Станислав Лем
Перикалипсисът на Йоахим Ферзенхелд

Йоахим Ферзенхелд е немец, написал своя „Перикалипсис“ на холандски — език, който фактически не знае (както сам признава в предговора) — и издал го във Франция, славеща се с отвратителните си коректури. Авторът на тези редове, собствено казано, също не владее холандския, но като се запозна със заглавието на книгата, английския предговор и немногобройните разбираеми изрази в текста, стигна до извода, че на един рецензент повече не му е и нужно.

Йоахим Ферзенхелд не иска да мине за интелектуалец в епохата, когато всеки е способен да стане такъв. Не желае също така да се смята за литератор; висококачественото творчество е възможно там, където господства съпротивлението на материала или хората, към които е адресирана творбата… Както виждаме, необходимо е да се търсят нови сфери за творчество, такива, в които да присъства съпротивление, придаващо на ситуацията заплаха и риск, а следователно — значимост и отговорност.

Такава област, такава дейност днес може да бъде само пророкуването. Пророкът, тоест този, който предварително знае, че няма да бъде нито изслушан, нито изучен, нито одобрен, е длъжен априори да приеме позата на нямо мълчание. А ням е както този, който мълчи, така и онзи, който, бидейки немец, се обръща към французите на холандски след английско въведение. И затова Ферзенхелд действува в съответствие със собствените си принципи. Нашата могъща цивилизация, казва той, се стреми да произвежда колкото може по-нетрайни продукти в колкото може по-трайни опаковки. Нетрайният продукт трябва скоро да бъде заменен с нов, което облекчава продажбата, а дълготрайността на опаковките затруднява премахването им, което способства за по-нататъшното развитие на техниката и организацията. Защото ако със серийните евтинии купувачът се справя и сам, то за изтребване на опаковките са необходими специални програми за борба със замърсяването, асенизатори, координиране на усилията, планиране, пречиствателни комбинати и т.н. По-рано е можело да се разчита, че потоците от боклук ще се задържат на умерено равнище благодарение на природните стихии като: дъжд, бури, реки и земетресения. Сега същите тези сили, които някога отмиваха и разнасяха боклука, сами са се превърнали в отпадъци на цивилизацията: реките ни тровят, атмосферата ни изгаря очите и белите дробове, ветровете ни посипват главите с промишлена пепел, а с пластмасовите опаковки, поради тяхната еластичност, не могат да се справят дори земетресенията. Нормален ландшафт днес е цивилизованият простор, в който резерватите са само кратки изключения. В пейзажа от опаковки, останали от продуктите, оживено се ровичкат тълпи от хора, заети с потребление на разопакованото, а също и с последния натурален продукт, какъвто се явява сексът. Той обаче също е обвит в опаковка, тъй като дрехите, зрелищата, пудрата, червилото и другите рекламни аксесоари не са нищо друго освен опаковка. По тази причина достойни за възхищение са само отделни фрагменти от цивилизацията, също както е достойна за възхищение точната работа на сърцето, бъбреците, черния и белия дроб, дори ако дейността на тялото, съставено от тези части, няма никакъв смисъл — когато това е тяло на луд.

Същият процес, провъзгласява пророкът, тече и в сферата на духовните ценности, тъй като чудовищната машина на цивилизацията на пълни обороти наводнява библиотеките, книжарниците, будките за вестници и телевизионните екрани с грамаден поток, чиято числена сила сама по себе си представлява осезаема загуба. Ако Сахара крие четиридесет песъчинки, от чието откриване зависи спасението на света, то ние няма да ги намерим, също както няма да намерим и четиридесет избавителни съчинения, отдавна вече написани, но потънали в планините от хартия. А тези съчинения несъмнено са написани, това ни гарантира статистиката на умствения труд, изложена от Йоахим Ферзенхелд на холандски и с математически символи, статистика, която рецензентът приема на вяра, без да знае нито холандски, нито математически език. И така, преди да напоим душите с откровения, ние ще ги погребем в боклука, тъй като той е четири милиарда пъти повече. Впрочем те вече са погребани. Пророчеството вече се е сбъднало, но поради всеобщото бързане и това е останало незабелязано. Така пророчеството се оказва ретророчество, и затова се нарича Перикалипсис, а не Апокалипсис. Победния му ход откриваме по признаците: пресищане, обеднявате и затъпяване, а също така акселерация, инфлация и мастурбация…

