Читателски коментари

Може би това е най-добрата книга на Ролинс за мен. Много увлекателна.

Хубава приказна история.

Гледам, че копието (copie) надвива над мен :))) В хулите (hulite.net) почнах да публикувам като копие, когато ме беше срам/страх да съм Бинка.

Както и да е, copie е Бинка, и обратно.

Емилия, ako някой пише нещо си и получи такъв отзвук като твоя, трябва да си метне шапката до небесата! Мятам си я символично, щото нямам шапки :) Благодаря ти за съпреживяването, само ако можех да ти предам колко ме вълнува то…

Аз съм роден през 1978г. Като дете преживях 10.10 и целия преход до момента и да си призная нямах представа какво представлява българското общество до момента, в който прочетох Задочните репортажи. За мен книгата е толкова съвременна и жива, че чак си мислех дали това не са осъвременени редакции на неговите есета или дори да са попроменени и измислени да отговарят на съвремието. Но … май не е така. Същото предполагам може да се каже и за строителите на съвременна България. Това ми говори, че за близо век обществото ни не е претърпяло каквото и да било изменение. Глупаците и тарикатите отново са управляващи. Направо да емигрираш. Говорих с баща си за някои факти от книгата, както и с други роднини и те всички потвърдиха написаното. Аз като скептичен човек смятах, че някои неща са малко попресилени, но всъщност по-вероятно е да се окажат смекчени. Препоръчвам книгата постоянно на всичките си познати. Надявам се и се моля в нашето общество и в държавата ни да надделеят разума и доброто над глупостта и посредствеността макар, че прогнозата е песимистична.

Да се открие истината, какво е ставало в миналото, преди хиляда години примерно, е доста трудно начинание. Мисля, че автора на тая книга е обяснил някои причини защо това е така в предоговора. За стила на книгата и ползваният език също има обяснение в предоговора. Там също според мене донякъде се и изяснява, защо не се цитират постоянно в изложението исторически извори.

Честно казано аз и без да имам достъп до множество исторически извори по пътя на логиката, базиран на някой известни ми факти съм стигнал сам до някои от изводите изожени в тая книга (не се хваля колко съм проницателен. Разбира се логиката следва път който изглежда верен, но не винаги е истината. Невъзможно е да се знаят всички факти и затова и Историята е наука — тя интерпретира фактите и така реконструиира и рисува предполагаема картина на истината. Някой историци „рисуват“ добре, някой са пълна скръб или пък 100% плагиати. Божидар Димитров поне се опитва да „рисува“ и това му прави чест за разлика от много други историци, които не ми е ясно защо въобще се занимават с история… Не случайно правя аналогия между Историята и картина. Защото Историяте никога не е била и няма да бъде точна наука, в това отношение няма и откъде да се пръкнат абсолютно студените и безпристрастни историци. Историята представя пред четящите я начина на живот, тълкуването на нещо случващото се — няма как тя да не бъде пречупена през призмата на разказвача. Разбира се, според мене Божидар Димитров прекалява с театралниченето, като говори за история, но все пак е простимо. Аз мисля, че той прави добре опитвайки се да говори за история не на сух академичен език. Едва ли много хора биха се заинтересували от листчета с изписани на тях дати и имена. Примерно:

1204 Константинопол превзет от кръстоносците

Ето един историк как ще пише:

Велика победа за пазителите на вярата, по пътя на техните богоугодни дела. Слава за светите мъже заели се с нелеката задача да възстановят божията справедливост възвръщайки светите места в лоното на пресветата църква.

Ето друг как ще пише:

С превелика скръб трябва да знаете, че след героически сражения вероломната сбирщина на крадците и разбойниците завидели на богатствата, славата и блясъка на великата ни нация, успяха да сломят съпротивата ни и след ред омразни безчинства, грабежи и убийства успяха да сложат ръка и най-варварски да унищожат вековните постижения на Римската култура и цивилизация.

Не съм писател, но мисля че схващате идеята ми — дали обикновенният гражданин ще обърне внимание и ще запомни сухата информация или по-скоро ще го трогне нещо написано най-малкото поне в научно-популярен стил?

Така че, шапка му свалям на Божидар Димитров.

Разбира се има неща, за които пише и аз не съм съгласен с тях — примерно траките никакви ги нямало — избягали били или изтребени. Не знам какво точно е ставало в миналото — бягали ли са, криели ли са се, връщали ли са се траките, но мога да видя какво е сега. Определено в България има тракийски обичаи, определено има хора, които наподобяват по физиономии доста на изображенията от тракийското изкуство, аз не мога да се съглася, че за добро или за лошо нямаме нищо тракийско в българското…

Дали е прав или не автора на книгата — това всеки четящ сам го решава, но определено автора прави това което един историк е длъжен да направи — да сподели откритията си с другите хора, иначе какъв е смисъла от историята въобще? Аз се радвам, че има хора които вършат дела и също смятам, че всеки българин би трябвало да се запознае с тази книга.

