Читателски коментари

Действително мога да се съглася, че на някои места има колокиални изрази, които определено не са там, където принадлежат по предназначение. Чел съм произведението още като беше прясно, през отдавна изминалото време, когато текушата ми резиденция все още се намираше във Великобритания. Мога единствено да кажа, че да четеш литературата в оригинал е най-добре, особено съчетано със неповторимата идилия на чаша уиски и силен шотландски тютюн в добрата стара лула пред камината. В днешно време, ние потребителите сме разглезени при масовите възможности за всичко. Тъй че изразявам благодарности и за този превод, въпреки неточностите му, защото е по-добре от нищо. Моите набори сигурно си спомнят как по времето на желязната завеса модерната литература беше силно ограничена. Но аз силно се отклоних, нека приключа дотук.

Поздрав.

Наистина ли това е превод на Мая Десева? Имам сборното издание с петте романа и в него преводът на 3-та част е съвсем различен, а преводач отново е М. Десева? От изключителна важност е за мен да знам дали и двата превода са на тази жена! Ако някой може да потвърди тази информация, ще му бъда безкрайно благодарна!

Средна оценка, една от малкото му посредствени книги.

Ако има редица със символите на българския патриотизъм, Вазов би заел безспорно лидерското място. Не искам да пиша хвалебствени слова за Вазов.

Разказът „Дядо Йоцо гледа“ е едно от безчетните безсмъртни Вазови произведения, завладяващо с простота, наивност и затрогваща човечност. Слепият старец — Дядо Йоцо преоткрива радостта в живота си „виждайки“ чудесата, които се случват с нова свободна България.

Винаги може да се открие философският актуален подтекст в едно класическо произведение. И тук е така. „Ще рече човек, че те са слепци, а аз гледам“ — мислеше си той. Виждаме ли добре, и ако да — какво?

Прекрасна книга.

Прекланям се пред Валери Петров, но сонетите на Шекспир са по-красиви в превода на Свинтила.

Като го е избило на цитати, много хора са казали приблизително следното:

„По делата им ще ги познаете, а не по думите.“

В този контекст мисля, че Хитлер не може да претендира за кой знае какво уважение, след като е ликвидирал по прияк и не пряк начин една не малка част от населението на собствената си страна и от населението на бъдещ Израел. В това число не смятаме страничните участници, защото те са се включили по свое желание, а и са допринесли не алко за настъпилото неприятно положение.

Колкото до симпатиите на българския народ към идеите на нацизма, повече от 95% от българите не са знаели немски и онова, което са знаели за Хитлер им е било казвано от останалите по-малко от 5%. По някаква случайносто тези 5% били точно управляващата част от нашето общество. Ерго, можем да кажем, че роднински, политически и икономически връзки са свързвали България и Германия, а не някаква всенародна обич към другаря Хитлер.

Изхождайки от постулата, че историята се пише от победителите, съвсем логичен е негативния, дори дяволски образ, с който е известен Хитлер. Стайнбек в „Благодатния четвъртък“, чрез един от своите герои казва следното:

„Не ми обяснявай кой какъв ечовекът, а ми предай неговите думи. Аз сам ще си съставя мнение за него.“ Точно това постигаме, когато четем „Моята борба“.

И ако успеем да погледнем безпристрастно, все едно сме същества от друга планета, не може да не изпитаме уважение и респект към този човек. А и душевната нагласа на българина, предвид стеклите се обстоятелства през войните, а именно без да изгубиш битка, губиш войната, е идентична с тази на германския народ след първата война. Точно това определя положителното отношение на българите към Германия, респективно към нейната политика. Което обяснява и съвсем логичната външнополитическа ориентация на страната ни.

