Читателски коментари

Швейк си е Швейк, ама че Бай ганьо бил еди кво си — както пише Благовест — има си Моста на Дрена — какво прави западняка при бай Ганьовците — но това е друга тема

Швей си е е Швейк —

Част I. В ТИЛА

ШВЕЙК ПРЕД СЪДЕБНИТЕ ЛЕКАРИ

Съдебните лекари:Бихте ли могли да изчислите

диаметъра на земното кълбо?

— Не, това не бих могъл — отговори Швейк, — но аз,

господа, също бих ви задал една гатанка: имате

триетажна къща, във всеки етаж на тая къща има по осем

прозореца. На покрива има две капандури и два комина.

Във всеки етаж има по двама наематели. И сега кажете ми,

господа, в коя година е умряла бабата на портиера?

Май трябва да организираме един сайт — почитателите на Швейк

Чад Оливър, световно известен автор, за който може би нямаше да науча, ако осем години преди това, твърде незрял за четивото, което ме привлече, не си бях купил книга на съвсем друг автор. Става въпрос за „Завръщане от звездите“ от Станислав Лем. Което ме хипнотизира беше илюстрацията на Текла Алексиева, която илюстрираше цялата Библиотека „Галактика“. С треперещи пръсти съм преброил двата лева спестени от закуски за да купя „Завръщане от звездите“, без да знам, че с тази си постъпка, тотално променям живота си. Не отидох дори на училище, толкова ме привлякоха приключенията на върналия се на земята след дълъг космически полет със свръхсветлинна скорост космонавт, който намира тотално променен свят. Идеален на пръв поглед, но прави се една ваксина, която прави човек неспособен да убива. Но какво още…В книгата се разбира Станислав Лем е голям мъдрец, нищо, че американските кинаджии които са използвали книгата му „Соларис“, дори не цитират името му. От този момент нататък дебнех като луд всяка поредна книжка от библиотека „Галактика“ така стигнах и до „Ветровете на времето“, вече пораснал и значително по-добре разбиращ това което чета. Защо я споменавам. Много е хубава. Както и да е, там сюжета се състои, че космонавти дирят живот по други планети, но откриват само остатъци, след ядрени войни. Имаше един много затрогващ епизод, в който се издава заповед, да се взимат от мъртвата планета само книги имащи научна стойност, а единия от екипажа се противопоставя, казва:

"Аз ще взема художествена книга. Някой нещастник си е мислил, че поне словото му ще живее вечно. "- много, много свободен цитат.

И много съдържа в себе си.

В момента чета тази книга с голям интерес, препоръчвам я на любителите на хубавите книги. :)

Аз гледах филма преди няколко дни. Хареса ми, като се има предвид, че не съм чела книгата! Доколкото разбирам става дума за нещо стойностно и ще си направя труда и да я прочета.

Само дето много освирепя накрая))).

И филма е мн. добър, въпреки че малко се отклонява от книгата.

Много добра версия, пригодена за съвременния читател, като при това е запазен романтично-викторианския стил на автора.

Историята, която е разказал авторът е изключително добра. Героят обаче е имал шанса да живее по време когато на инвалидите се осигуряваше училище, работа и жилище. В днешните дивашки и варварски времена един инвалид може само да учи, но нищо повече. Никой не се интересува от него след като завърши училище. След това може да се надява само на нищожна инвалидна пенсия, без никакъв шанс да се реализира по някакъв начин. За съжаление това е горчивата истина. Описаните в повестта другарство и взаимопомощ, най-вероятно няма да бъдат разбрани от младите читатели, защото това им е напълно чуждо.

Много слабо произведение, ако въобще може да се нарече така.

Аз съм втори клас и книгата съм я прочела до шеста глава. До тук е много интересна и интригуваща. Тя сигурно е много интересна и нататък. ТОВА БЕШЕ МОЯ КОМЕНТАР

Хубава книга,интересни факти с прикрепени дати за достоверност.Хареса ми.

