може би ще открия нещо хубаво?!?

    Благодаря на Читанката!

    • 3. Фракс (R) (1 април 2016 в 03:33)

      Твърде стар? Напротив — мисля, че още си прекалено млад, за да оцениш „Техану“. А ако си над 40–50 и не си в състояние да я разбереш — не зная, може би животът ти до момента е бил прекалено лесен? Когато преживееш достатъчно загуби (а това е неизбежно за всеки в определен момент), навярно ще дойде време да я прочетеш пак…

      • 4. Stas Kirov (1 април 2016 в 14:44), оценка: 4 от 6

        Тогава определено бих се върнал и препрочел Казандзакис, Маркес, Памук, Уортън, Бах, Айтматов, Азимов и Толкин, Лукяненко и Мураками, и…

        това четиво обаче — не мисля.

        Но бих препоръчал „Землемория“ на децата край мене.

        Надявам се, различието в мненията ни да не оставя горчив привкус у Вас ?!!

        Хубав ден!

        • 5. Фракс (R) (2 април 2016 в 05:02)

          Не разбрах — конкретното произведение ли имаш предвид, или целия цикъл за „Землемория“? Защото „Магьосникът…“ е съвършено различна книга от „Техану“. Мисля си, че четирилогията кореспондира по любопитен начин с една стара молитва: „Господи, дай ми сили да променя това, което мога; смирение да приема онова, което не мога да променя и мъдрост, за да направя разлика между двете!“ :) „Магьосникът от Землемория“ е вълнуващо приключение и интелектурално предизвикателство, повдигащо интересни въпроси: доколко наистина наричането на нещата с истинските им имена ни дава власт над тях; възможно ли е да съществува „език на сътворението“, в който между символ и денотат има причинно-следствена връзка (митът за „ангелския език“, на който не може да бъде изречена лъжа и който дава власт над назованото е разпространен във всички мистични практики); колко истина има в семиотичния позитивизъм, обясняващ всички социални проблеми с несъвършенства на знаковата система, която използваме за общуване; дори ако щеш — аналогия с психоанализата, където човек трябва да престане да бяга от изтласканите в id-а фрустрации и да тръгне срещу тях, по пътя на максималното съпротивление, за да достигне до катарзис, т.е. освобождаване. От друга страна — в „Техану“ читателят е принуден да осъзнае границите и преходността на съществуването си; да се примири с наличието на проблеми, които принципно не е в състояние да реши; да се изправи лице в лице с екзистенциалния абсурд. Затова книгата оставя леко неприятен привкус у по-младите читатели, вътрешно убедени в своето безсмъртие и безкрайни възможности :) Първата е книга за почитателите на Толкин, Азимов и Лукяненко; последната — за тези, които вече оценяват по достойнство Камю и Макс Фриш… Затова се учудвам, че ги поставяш под общ знаменател.

          P.S.

          Етикетът в мрежата (т.нар. „нетикет“) е по-либерален от класическия и допуска общуване в ед.ч. между непознати. Учтивата форма тук се използва най-често в ироничен контекст или като форма на дистанциране от събеседника. Единствено затова, а не с цел да заема позиция на превъзходство, продължавам дискусията на „ти“.

          • 6. Stas Kirov (2 април 2016 в 15:10), оценка: 4 от 6

            Прочетох всички книги от поредицата.

            Обикновено избягвам да правя анализи и критики, но ще се опитам да отговаря на въпроса Ви/ти.

            Когато започвам книга аз имам някакви очаквания и същевременно желание да бъда изненадан. То е като да чуеш нова песен, опера, видиш картина , пластика или просто цветенце на пролет…

            Фантастиката, Фентъзи, Утопия и Антиутопия, Магически реализъм, са стилове, от които очаквам да ме пренесат в един друг свят-красив, грозен, добър, лош, вълшебен , нереален, просто друг. Карат ме да погледна на моя около мен с други очи и да се опитам да го направя по хубав. Такава една книга често ми отговаря къде, сред какви същества, обичаи и нрави би ми се искало да живея или не. Изключва реалността…

            „Землемория“ почти е такава. Почти ме пренесе в един вълшебен свят, но не съвсем, почти беше със социална насоченост, но не винаги, почти се докосваше до магическия реализъм, ама и там не достатъчно…

            Все едни недоразказани приказки.

            Вашият-твоят анализ остави у мен много повече от колкото всички книги взети заедно!!!

            Така го чувствам!

            А те, те ми оставиха липси, като загубени парченца пъзел. Знам, че картината би могла и да е хубава, но ми липсват твърде много от тях и то на важни места ( Мона Лиза без усмивка, Пиетата без глава, Травиата без Виолета…)

            Други са очакванията и изживяванията ми, разбира се, когато чета Щайнер, Лау Дзъ, Фройд и тн. Но това е друг вид литература.

            Не искам да идеализирам или низвегвам. Не обичам да не обичам.

            За това ще опитам с още книги от авторката и току виж някоя ми проговори?!?

            П.п.

            Не знаех за правилата за изразяване.

            Благодаря ти! :-)

          • 10. Монтег (9 април 2016 в 19:25)

            Фракс, Бога ми, много си готин!

            Благодаря за този умопомрачителен коментар!

            Ще започна поредицата най-скоро време.

            ПС.

            А теб иска ми се да можеше да виждам по-често.

            Наистина, трябва да има хора като теб, които да насочват четящите към препоръчителната литература.

            Иначе, щеше да има само баби, ’падащи баби’, които да ни пращат и ние да падаме с тях.

    • 8. Суат Джервиз (4 април 2016 в 02:54)

      Ако първите три книги от поредицата са много добри фентъзи книги, то „Техану“ и „Другият вятър“ са си вече съвсем сериозни книги, в които фентъзи средата е само фон на който са нанесени някои ценни философски и религиозни краски. Изобщо не мисля, че книгите от поредицата имат нужда от някаква защита, така че няма да ти окажа мечешката услуга да те нападна. Доколкото възрастта е от значение, аз също прочетох поредицата не съвсем млад и не мисля, че с годините човек губи способността да оценява по достойнство добрата идея.

      • 9. Stas Kirov (4 април 2016 в 19:43), оценка: 4 от 6

        Аз дадох оценка на реализацията, не на идеите.

        Идеи имаше но угасваха, не биваха развивани.

        Пример и за двете за мен е „Дюн“ на Хърбърт, или „Фондацията“ на Азимов. Там не са само идеите… Там вече е творено всеобхватно.

        Дайте ми други, ваши си примери. Ще ги прочета с удоволствие!

  • 7. * (2 април 2016 в 18:42)

    Ами срам ме е от тебе ,Киров.

    *Само от уважение към физическия труд на авторката дадох оценка над (3) …*

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.