Съразмерният ръст на талантите, тяхното бавно естествено съзряване, и естественият отбор в границите на грижливия и задълбочен вкус — всичко това са феномени от миналото, останали без потомство. Последният все още действуващ дразнител е мощният рев; колкото повече хора обаче крещят, използвайки все по-мощни усилватели, толкова по-бързо ще се спукат тъпанчетата, преди духът да познае каквото и да било. Имената на отминалите гении, все по-често споменавани всуе, вече са празен звук; и така, Mene Tekel Fares, остава само да се извърши онова, което предписва Йоахим Ферзенхелд. Следва да се учреди Humanity Salvation Foundation — Фонд за Спасение на Човечеството като шестнадесет милиардно вложение със златен паритет и ежегодно начисляване на четири процента. Със средствата от този фонд трябва да се заплаща на всички хора на творчеството — изобретатели, учени, техници, художници, писатели, поети, драматурзи, философи и проектанти — конкретно по следния начин. Този, който НИЩО не съчинява, не проектира, не пише, не патентова и въобще не предлага, ще получава пожизнена стипендия в размер на 36 000 долара ежегодно. Онзи, който се занимава с нещо такова, ще получава съответно ПО-МАЛКО.

„Перикалипсисът“ съдържа пълен комплект таблици с изброяване на всички форми на творчество. Едно изобретение или две книги, издадени в течение на една година, не носят нито грош; при три произведения вече трябва да плаща авторът. Благодарение на това само истинските алтруисти, само духовни аскети, обичащи ближните си, а не себе си, ще създават нещо. Ще се прекрати производството на боклук за продажба, за което Йоахим Ферзенхелд знае от собствен опит: той със собствени средства — на загуба! — е издал своя „Перикалипсис“. Така на него му е известно, че пълната нерентабилност съвсем не означава тотална ликвидация на всяко творчество.

Егоизмът обаче се проявява като любов към мамона заедно с жажда за слава: за да бъде задушена и тя в зародиш, програмата за спасение въвежда пълна анонимност на творчеството. За да се прекратят претенциите за стипендия от страна на разни бездарници, фондът, с помощта на съответните органи, ще изучава квалификацията на кандидатите. Съществената ценност на идеите, издигнати от кандидата, няма ни най-малко значение. Важна е само стоковата ценност на проекта, тоест може ли той да се продаде. Ако да, то стипендия се присъжда незабавно. За нелегална творческа дейност се установява система от наказания и репресии в рамките на съдебно преследване чрез апарата на Спасителния Надзор; въвежда се също така нов полицейски отдел, а именно — Слепанти (Следящ Патрул на Антитворчество). Съгласно наказателния кодекс лице, което тайно съчинява, разпространява, укрива или тихомълком демонстрира публично каквито и да е плодове на творчеството, желаейки по този начин да спечели пари или слава, се наказва с изолация, принудителен труд, а в случай на рецидив — затвор при строг режим с твърди нарове и бичуване на всяка годишнина от престъплението. За контрабанда в обществената сфера на идеи, чието влияние е сравнимо с бедствията на автомобилизма, кинематографията, телевизията и т.н. се предвиждат наказания чак до най-тежкото — приковаване на позорния стълб и пожизнено принудително ползване на собственото изобретение. Подлежат на наказание също така опитите за действие, а преднамерените такива водят до клеймо „враг на човека“, което се слага на челото с неизтриваема боя. Затова пък безкористната графомания, наречена Духовна Анархия, не подлежи на наказание; все пак обвинените в нея лица, като опасни за обществото, се затварят в специални заведения, като хуманно им се предоставя за ползване достатъчно мастило и хартия.

След като урегулира по този начин въпроса, тоест донася избавление на човечеството, Йоахим Ферзенхелд преминава към последния проблем: какво да се прави с онова чудовищно изобилие от всичко, което ВЕЧЕ съществува? Като човек с необикновено лично мъжество, Ферзенхелд провъзгласява: всичко, създадено досега в XX век, дори и да съдържа в себе си брилянти на мисълта, в общия баланс няма никаква ценност, тъй като в океана от боклук тези брилянти са неоткриваеми. Затова той изисква да се унищожат вкупом всички кинофилми, илюстрирани списания, пощенски картички, партитури, книги, научни трудове, вестници, считайки този акт за добросъвестно изчистване на авгиевите обори — при пълен баланс на кредита и дебита в бюджета на човешката история. (Между другото, на унищожаване ще подлежат и данните за атомната енергия, което ще ликвидира заплахата за света.) Йоахим Ферзенхелд подчертава, че срамността на изгарянията на книги и дори цели библиотеки му е добре известна. Но известните от историята актове на аутодафе, например в третия райх, са били срамни поради реакционната им насоченост. Всичко зависи от позициите, от които се извършва изгарянето. И така, той предлага спасително, прогресивно, избавително аутодафе, а тъй като Йоахим Ферзенхелд е пророк, последователен във всичко и докрай, в заключителните си думи той предписва: най-напред да се разкъса и изгори неговото собствено пророчество!