Прекрасен учебник!За съжаление учениците не учат по него , тъй като не е сред одобрените от Министерството. И понеже съм учител много бих искала някой в това „ведомство“ най-сетне да проумее , че не по приятелство , а по разбираемост , достъпност и увлекателност трябва да се предлагат и одобряват учебниците.

Искам да чета тази книга постоянно- всеки път, когато си мисля, че НЕ МОГА. Прочетете я! Не отнема много време( на мен лично час и половина), а усещането, което оставя след това, е прекрасно. ПОЛУЧИ СЕ! :)

Наистина много добра книга. Не знам само, дали по-младите читатели биха я оценили, защото малко хора учат руски днес. Не се използват чак толкова много думи от руският, но са достатъчно да направят съдържанието неразбираемо, струва ми се.

Препоръчвам я на всеки с вкус за различното и уникалното.

Много ми хареса! :)

Трудно могат да се намерят думи(предполагам, затова и коментарът ми стана толкова дълъг), които достойно да изразят огромното впечатление, което оказаха върху мен тези стихове на Траянов; впечатление, колкото разтърсващо и вдъхновяващо, толкова и изненадващо, тъй като до съвсем скоро аз не бях и чувал името на този достоен наш поет, а при това дори и първото ми запознаване с него се случи по чиста случайност докато разглеждах творчеството на някои съвременни и класически български поети в интернет. И каква щастлива случайност наистина…

Но да се върнем към стихотворението; стихотворението, както и по-голямата част от творбите на Траянов в тази според мен най-силна негова стихосбирка, „Български балади“, е прекрасен образец за това, какво би трябвало да представлява поезията, а заедно с това е и почти съвършено във всяко отношение: и в изказа, и в подбора на думите, и в благозвучността и мелодиката на ритъма и римата, и в образността и атмосферата на описанията. Според мен единствено Гео Милев е достигнал в някои от своите произведения до подобно ниво на смислово и стилистично съвършенство. Разбира се, и много други наши поети имат твърде добри „попадения“ в своето творчество(и Вазов, и Смирненски, и Дебелянов са дали своя принос към българската и световната литература под формата на немалко на брой завладяващи и докосващи се до висшите внушения на поетическото изкуство шедьоври), но Траянов и Милев далеч надминават всички останали както по обема, така и по качеството на своите трудове, и стават поради своите постижения достойни да бъдат поставени редом с такива таланти като Лермонтов и Тютчев, като Мюлер и Гьоте, в числото, така да кажем, на най-заслужилите световни лирици; в пантеона, за да се изразим малко по-поетично, на най-големите майстори на словото.

Траянов, при това, не само впечатлява със своя финес в мерената реч, но и действително доказва, че българският език е достатъчно богат и лиричен, за да може неговият поет да се мери с всички останали чуждестранни майстори на речта: нещо, в което, допреди да открия неговото творчество, трябва да си призная, че имах известни съмнения.

А в случай, че някой ненормалник седне и да чете този роман, дето съм го написал отгоре, нека също му препоръчам „Среднощният вятър“ и „Песен за лунните шерки“ от стихосбирката „Романтични песни“, както и поемата „Песен на песните“ като едни от най-впечатляващите творения на този несравним по мое мнение поет, от чиито стихове те побиват тръпки и чрез чиито мисли душата ти се докосва до съвършенството на идеала.

Поклон.

И дано думите ми да са били достатъчно красноречиви, за да изразят цялото ми възхищение пред таланта на този човек.

Книгата е чудесна, д-р Желев има страхотен стил на изказ — лаконичен, стегнат и попадащ точно в целта. Само при разпознаването има допуснати неточности и ще се радвам да ги отстраните, например: „…уединна теория за фашизмат“

За мен това е най-невероятната книга.

Спомням си, че когато си купих тази книга не спях повече от 3 часа на денонощие, докато не я прочета. Прекрасна е.

Прекрасна, свежа и вълнуваща! И четирите книги се четат на един дъх.