Всъщност забравих да уточня. Това всичко ако шансовете за всяко число са равновероятни. Но може в тази таблица те да не са равновероятни, така че е добре да я има таблицата, както и размерите й (да не би различните редове да са с различен размер, променяйки по този начин вероятностите).

Това с двете зарчета вероятно е най-лесното, но все пак неправилно решение, защото 1 не се пада никога, а другите комбинации съвсем не са равноверятни. Например 7 = 6+1, 5+2, 4+3, 3+4, 2+5 и 1+6 (двете посоки защото зарчетата са независими), докато за 2 имаме само 1+1 и нищо друго. Така че ако наистина е 1 до 12 — направете си таблица или най-добре кръг разделен на 12 части (лесно се прави). Другата по-интересна възможност е да си направите додекаедър от картон и да си го надпишете (правилен многостен с 12 страни, едно от петте платонови тела — намерете му разгъвката из нетя), но определно няма да е лесно, пък и най-вероятно няма да излезе много правилен (дори зарче от картон няма да е достатъчно добро).

Затова препоръчвам кръг и си боцкате със затворени очи, а може и на дъното на чиния и хвърляте топче. Ако имате рулетка (от онези играчките) може и с нея. Ама с кръг и собствения пръст си е най-бързо тегленето.

Както винаги- страхотна!

Астрид Линдгрен е страхотен автор- заслужава похвала за всичките си произведения! Препоръчвам да качите още нейни птоизведения като: Мадикен, Расмус и скитникът, Роня и др.

Ще помоля за още една услуга: качете още произведения на Роалд Дал. Той също пише много добре!

Страхотно приключение наистина! Супер е!

Да, наистина числата са от едно до дванайсет. Не е нужно да използваш таблица — аз лично използвах две зарчета със същия успех :) Хвърляш и зависимост от числата, които са ти се паднали избираш отговор. Надявам се да съм помогнала. И наиастина книгата е много интересна, препоръчвам я на всеки :)

Наистина класика!! „Гордост и предразсъдъци“ е от онези романи, които винаги са актуални и никога не омръзват.

Гледах и филма от 2005г. и много ме учуди приликата на някои места с книгата. Много странно предвид другите филми, направени по някои книги. Но все пак книгата винаги е по-интересна и разкрива много повече според мен.

Чул те Господ!!!

КРАТКО . . . И ВЕЛИКО !

разбира се — аз съм съвсем малко по-голяма от тези млади хора, които твърдят, че правилното било „дядо Коледа“,но много им се дразня.такова нещо като „дядо Коледа“ няма по света — има Санта Клаус — т.е. Свети Николай, и още сто други имена, но „дядо Коледа“ е идиотщина, измислена в първите години на демокрацията(не разбирам защо се намериха тъпаци, които да объркат традициите с политиката)! :( От друга страна, „дядо Мраз“ поне е фигура от славянския фолклор, не някаква измислена глупост!!

Приветствам публикуването на тези и други подобни произведения. От тях е видно, че началното традиционно българско име е „Дядо Мраз“, а не „Дядо Коледа“, както някои сега ни го втълпяват.

Здравейте,

хващам се за едни думи, а именно „А ламите далеч не са необразовани люде.“ Ламите, всъщност са доволно необразовани люде според съвременното разбиране за образованието. Единственото, което те изучават са религиозните текстове и фиософии. Съответно нищо извън техния свят не ги интересува и съответно са добри в убеждаването на хора, които искат да бъдат убедени.

Аз пък току що завърших деветте книги за Емил Боев. Определено съм доволен, а „Ченге втора употреба“ направо ме потресе. Не че не съм ги преживял тези години, обаче толкова мъка лъха от тая книга, че … нямам думи.

Все пак, какъвто и да е бил, определено е бил талантлив и то май верният термин не е „талантлив негодник“, а „талантлив угодник“. :)

Следващата част ще се появи скоро :)

Господин Николов,

Колкото и да плюете по личността Богомил Райнов — неговото творчество ще Ви надживее.

Току що влязох в сайта на „Zamunda.net“ и проверих каква е оценката за филмите, правени по неговите книги.

Най-високата оценка, Господин Николов

Не вярвам, че сте прочел дори една негова книга, но държите да се „изкажете“ по въпроса.

Вие сте от хората, които „Най-обичат да мразят“.

Жал ми е за Вас.