Читателски коментари

Манияк!!!

Хареса ми :) Браво на преводача!

„Седмата луна“ е страхотна, подариха ми я за Коледа, и макар да бяха празници много бързо я прочетох, много е увлекателна и с неочаквани обрати! За първи път чета роман на Мариус Габриел и ми харесва!

Страхотен разказ! Хареса ми.

много добра книга

Страхотна е тази книга от поредицата. Мисля, че е най-добрата. Много много благодаря за труда, вложен за качването й.

Любимата ми книга!

Всичко, което се случва около нас и в нас самите, може да бъде открито в този неповторим роман. Безмилостно описание на човешкия род в цялата му същност. Библейска мъдрост, изказана от един атеист, доказваща безсилието на хората да бъдат господари на себе си, но в същото време претендиращи да управляват всичко.

Параграф 22 се появява навсякъде, където Висшият Човешки Разум се заеме сериозно да оправи нещата…

Иска ми се да можех пак да я прочета отново.

ба,

по добре да оди да копа аФторката.

кошмар

горе долу преди 20 години го четох този рзказ и ме заболя корема от смях.

днеска пак го прочетох и пак ме заболя корема.

супер е.

Леле, надявам се, че няма да го четат силно-вярващи християни.

Супер — тъкмо започнах да сканирам поредицата, но виждам че някой ме е изпреварил.

Страхотно произведение!Каквито всъщност са всичките произведения на Айзък Азимов!

Истинска класика. Много мъдрост има в тази книга и е майсторски поднесена.

Интересна гледна точка на въпроса за пресищането и невнимателното отношение към жените.

Като стана дума за Зелазни… „Една нощ през самотния октомври“ е любимата ми негова книга.

Стил, увлекателен сюжет, нетипичен подход и едно такова прятелско намигване са негова запазена марка изобщо. В „Самотния октомври“ на мен комбинацията ми се вижда доведена до съвършенство. Бях чул някъде определение за „постмодерно“ — такова, което зависи и често пародира съществуващи преди него произведения, разчитайки, че публиката би ги разпознала и ще приеме играта. Вероятно Роджър Зелазни тогава е постмодерен автор.

Книга от сто страници написана от Зелазни тежи повече от десет тома по хиляда изписани от Р. Джордан. Защотото освен стоте написани има още стотици, които са там, но са невидими.

Харесва ми отношението му към читателя. Споменава, а не наставлява. Всеки стига до там в разчитането на културните пластове, докъдето неговата собствена ерудиция го заведе. Но това не е магазин „за всекиго по нещо“, а по-скоро фрактал с безкрайни разклонения.

От малкото автори, за които си мисля, че бих искал да ми е приятел, да се разхождаме покрай морето, да пием бира и да си говорим с часове.

Други негови любими книги са ми „Донърджак“, „Да умреш в Италбар“, „Бесзмъртният“, „Господарят на сънищата“, „Окото на котката“. Мисля, че е сред най-добрите писатели измежду пишещите SF и фентъзи. Всъщност не е ли най-добрият?

обичам Р З и съм много благодарен за този текст. Прекрасен е!

След доста години и нееднократно препрочитане, започвам да си мисля, че „Живот на заем“ ми допада дори повече от всепризнатия шедьовър на Ремарк „Триумфалната арка“. Смятам я за вариация на „Арката“, но някак по-синтезирана, по-стилизирана и по-изчистена.

Избирам първия вариант и не защото не осъзнавам,че мисълта за нещата е по-хубава от самите тях,а напротив- защото Радост можеше да продължи сама тази приказка дори след като разбра истината за него. Истинската способност да създаваме магически светове е именно когато сме заобиколени от реалността.

Супер книжка, прочетох поредицата предо година-две и ме заплени. Невероятна четирилогия, която заслужава да се прочете от всеки! ;)

Няма илюстрации на места, където те са важни за продължаването на приключението. Не може ли да се направи нещо по въпроса?!… Иначе книжката ми харесва:)