Чад Оливър, световно известен автор, за който може би нямаше да науча, ако осем години преди това, твърде незрял за четивото, което ме привлече, не си бях купил книга на съвсем друг автор. Става въпрос за „Завръщане от звездите“ от Станислав Лем. Което ме хипнотизира беше илюстрацията на Текла Алексиева, която илюстрираше цялата Библиотека „Галактика“. С треперещи пръсти съм преброил двата лева спестени от закуски за да купя „Завръщане от звездите“, без да знам, че с тази си постъпка, тотално променям живота си. Не отидох дори на училище, толкова ме привлякоха приключенията на върналия се на земята след дълъг космически полет със свръхсветлинна скорост космонавт, който намира тотално променен свят. Идеален на пръв поглед, но прави се една ваксина, която прави човек неспособен да убива. Но какво още…В книгата се разбира Станислав Лем е голям мъдрец, нищо, че американските кинаджии които са използвали книгата му „Соларис“, дори не цитират името му. От този момент нататък дебнех като луд всяка поредна книжка от библиотека „Галактика“ така стигнах и до „Ветровете на времето“, вече пораснал и значително по-добре разбиращ това което чета. Защо я споменавам. Много е хубава. Както и да е, там сюжета се състои, че космонавти дирят живот по други планети, но откриват само остатъци, след ядрени войни. Имаше един много затрогващ епизод, в който се издава заповед, да се взимат от мъртвата планета само книги имащи научна стойност, а единия от екипажа се противопоставя, казва:
"Аз ще взема художествена книга. Някой нещастник си е мислил, че поне словото му ще живее вечно. "- много, много свободен цитат.
И много съдържа в себе си.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.