От тази книга, най-много ми харесват: Черния Том, Леля Дрол и Корнъл Бринкли- предводителя на трамповете! А от други негови произведения: Олд Шетърхенд, Олд Файерхенд, Олд Дет, Олд Уобъл, Олд Кун, Олд Шуърхенд, Безухия, Зоркото око, Винету, Колма Пуши (черното око), Мато Шако (седемте мечки), Апаначка, Обърнатия сандвич (Дик Хамърдъл и Пит Холбърс), Тресков, Нале Масиув (четирите пръста), Вупа Умуги (големият гръм), Метан Аква (бързия нож), То-кай-хун, Тибо така, Тибо-Вете-Елен и много други вождове на апачите, команчите, осагите, шайените, нихорасите, навахите, моките, дакотите, зуните, гепидите и др.

Точно така! И на мен ми харесва! Има и герои които ми харесват.

КЛАСИКА!Това е един от любимите ми романи,който ще остане вечно в съзнанието ми.Наложи ми се да го прочета за един изпит по Славянска литература в университета и първоначално бях скептично настроена-знаете как е с книги,които трябва да бъдат прочетени по задължение.Но като го започнах,прочетох го на един дъх,че дори не ми се искаше да свършва.

Ако все още не сте го прочели-направете го!!!

Хм.. аз лично съм чела само тази на Ла Вей, но повечето хора като Amarantha казват, че Ла Вей не струва. Специално се обръщам към тези хора — бихте ли ми казали как да науча нещо повече за сатанизма извън обкръжението на Ла Вей, откъде да намеря свястна информация?

Благодаря предварително :)

Няма книга ,която и каквато и да е да се хареса на всеки но мисля че сидхарта …би трябвало да пеочете всеки .За мен си заслужава ,а и всяка книга ни променя малко или много … нека и от нея вземем по нещо

Здравейте Ники,

Радвам се, че написаното Ви е направило впечатление, а и е породило въпроси. Не смятам да влизам в полемика и да обяснявам защо така съм определила хайтовското творчество и Хайтовите герои. Ще кажа само, че съм голяма фенка на Хайтов, а и част от произведенията му зная наизуст.

Литературата в по-голямата си част е изкуство, т. е. свобода. Как може да се отговори на въпроси като: „Защо сте използвали тази дума“ или „Защо Хайтовите герои са наречени полуидиоти“, н-р. Всичко написано е в определен контекст.

Поздрави, Елена:)))

На вниманието на Кайзер!!!

Би ми било интересно да дадете пример за четиво „антиблондинки“. За мое съжаление „уж“ се мъчите да избягате от рамките на модерното, но се оплитате в него като блондинка :)

Останете със здраве

Много харесвам „Диви разкази“ и не мога да не задам два въпроса:

Кой Хайтов герой е полуидиот?

Кои са тия лоши хора, дето ни забраняват да сме мъжествено-добродетелни?

А, и много ми хареса и определянето на разказа като „първобитен“ :)

Бях част от предизборните кампании на главните герои,от радостите и болките им…

Да, не е ужаси точно; въобще в по-ранните произведения на Стивън Кинг не ужасът е основният пилон на историята. Много повече акцентира в/у човека и обществото, а другото е по-скоро като фон. Така мисля.

@кари: :) Интересно би било да се запознаем.

Да, фентъзито е българско. Втората част се пише в момента.

„За едно кацарство аз съм се трепал шест години!“ Стилът е абсолютно естествен. Сякаш майсторът-кацар разказва историята си на пазара, на улицата, в кръчмата, познаваме се от 100 години и можем да си кажем всичко. Такива са Хайтовите герои — без обноски и маниери, недодялани, смешни, понякога полуидиоти. Няма никаква дистанция между читател и персонаж. В плен си на драмата му, която си длъжен да чуеш. Тъкмо мислеш, че най-после е дошъл справедливият край, но не — предстоят още вълнуващи моменти, даказващи майсторията на кацарството.

Разказът е първобитен и смешен на най-повърхностно ниво. Всъщност е тъжен. Да, тъжен е, защото напомня за забравени и забранени добродетели, като мъжество и достойноство. Е, има го и ината, все пак Хайтов си е Хайтов.