Читателски коментари

Тримата мускетари от Александър Дюма

Таня (30 януари 2007 в 18:48)

Много се радвам, че си намерих книгата. Имам я на френски и това е добар начин за упражнение.

Тя е просто класика и нямя спор, че е мноого хубава.

Тютюневият човек от Богомил Райнов

нт (30 януари 2007 в 00:36)

Отворих с недоверие и дори леко неприятно чувство страницата, заради името на автора и истински неприятните асоциации, които то ми навява. Благодаря на Александър Иванов, сканирал този текст, за коментара му в началото. Той дава смислен контекст на нещата и оправдава присъствието му в интернет. Може би дори ще прочета произведението някога… Едва ли. Всичко за нас, родените преди 35 — 40 години е ясно. Видяхме го как се случи с очите си.

Кралят на зимата от Бърнард Корнуел


Раскошен разказ за Крал Артур.

Няма нищо общо с това което сте гледали и чели досега.

Съвсем нов поглед върху историята. Въпреки, че както казва и самият автор липсват седения за този период от Английската история …

Абе какво съм се разприказ … така де разписал. Теглете и четете без притеснение. Нито Артир е този който очаквате, нито Ланселот е доблестния рицал за който сте чели и гледали. Поредицата е разкошна.

Падналите богове от Дейвид Зиндел

ивелина (26 януари 2007 в 11:48)

Книгата е страхотна

Пълзящият хаос от Елизабет Бъркли, Хауърд Лъвкрафт

Дени (25 януари 2007 в 09:29)

Браво Дани — разказът и преводът са страхотни! Поздравления

Подпалвачката от Стивън Кинг

Иренс (22 януари 2007 в 21:39)

Мн хубава книга а имате ли я на английски ? :)

Часът на Бика от Иван Ефремов

емил (15 януари 2007 в 20:39)

страхотно е че я има

Вагинаторът от Алек Попов

Ироним (14 януари 2007 в 03:59)

Когато създаването на текст (възприемано като „творческо писане“) се превръне в самоцел, на читателя остава или конформистки да се съгласи, че авторът е предложил „интересна гледна точка“ по също толкова „значим“ проблем или да отмине с безразличие, защото другото би било същото хвърляне на думи в нищото…

Чудя се, кое е по-нелепо: че през последните десетина години Алек Попов продължава да е „младата надежда на българската литература“ (Не порасна ли този човек за толкова време?! Не се ли появиха други „дарования“?!) или че критика и издатели (а чрез дейността си те създават облика на литературата), продължават да робуват на клишето „модерно мислене“… И навярно така ще бъде поне докато сериозният читател не се завърне в книжарниците… А дотогава в класациите за най-продавани книги челните места ще продължават да се заемат от готварски наръчници и източна псевдомистика… И между тях плахо ще наднича и по някое родно заглавие, също „модерно“… Абе с две думи, добро място за „вагинатора“…

Шифърът на Леонардо от Дан Браун


Глупости, супер. Толкова е търговска…и с много грешки! И книгата не е Чук на вещици, а Чук ЗА вещиците, и е Malleus maleficaRUM.

Дагон от Хауърд Лъвкрафт

Марто (7 януари 2007 в 03:25)

Още един от най-добрите разкази на Лъвкрафт.

Пълзящият хаос от Елизабет Бъркли, Хауърд Лъвкрафт

Марто (7 януари 2007 в 03:22)

Страхотен разказ.

Раят на рокендрола от Елена Павлова


Манияк!!!

За пришълци случайно попаднали на Земята от Джоана Ръс

Мишо (27 декември 2006 в 22:29)

Хареса ми :) Браво на преводача!

Седмата луна от Мариус Габриел

Блага (27 декември 2006 в 10:40)

„Седмата луна“ е страхотна, подариха ми я за Коледа, и макар да бяха празници много бързо я прочетох, много е увлекателна и с неочаквани обрати! За първи път чета роман на Мариус Габриел и ми харесва!

Магазин за злоба от Ради Радев

Таня Димитрова (26 декември 2006 в 21:27)

Страхотен разказ! Хареса ми.

Падналите богове от Дейвид Зиндел

олег (26 декември 2006 в 15:36)

много добра книга

Камъкът на сълзите от Тери Гудкайнд

Нина (20 декември 2006 в 08:14)

Страхотна е тази книга от поредицата. Мисля, че е най-добрата. Много много благодаря за труда, вложен за качването й.

Параграф 22 от Джоузеф Хелър

Костадин (14 декември 2006 в 13:58)

Любимата ми книга!

Всичко, което се случва около нас и в нас самите, може да бъде открито в този неповторим роман. Безмилостно описание на човешкия род в цялата му същност. Библейска мъдрост, изказана от един атеист, доказваща безсилието на хората да бъдат господари на себе си, но в същото време претендиращи да управляват всичко.

Параграф 22 се появява навсякъде, където Висшият Човешки Разум се заеме сериозно да оправи нещата…

Иска ми се да можех пак да я прочета отново.

The End от Юлиана Манова

серж (13 декември 2006 в 20:22)

ба,

по добре да оди да копа аФторката.

кошмар

Гхост от Анджей Джевински, Анджей Жемянски

semoiosa (11 декември 2006 в 02:17)

горе долу преди 20 години го четох този рзказ и ме заболя корема от смях.

днеска пак го прочетох и пак ме заболя корема.

супер е.