Читателски коментари

Изгубеният символ от Дан Браун

Петър (21 януари 2010 в 22:59)

Не зная как, но все пак изчетох коментарите до тук, и бих желал и аз да си кажа мнението относно Дан Браун и „Изгубеният символ“. До тук авторът понесе критики от повечето читатели по няколко въпроса и бих искал да ги коментирам:

1.Книгата и силната рекламна кампания са правени с цел пари- Напълно съм съгласен и не виждам нищо лошо в това. Дан Браун е професионален писател и няма нищо нередно да получава средства заради труда си. За съжаление, хората, които умеят да правят пари винаги са били ненавиждани от масите, защото им напомнят за собствената им некадърност.

2.Възхвалява САЩ- Та това е все едно да обвиняваме Вазов, че възхвалява България. Що се отнася за това, което описва, Америка, също както и църквата, при създаването си е била израз на идеалите на създателите си, но… църквата бива опорочена от Никейския събор и Светата инквизиция, САЩ- от семейство Буш и компания. Обикновено така става с идеалите.

3.Сюжетът е придвидим- Не съм съгласен. Въпреки че авторът си е изградил определени стереотипи, в историята има доста обрати, и това, което твърдят, че сюжета е ясен още от началото на книгата, просто не е вярно.

Това ми е мнението за негативните коментари до тук. Сега искам да споделя и собствените си впечатления. Преди години, когато прочетох „Шестото клеймо“ на един дъх, установих, че това е един от най-добрите трилъри, които съм чел. След това историята беше развита по подобен начин в Шифъра на Леонардо" и „Цифрова крепост“, което остави у мен горчив привкус и ме отказа да чета „Метеорит“. Сега седнах да прочета „Символът“, защото ми беше подарък, и не исках да обидя човека, който ми подари книгата, но пък останах приатно изненадан. Вярно, че не е от класата на „Шестото клеймо“, но пак е интересна. И вътре има неща, над които да се замислиш. И те не са доразвити в книгата, защото са там, за да предизвикат интерес, да те накарат да се позаинтересуваш и да се разровиш, защото това не е научно, а е художествено произведение. Преди „Шифъра“ съвсем малко хора, основно в научните среди, знаеха каква всъщност може би е символиката на Граала. Сега, като че ли, всички са съгласни с теорията на Браун, изписаха се книги „За“ и „Против“ теорията, но предизвикаха интерес. И със „Символът“ е същото, не да доказва нещо- това не е целта, а да събуди интерес. Поздравявам ви, ако сте имали нервите, да изчетете този пост до края, благодаря ви и искам да кажа, че не ангажирам никого с мнението си. В спорът се ражда истината.

Изгубеният символ от Дан Браун

Прасчо (21 януари 2010 в 13:32)

В никаккъв случай не бих се отказал! С най голямо удоволствие ще си я прочета, каквито и отзиви да давате за книгата, няма да ми развалите кефа!

Поздравления за сайта!

Ванка от Антон Павлович Чехов

MKW (21 януари 2010 в 11:49)

Невероятен.

Изгубеният свят от Артър Конан Дойл

Rumi_anka (21 януари 2010 в 11:29)

Страхотна книга ,която се чете от всички възрасти . Пълна с приключения ,открития и забавни моменти ,тази книга направо завладява читателя.

Все пак това е Сър Артър Конан Дойл.

Приятно четене!!!

Азбучните убийства от Агата Кристи

Rumi_ana (21 януари 2010 в 11:18)

Всичките и романи са интересни и увлекателни.Чела съм около 10 нейни творби и всеки път съм оставала доволна.

На любителите на криминални романи,бих предложила Артър Конан Дойл и от съвременниците ни-Екатерина Маринина .

Имам познати ,за които Реймънд Чандлър е ненадминат ,но мен лично не ми допада .

Приятни часове с Агата Кристи.

Големият сън от Реймънд Чандлър

Кристиан Колев (20 януари 2010 в 21:25)

Велик автор! Романът също е прекрасен! Препоръчвам го на всеки, който харесва такъв тип литература, но мисля, че всеки такъв вече го е прочел. Чандлър е краля!

Изгубеният символ от Дан Браун

gost (19 януари 2010 в 21:17)

Не варя алкохол и все пак имам мнение за това, което пия.

Не готвя кой знае как, но имам мнение за това, което ям.

Не мога да шия, но имам мнение за това, което обличам.

Пея що годе отвратително, но имам мнение за това, което слушам.

Нямам работни отношения с Холивуд, но имам мнение за това, което гледам.

Ето защо не разбирам причината да ми се забранява мнение за това, което чета.

Колкото до Г-н Браун, некомерсиален е като предизборна кампания.

Пази боже сляпо да прогледа от Алеко Константинов

Алеко Константинов (19 януари 2010 в 20:09)

Господа управляващи,моля прочтете внимателно ’’Пази боже сляпо да прогледа’’.

Сълзи от злато от Катлийн Удиуиз

Ния (19 януари 2010 в 17:33)

Тази е една от любимите ми книги. Страхотна е!

Хроника на една предизвестена смърт от Габриел Гарсия Маркес

Rhea (19 януари 2010 в 11:51), оценка: 6 от 6

Едно от най-добрите произведения на Маркес, за което дори той е твърдял, че му е любимо.

Романчето се чете на един дъх и държи в напрежение дълго време след като е било изчетено, че дори и препрочетено.

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър


Със съжаление отбелязвам, че в книгата не открих нито един от аспектите в коментарите на читателите.

Безцелното лутане на един пубертет.

Дюн от Франк Хърбърт

Rhea (19 януари 2010 в 11:19), оценка: 6 от 6

Поредицата Дюна е шедьовър, пълен с много „не-ща“.

Чучулигата от Решат Нури Гюнтекин

Велина (18 януари 2010 в 23:56)

Книгата е чудесна и горещо я препоръчвам. За пръв път чета произведение от турски автор и останах възхитена. Просто нямам думи! Мога само да кажа : "Прочетете „Чучулигата“ !!!

Чучулигата от Решат Нури Гюнтекин

Велина (18 януари 2010 в 23:49)

Книга, която си струва да бъде прочетена !!! За мен беше голямо удоволствие!

Далечно царство от Алън Кол, Крис Бънч

bisyto (18 януари 2010 в 12:18), оценка: 5 от 6

Това е най-невероятната книга,която съм чела.Никоя друга не успя да ме обсеби и завладее по този начин.Просто не мога да я опиша с думи…

Денят след утре от Алън Фолсъм

Sindy Jean (18 януари 2010 в 05:02)

Една великолепна книга. Когато започнах да я чета, не можах да спра докато не стигнах края.

Изгубеният символ от Дан Браун


На мен ми хареса и ми даде тема за размисъл. Прочетете я и не се отказвайте заради коментарите.

Изгубеният символ от Дан Браун

lilyanova (17 януари 2010 в 15:02)

Относно уменията на Дан Браун, като автор едвали могат да се изказват хора които не са писали. Да сюжета на книгите му е предсказуем, но следкато всички са го осъзнали, защо не намират смисъла?

Човечецът ни кара само да се огледаме около нас и да не сме толкова комерсиални. Еклесиаст го е казал „всичко е суета“ отворете Библията и прочетет.

Ако има нещо което не сте разбрали то е, че сме комерсиални и слепи и човекът ни го напомниа с поредната си книга!

Да знаеш не значи да разбираш!

Перикалипсисът на Йоахим Ферзенхелд от Станислав Лем


Амм, 1 от любимите ми:)). И авторът, и книгата. Разказът също си го бива!

Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд


Да де — точно непредубедената душа не изпада в желание да съдийства… а ти май го правиш. Мен пък много ме дразни, когато всички опити да се пази някво все пак по-неегоистично и достойно поведение се окачествяват веднага като морализъм (в живота имам предвид; изкуството е отделна работа). М/у морал и морализъм разликата е оттука до Марс.